Говори с непознат – или за кризата в общуването по маршрута Монреал-Сеул-Ню Йорк… София

| от | | |

Лили Големинова

1

Спомням си като бях малка и ходех на море с баба и дядо и баба ми все бързаше да ме „запознае“ с други деца – да си дружим, да ги играем.


 

Да се научим да общуваме. Има неща, за които е добре да слушаме старите хора. Защото днес именно способността да общуваме и да създаваме контакти – очи в очи – е на изчезване. Преди 15-ина години, когато мислехме, че ще останем да живеем в Канада, бях изумена колко „сме напред“ в общуването от канадците. Като си идвахме през лятото, не спирах да разправям за една реклама в Квебек, която показва група големи хора на урок по танго и всички седят и гледат инструктора, той казва „започваме“ и всички продължават да го гледат… и той мисли, мисли и се сеща да добави – „обърнете се към човека вляво“ – и всички си отдъхват, защото някой им казва какво да правят. И това беше реклама на агенция за запознанства. Е, в България ние знам как да общуваме – си мислех, изпълнена с леко превъзходство аз. Но днес и тук май хич ни няма, а в Канада междувременно са помислили по въпроса и са построили спирка, която да „събира“ хората! И интелигентно, и добре измислено, и зелено.

Но първо да се разходим до един азиатски „тигър“, където живее една много, много работлива нация – Южна Корея. Въпреки че се считат за „топлата кръв“ на Изтока – тоест най-емоционални в тази част на света – и там имат проблеми с простите елементи на запознаването и общуването. И тъй като при тях проблемите се решават с високи технологии, са положили усилия и са измислили една кафе машина, която „сближава хората“. Ето как става това – за да получиш кафе, не трябва да си сам, трябва да има някой с теб, трябва да застанете на определените за това места, за да удостоверите, че сте двама и след това да отговорите на няколкото зададени на дисплея на кафемашината въпроси относно вашите интереси, работата ви… ей-такива неща. И след като сте го споделили с непознатия до вас и след като (а дано) сте открили сродна душа, или бизнес партньор или просто някой със сходни интереси, получавате кафе. Дори и да се окаже, че с човека до вас нямате нищо общо, пак получавате кафе. Защото сте опитали.

Проблемът с общуването явно е повсеместен, за да бъде използван често в рекламните кампании – там няли трябва да „напипат“ пулса на това, което тревожи обществото. Е, знаем как една симпатична крава дава своя принос към въпросното общуване.

duracell-bus-stop-heaters

Но да се върнем на спирката в Канада, и по-точно в Монреал – пресечната точка на френската и английската култура. Именно там голяма компания за батерии  „взима“ от общината една спирка (в Канада те всички са с покрив) и монтира в двата края на конструкцията по една поставка за ръка. И ако няколко човека (най-малко 5) се хванат за ръце и крайният в ляво и в дясно сложи ръката си на поставките, кабинката се затопля. А за град, в който зимата често носи минус 20 и минус 30, това си е нещо, за което си струва да си пообщуваш с непознати. Пък и „случи на зима“ тази кампания (под мотото „Моменти на топлина“), защото в Канада тя (зимата) беше от най-дългите и най-студените.

А за общуването сезони няма. Както и „работно време“ – ако си припомним песента на „Остава“ – „поговори със мен, нали работно време нямат думите...“ На финала ще ви върна към една друга история – този път мястото е Ню Йорк, имаме една смела майка, която пуска детето си без телефон (аууу!) да пътува с метрото – съвсем съзнателно и с цел. Това, може би си спомняте, доведе до много драми изамериканските форуми, стигна до Опра дори… но ми направи впечатление един от арументите на майката, под обстрела на въпроси „ама как ще се оправи детето, ако слезе на друга спирка или се изгуби“ - „ами ще попита някого, и ще се научи да говори с непознати хора“. Тук, разбира се, могат да се приведат куп анти-аргументи – че хората са лоши, че кой знае на какви може да попадне детето… Но надеждата е, че повечето хора са добри и че ако заговорим непознат, ако се наложи да го помолим да дойде, за да си вземем кафе или да се стоплим на спирката, шансовете той да е по-скоро добър и нормален са доста високи. Нали?!

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си