Господин ГАЗпутин

| от |

Шефът на „Газпром“ Алексей Милер държи в ръцете си най-силното оръжие на Русия. Но това явно не му е достатъчно: могъщият довереник на Путин се кани да разшири още повече влиянието си, твърдят германски издания, пише Дойче веле.

0,,17755156_401,00

Който има газ, има и власт. Шефът на „Газпром“ Алексей Милер знае това много добре. Цели държави треперят пред него – заради огромните количества газ, които са под негов контрол. Кризата в Украйна, на която той междувременно врътна кранчето, изстреля 52-годишния Милер и неговия „Газпром“ право в центъра на руската власт. Когато Милер каже нещо, му отговарят вече не конкурентите от „Бритиш петролиъм“ или „Шел“, а държавни ръководители. На гости му ходи не шефът на ЕОН Йоханес Тайсен, а германският министър на икономиката Зигмар Габриел. „Газпром“ вече говори вместо Кремъл, а газът е „новото ядрено оръжие на Русия“, по думите на украинския премиер Яценюк, цитиран от „Зюддойче Цайтунг“.

Шефът на „Газпром“ управлява огромна империя: синьото гориво не само отоплява цяла Русия, но е и суровината, от която се произвежда половината от необходимото на руснаците електричество. От Москва Милер ръководи „царство“ с над 400 хиляди служители, 160 хиляди километра тръбопроводи и около хиляда дъщерни фирми. Твърди се освен това, че поддържал собствени тайни служби.

Кой е Милер?

Когато през май 2001 година застана начело на гиганта „Газпром“, дори експертите в бранша не знаеха нищо за Милер. Днес не е много по-различно – светът знае много за шефовете на „Епъл“ и „Майкрософт“, но почти нищо за боса на „Газпром“. Милер е изключително потаен човек – и до днес съществува една-единствена негова снимка от личния му живот, на която шефът на „Газпром“ е заедно със своя лабрадор.

Алексей Милер е родом от Санкт Петербург, както и президентът Путин. Двамата се познават още от времето, когато са работили в местната градска администрация: Милер е бил шеф на отдел в Комитета за външноикономически отношения, а Путин – негов пряк началник. През 1996 година Милер се издига до шеф на пристанищния комплекс в Санкт Петербург, а три години по-късно вече е генерален директор на местно газово дружество. През 2000 година Путин, вече президент на Русия, го изтегля в Москва и го назначава за заместник-министър на енергетиката. Година по-късно Милер вече е начело на „Газпром“ – компанията, която за Москва е по-важна от всеки друг концерн.

Природните ресурси са истинската валута на Русия, а най-големият в света износител на суровини разполага с огромни количества от тях. „Нашата цел е да станем номер едно на глобалния енергиен пазар“, казва Милер, знаейки много добре колко силен е козът, който държи в ръцете си. Това пролича ясно в хода на украинската криза: „Без руския газ Украйна не може да оцелее“, каза Милер в прав текст. И ѝ завъртя кранчето, след като Киев отказа да купува газ по предложените му завишени цени. „Няма никакво основание да правим на Украйна отстъпки, с каквито се ползват приятелите на Русия“, поясни Милер и добави: „Който не плаща, остава на сухо“.

Провалът на тайните преговори в Берлин, Брюксел и Киев събужда спомена за 2006 и 2009 година, когато Москва също беше спряла доставките на газ за Украйна. Стотици хиляди източноевропейски домакинства мръзнаха през зимата на 2009 година заради газовата война между Москва и Киев. Сега експертите се опасяват от нова подобна криза. С едно щракване на пръстите шефът на „Газпром“ е в състояние да спре „топлото“ и „светлото“ в обширни части на Европа, тъй като много страни са изцяло зависими от руските енергийни доставки. Германия е едно от изключенията – федералната република покрива едва 1/3 от потребностите си с доставки от Русия, припомня агенция ДПА.

Апетитът идва с яденето

Макар че и сега е свръхмогъщ, Милер иска да разшири още повече влиянието си. Това лято „Газпром“ се надява да финализира сделката по придобиването на германската фирма „Wingas“, която държи 1/5 от германския пазар на природен газ. Така руснаците ще сложат ръка върху 2 хиляди километра тръбопроводи и няколко газови хранилища, сред които е и най-голямото в Западна Европа – хранилището край германския град Реден. Неговият капацитет е достатъчен за снабдяването на 2 милиона домакинства в продължение на цяла година. Милер напредва и на друг важен фронт – изграждането на спорния газопровод „Южен поток“, който е трън в очите на ЕС.

Въпреки всички тези успехи, в много европейски столици се съмняват, че Милер ще успее да съсредоточи още повече власт в ръцете си. Шефът на „Газпром“ бе включен в списъка на ЕС със 120 приближени на Кремъл лица, застрашени от санкции във връзка с кризата в Украйна. Междувременно Милер беше изваден от списъка – с надеждата, че това ще доведе до деескалация на конфликта. Но не е изключено името му да бъде върнато в черния списък. Говори се, че с оглед на тази опасност Москва вече е подготвила план Б – има слухове за възможна смяна на върха на „Газпром“. Едно обаче и сигурно: тази смяна едва ли ще донесе промяна, тъй като за възможни наследници на Милер се спрягат други двама довереници на Путин – премиерът Дмитрий Медведев и шефът на „Сбербанк“ Герман Греф.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.