Гръцки рекорди

| от |

От началото на годината борсата в Атина бие всички рекорди: курсовете на акциите скочиха значително, а и чужди инвеститори не липсват. Оправдан ли е новият разцвет, питат се икономистите. Мненията им са разнопосочни, пише в свой анализ Дойче Веле.

Гръцкият капиталов пазар преживява ренесанс. От май 2012 годана насам Атинският борсов индекс ASE е отбелязал ръст от над 140 процента. Според Bloomberg News през последните 16 месеца Атинската борса е ударила в земята почти всички останали борси по света, единствено тази във Венецуела се е представила по-добре от нея. Чуждите инвеститори се интересуват преди всичко от вложения в гръцки банки и индустриални фирми, които са експортно ориентирани. Финансовият анализатор Манос Хацидакис дори вижда потенциал за допълнително поскъпване на гръцките акции. Той все пак припомня, че в хода на гръцката криза тамошните борсови курсове спаднаха значително. „Между 2007 и 2013 година Атинският борсов индекс загуби 85 процента от стойността си“, казва той.

Гърция отново е развиваща се страна

През юни реномираният индекс MSCI (Morgan Stanley Capital Index), който следи промяната на световните борсови индекси, намали оценката си за Гърция, приравнявайки я с развиващите се страни. Това беше тежък удар за Атина, защото много от чуждестранните инвеститори се ориентират по прогнозите на MSCI. Атинският борсов индекс след това буквално се срина. Но всяко зло за добро. Понижената прогноза на MSCI имаше страничен положителен ефект, защото специализираните фондове за развиващите се страни бързо се преориентираха към Атинската борса.

„Звучи парадоксално, но в очите на акционерите Гърция е както пазар на развиваща се страна, така и неразделна част от високоразвитото европейско икономическо пространство“, казва Манос Хацидакис. Според него, това допълнително повишава привлекателността на инвестициите за чужди акционери. Чуждестранните фондове се надяват да спечелят от очертаващите се бъдещи развития на този слабо развит пазар, но и от гаранциите за стабилност, давани от еврозоната.

Гръцкото правителство тълкува възхода на местната борса като сигнал за одобрение на онова, което върши. Спекулативните очаквания за бъдещ подем на гръцката икономика съдържали положителна оценка за икономическия курс на консервативното правителство на Самарас. Борсовият експерт Хацидакис смята, че актуалните курсове на акциите не са плод на борсови спекулации, а реално отражение на състоянието на гръцката икономика. „Има все повече положителни новини, свързани с Гърция: излизането от еврозоната е все по-малко вероятно, рекапитализирането на банките протече успешно, а поставените цели в сферата на икономиите бяха реализирани или предстои да бъдат доведени до успешен завършек“, казва той.

gr1

Бумът е спекулативен, смятат експерти

Либералният публицист и ръководител на финансовия портал Capital.gr Танасис Мавридис застъпва друго становище. Той беше един от малкото експерти, които през 2007 година предупреждаваха за предстоящ срив на Атинската борса. Мавридис смята, че и сега в играта участват главно спекуланти, чиито действия не предвещават нищо хубаво за дребните вложители. „Случващото се на борсата няма нищо общо с реалната икономика в Гърция“, твърди експертът и допълва, че през последните месеци редица акции и без друго са били силно надценени. Мавридис освен това предупреждава, че са възможни неприятни изненади: „Онези, които се купили акции на нисък курс, сега естествено искат да се отърват от тях и да оберат високите печалби“, казва той.

По традиция банките са двигателната сила за гръцките борси. Но кризата промени много неща. Дори и след последното рекапитализиране повечето кредитни институти все още не са окончателно стабилизирани, смята експертът. „Ние все още не знаем действителните размери на лошите дългове. Затова банките сигурно ще имат нужда от още финансови инжекции“, казва Мавридис. В крайна сметка и той вярва в бъдещия потенциал на гръцкия капиталов пазар. „Трябва обаче да мине известно време, докато закъсалите банки и големите предприятия си стъпят здраво на краката“, казва той.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го: