Готова ли е България за българите в чужбина?

| от | |

След срещата с президента Росен Плевниелиев в Лондон: Как да осъществим бъдещето си?

За Chronicle.bg от Лондон Николай Николов

Rosen-Plevneliev-bulgaria

На 17ти Март, Президентът на Република България, Росен Плевнелиев, прие част от българското общество в посолството в Лондон. На срещата присъстваха предимно млади хора и темата на разговора беше изцяло насочена към тях и към способността на българската държава да им предостави достатъчно добри условия за развитие у дома.

Това, което ми направи много силно впечатление е, че г-н Плевнелиев е политик с ясно изразена позиция, по най-наболелите въпроси на българската вътрешна, както и външна политика. Той осъди руските действия в Крим като окупация, допълвайки, че наложеният референдум е “нелегален и нелегитимен”. В тази криза, може би най-сериозната и опасна геополитическата криза след края на Студената Война, е много важно, че г-н Плевнелиев целенасочено отстоява българските и европейските интереси. Важно е неговият глас да бъде чут, както в България, така и в чужбина за да се прекъсне една много дълга традиция на клиентелизъм и политическо слугуване на руските интереси.

Точно въз основа на тази политическа традиция, г-н Плевнелиев продължи разговора относно изостаналия български демократичен преход. Според него, България изостава след страните от Централна Европа, защото през първите 8 години от прехода не успяваме да начертаем пътя към европейска интеграция, към икономически реформи, към развитие на демократичните институции. Това е дълбоко заглушена позиция, която изцяло не присъства в публичния живот от 2001 година насам.

Ние изостанахме зад Словакия и Полша, подчерта Г-н Плевнелиев, защото започнахме нашата демократична революция 8 години по-късно. Това са две страни, които трябва да служат като пример на България относно как се осъществяват реформи, как се привличат инвестиции, но най-вече, как се управлява демократично, независимо дали на власт е лява или дясна партия. Трябва да спрем да се отдалечаваме от пътя към консолидирана демокрация, вече преминат от другите бивши тоталитарни страни в Европа.

И все пак, според Президента Росен Плевнелиев, бъдещето изглежда по-светло: има потенциал за инвестиции и икономическо развитие. Информационният сектор прогресира и в него много българи от чужбина намират удовлетворяваща кариера. Трябва да се преборим с корупцията, разбира се, и един от най-ефикасните начини, според него, за осъществяване на това, е ‘електронно правителство’ – така както е например в Естония, може би най-развитата страна в тази сфера. Там, чрез интернет е възможно да се извършват всички  бюрократични услуги, което прави публичната администрация по-ефективна и значително намалява корупцията.

Това е и целта на референдума, една от най-важните инициативи според Президента. С рязка критика към правителството, Плевнелиев призна, че не предполага референдумът да бъде насрочен за 25ти Май, защото очаква неговата дата да бъде насрочена през Август, когато хората ще почиват, което би било “пълно неуважение към българските граждани”.

В тази своя реч, Росен Плевнелиев започна да очертава, макар и не много четливо, новите правила на играта. По този начин българската демокрация, като цяло, започва постепенно да гради капацитет и легитимност; по този начин е възможно да се възвърне част от (почти мислимо) загубената вяра на гражданите в демократичните ни институции. Така се изгражда много важен прецедент за това как един политик трябва да разговаря с неговите избиратели, как да отстоява демократичните принципи на длъжността си.

За мен най-интересно беше да чуя въпросите на публиката. Първите бяха от студенти, желаещи повече информация за това как превърнат огромното си желание да се приберат у дома в реалност; имаше въпрос от юрист на Протестна Мрежа свързан с нужните реформи в правосъдната система, цитирайки Президента, който по-рано беше споменал, че ние сами трябва да ‘подредим къщичката си’. Имаше още въпроси свързани с развитието на бизнес в България.

По-късно, в по-неформален формат в хотелът May Fair, Президентът продължи разговорa си с нас, насърчавайки ни да се борим за по-добра държава и да изискваме от институциите отговорност. Нито един въпрос не беше зададен за това как може да се говори за реализация и перспектива в България, след като се намираме в толкова дълбока политическа криза.

България падна на последно място в Европейския Съюз и Балканите по свобода на пресата. 8-месечните протести са изцяло игнорирани от оголващия се и изолиран политически елит. В София, парламента продължава да е барикадиран. Има абсолютен монопол над медиите и неприсъщ за една европейска държава олигархичен модел на управление. И вместо да се говори как да направим кариера в България, редно е да се говори как ние трябва да сме разумни и мислещи български граждани, независимо дали живеем тук или там.

Трябва да милеем повече за обществения живот в България, да се интересуваме повече от политическите процеси там, независимо дали сме консултант от Deloitte или докторант по политология. Иначе и опитите на г-н Плевнелиев за достоен разговор и отговорност ще останат без смисъл. Липсва ни политическа култура и това беше доказано до голяма степен на тази среща.

Но едно нещо е сигурно – това, че човек е имал възможността да учи в чужбина, не означава, че той е директно подготвен и задължен да се прибере в България ‘да помага’. Тези от нас, които сме учили ‘навън’ в никакъв случай не трябва да си мислим, че сме по-кадърни или по-умни от тези, които живеят в България. Това е много погрешен елитизъм. Също така, проблемите на България, например в политиката, не са краткосрочни: тоест не не са от естество, от което, видиш ли, идват си кадърните хора, заменят некадърните, и изведнъж България става чудото на Източна Европа. Не трябва да се залъгваме за това колко сериозна е нашата политическа криза. Тя не е случайна, в нея са корените на фалшифицираната ни демократична революция и властовите структури, останали от тоталитарния режим.

Осъзнавайки това е първата крачка към постепенно рестартиране на демокрацията. Осъзнавайки това е и единственият начин да чуеш наистина какво се опитва да каже г-н Плевнелиев зад клишетата ‘елате си у дома деца’. Осъзнавайки това те предпазва от изкуствен патриотизъм за България – борбата за бъдещето ни може да се води на много фронтове, не стига само да се върнеш.

Този диалог трябва да бъде осъществяван много по-често. Покрай протестите, политиката остана изцяло задкулисно маневриране. Този тип срещи са основата за едно по-отворено общество; възможност за консолидиране на разпръснатите български общности; за дебат. Но това все още са бебешки стъпки, имаме много да наваксваме.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″: