Говори с непознат – или за кризата в общуването по маршрута Монреал-Сеул-Ню Йорк… София

| от | | |

Лили Големинова

1

Спомням си като бях малка и ходех на море с баба и дядо и баба ми все бързаше да ме „запознае“ с други деца – да си дружим, да ги играем.


 

Да се научим да общуваме. Има неща, за които е добре да слушаме старите хора. Защото днес именно способността да общуваме и да създаваме контакти – очи в очи – е на изчезване. Преди 15-ина години, когато мислехме, че ще останем да живеем в Канада, бях изумена колко „сме напред“ в общуването от канадците. Като си идвахме през лятото, не спирах да разправям за една реклама в Квебек, която показва група големи хора на урок по танго и всички седят и гледат инструктора, той казва „започваме“ и всички продължават да го гледат… и той мисли, мисли и се сеща да добави – „обърнете се към човека вляво“ – и всички си отдъхват, защото някой им казва какво да правят. И това беше реклама на агенция за запознанства. Е, в България ние знам как да общуваме – си мислех, изпълнена с леко превъзходство аз. Но днес и тук май хич ни няма, а в Канада междувременно са помислили по въпроса и са построили спирка, която да „събира“ хората! И интелигентно, и добре измислено, и зелено.

Но първо да се разходим до един азиатски „тигър“, където живее една много, много работлива нация – Южна Корея. Въпреки че се считат за „топлата кръв“ на Изтока – тоест най-емоционални в тази част на света – и там имат проблеми с простите елементи на запознаването и общуването. И тъй като при тях проблемите се решават с високи технологии, са положили усилия и са измислили една кафе машина, която „сближава хората“. Ето как става това – за да получиш кафе, не трябва да си сам, трябва да има някой с теб, трябва да застанете на определените за това места, за да удостоверите, че сте двама и след това да отговорите на няколкото зададени на дисплея на кафемашината въпроси относно вашите интереси, работата ви… ей-такива неща. И след като сте го споделили с непознатия до вас и след като (а дано) сте открили сродна душа, или бизнес партньор или просто някой със сходни интереси, получавате кафе. Дори и да се окаже, че с човека до вас нямате нищо общо, пак получавате кафе. Защото сте опитали.

Проблемът с общуването явно е повсеместен, за да бъде използван често в рекламните кампании – там няли трябва да „напипат“ пулса на това, което тревожи обществото. Е, знаем как една симпатична крава дава своя принос към въпросното общуване.

duracell-bus-stop-heaters

Но да се върнем на спирката в Канада, и по-точно в Монреал – пресечната точка на френската и английската култура. Именно там голяма компания за батерии  „взима“ от общината една спирка (в Канада те всички са с покрив) и монтира в двата края на конструкцията по една поставка за ръка. И ако няколко човека (най-малко 5) се хванат за ръце и крайният в ляво и в дясно сложи ръката си на поставките, кабинката се затопля. А за град, в който зимата често носи минус 20 и минус 30, това си е нещо, за което си струва да си пообщуваш с непознати. Пък и „случи на зима“ тази кампания (под мотото „Моменти на топлина“), защото в Канада тя (зимата) беше от най-дългите и най-студените.

А за общуването сезони няма. Както и „работно време“ – ако си припомним песента на „Остава“ – „поговори със мен, нали работно време нямат думите...“ На финала ще ви върна към една друга история – този път мястото е Ню Йорк, имаме една смела майка, която пуска детето си без телефон (аууу!) да пътува с метрото – съвсем съзнателно и с цел. Това, може би си спомняте, доведе до много драми изамериканските форуми, стигна до Опра дори… но ми направи впечатление един от арументите на майката, под обстрела на въпроси „ама как ще се оправи детето, ако слезе на друга спирка или се изгуби“ - „ами ще попита някого, и ще се научи да говори с непознати хора“. Тук, разбира се, могат да се приведат куп анти-аргументи – че хората са лоши, че кой знае на какви може да попадне детето… Но надеждата е, че повечето хора са добри и че ако заговорим непознат, ако се наложи да го помолим да дойде, за да си вземем кафе или да се стоплим на спирката, шансовете той да е по-скоро добър и нормален са доста високи. Нали?!

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.