Господин ГАЗпутин

Шефът на „Газпром“ Алексей Милер държи в ръцете си най-силното оръжие на Русия. Но това явно не му е достатъчно: могъщият довереник на Путин се кани да разшири още повече влиянието си, твърдят германски издания, пише Дойче веле.

Който има газ, има и власт. Шефът на „Газпром“ Алексей Милер знае това много добре. Цели държави треперят пред него – заради огромните количества газ, които са под негов контрол. Кризата в Украйна, на която той междувременно врътна кранчето, изстреля 52-годишния Милер и неговия „Газпром“ право в центъра на руската власт. Когато Милер каже нещо, му отговарят вече не конкурентите от „Бритиш петролиъм“ или „Шел“, а държавни ръководители. На гости му ходи не шефът на ЕОН Йоханес Тайсен, а германският министър на икономиката Зигмар Габриел. „Газпром“ вече говори вместо Кремъл, а газът е „новото ядрено оръжие на Русия“, по думите на украинския премиер Яценюк, цитиран от „Зюддойче Цайтунг“.

Шефът на „Газпром“ управлява огромна империя: синьото гориво не само отоплява цяла Русия, но е и суровината, от която се произвежда половината от необходимото на руснаците електричество. От Москва Милер ръководи „царство“ с над 400 хиляди служители, 160 хиляди километра тръбопроводи и около хиляда дъщерни фирми. Твърди се освен това, че поддържал собствени тайни служби.

Кой е Милер?

Когато през май 2001 година застана начело на гиганта „Газпром“, дори експертите в бранша не знаеха нищо за Милер. Днес не е много по-различно – светът знае много за шефовете на „Епъл“ и „Майкрософт“, но почти нищо за боса на „Газпром“. Милер е изключително потаен човек – и до днес съществува една-единствена негова снимка от личния му живот, на която шефът на „Газпром“ е заедно със своя лабрадор.

Алексей Милер е родом от Санкт Петербург, както и президентът Путин. Двамата се познават още от времето, когато са работили в местната градска администрация: Милер е бил шеф на отдел в Комитета за външноикономически отношения, а Путин – негов пряк началник. През 1996 година Милер се издига до шеф на пристанищния комплекс в Санкт Петербург, а три години по-късно вече е генерален директор на местно газово дружество. През 2000 година Путин, вече президент на Русия, го изтегля в Москва и го назначава за заместник-министър на енергетиката. Година по-късно Милер вече е начело на „Газпром“ – компанията, която за Москва е по-важна от всеки друг концерн.

Природните ресурси са истинската валута на Русия, а най-големият в света износител на суровини разполага с огромни количества от тях. „Нашата цел е да станем номер едно на глобалния енергиен пазар“, казва Милер, знаейки много добре колко силен е козът, който държи в ръцете си. Това пролича ясно в хода на украинската криза: „Без руския газ Украйна не може да оцелее“, каза Милер в прав текст. И ѝ завъртя кранчето, след като Киев отказа да купува газ по предложените му завишени цени. „Няма никакво основание да правим на Украйна отстъпки, с каквито се ползват приятелите на Русия“, поясни Милер и добави: „Който не плаща, остава на сухо“.

Провалът на тайните преговори в Берлин, Брюксел и Киев събужда спомена за 2006 и 2009 година, когато Москва също беше спряла доставките на газ за Украйна. Стотици хиляди източноевропейски домакинства мръзнаха през зимата на 2009 година заради газовата война между Москва и Киев. Сега експертите се опасяват от нова подобна криза. С едно щракване на пръстите шефът на „Газпром“ е в състояние да спре „топлото“ и „светлото“ в обширни части на Европа, тъй като много страни са изцяло зависими от руските енергийни доставки. Германия е едно от изключенията – федералната република покрива едва 1/3 от потребностите си с доставки от Русия, припомня агенция ДПА.

Апетитът идва с яденето

Макар че и сега е свръхмогъщ, Милер иска да разшири още повече влиянието си. Това лято „Газпром“ се надява да финализира сделката по придобиването на германската фирма „Wingas“, която държи 1/5 от германския пазар на природен газ. Така руснаците ще сложат ръка върху 2 хиляди километра тръбопроводи и няколко газови хранилища, сред които е и най-голямото в Западна Европа – хранилището край германския град Реден. Неговият капацитет е достатъчен за снабдяването на 2 милиона домакинства в продължение на цяла година. Милер напредва и на друг важен фронт – изграждането на спорния газопровод „Южен поток“, който е трън в очите на ЕС.

Въпреки всички тези успехи, в много европейски столици се съмняват, че Милер ще успее да съсредоточи още повече власт в ръцете си. Шефът на „Газпром“ бе включен в списъка на ЕС със 120 приближени на Кремъл лица, застрашени от санкции във връзка с кризата в Украйна. Междувременно Милер беше изваден от списъка – с надеждата, че това ще доведе до деескалация на конфликта. Но не е изключено името му да бъде върнато в черния списък. Говори се, че с оглед на тази опасност Москва вече е подготвила план Б – има слухове за възможна смяна на върха на „Газпром“. Едно обаче и сигурно: тази смяна едва ли ще донесе промяна, тъй като за възможни наследници на Милер се спрягат други двама довереници на Путин – премиерът Дмитрий Медведев и шефът на „Сбербанк“ Герман Греф.