Голямата самота след “Сто години самота“

| от |

Прочутият писател и Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес си отиде на 87-годишна възраст. Той ще бъде запомнен най-вече със „Сто години самота“ – романа, донесъл му световна слава, но и много самота, разказва Дойче веле.

1087017224

“(…) Най-трудно е да напишеш първите редове. Преди да започнеш, трябва да познаваш историята така, сякаш вече си я чел. Няма нищо странно в това, че за първите страници ми трябваше цяла година, а за всички останали – три месеца. Защото началната експлозия задава тона докрай (…)“*

През един януарски ден на далечната 1965-та, докато кара Опела си по пътя от Мексико град към Акапулко, Габриел Гарсия Маркес изведнъж предусеща онова, за което копнее от 17-годишен. В този миг “Сто години самота“ му се явява в пълния си и завършен вид, както разказва по-късно малкият му брат Елихио. Още същия ден той оставя всичко в ръцете на съпругата си Мерседес и се затваря да пише книгата, която по-късно ще му донесе световна слава, но и много самота.

Писането, бесилката и София Лорен

“(…) “Сто години самота“ е първият ми роман. Започнах го още на 17 години, под заглавието “Къщата“, ала бързо зарязах писането, защото всичко ми се струваше твърде дълго. Оттогава не съм спрял да мисля за този роман, да търся по-ефикасна форма на разказа, да се опитвам да го видя в завършен вид. Сега, 20 години по-късно, мога да кажа, че първите редове не се различават по нищо от онези, които написах навремето. Това ме кара да мисля, че когато имаш някаква история, която те преследва непрестанно и назрява в главата ти дълго време, е най-добре още в деня, в който се задава експлозията, да седнеш пред пишещата машина и да започнеш да пишеш. Иначе съществува опасност да обесиш жена си (…).“*

Не е тайна, че именно съпругата му Мерседес е тази, която изпраща ръкописа на издателството – в два отделни пакета, защото така излизало по-евтино. В едно от редките си интервюта Мерседес разказва, че не искала да прочете нито ред от “Сто години самота“, преди книгата да е изцяло завършена. Когато романът излиза и първият екземпляр пристига в дома на Маркес, Мерседес се настанява удобно в леглото и започва да чете. “Габито седна до мен, той искаше да види как ще реагирам. А аз направо изяждах страниците. Тази лакомия ме накара да препрочета книгата още два пъти – и да призная, че това е най-добрата творба на мъжа ми.“

“(…) Ако вярваш в това, което правиш, ако си убеден, че от него ще излезе една хубава история, просто трябва да седнеш да пишеш, ако ще и София Лорен да те чака някъде. Ако усетя, че ме мързи да пиша, по-добре въобще да не се захващам, а да изчакам, докато се появи някоя по-интересна история. Няколко мои неща са вече в кошчето, там попаднаха дори близо 300 страници от “Есента на патриарха“, която обаче сега подхващам наново. Сигурен съм, че този път ще се получи (…).“*

Онзи мъж в бара

“Сто години самота“ излиза на книжния пазар през 1967 година. Оттогава насам романът постоянно се преиздава – и постоянно чупи всички издателски рекорди. През 1971 година Маркес вече е световно известен, но това не го прави особено щастлив. Елихио Гарсия Маркес разказва в една своя статия за страданията, които славата причинила на брат му. “Бих искал да съм пианист в Цюрих“, споделил той веднъж.

“(…) Един ден в паузата между два влака се скрих от снежна буря в един пианобар в Цюрих. Там един мъж свиреше на пианото в полумрака, а малкото клиенти бяха предимно влюбени двойки. Тази нощ си казах, че ако не бях станал писател, би ми се искало да съм на мястото на онзи мъж в бара, който свиреше без никой да вижда лицето му, но успяваше да накара влюбените да се желаят още по-силно.“

„По-добре да бях умрял“

“Сто години самота“ има такъв невероятен успех, че от всички краища на света отрупват Маркес с награди. През 1971 година той споделя следното пред венецуелския журналист Армандо Дуран: “По-добре да бях умрял. Най-лошото, което може да се случи на човек, който не умее да се справя с литературния успех, и то на континент, който не е свикнал да има успешни автори, е да напише роман, който се продава като топъл хляб.“

„Сто години самота“ се продава действително като топъл хляб – и то по целия свят. Но това отблъсква Маркес, плаши го и го кара да заживее в усамотение.

“(…) Отказах да се превърна в спектакъл, отвращавам се от телевизията, литературните конгреси, конференциите, интелектуалния живот. Направих опит да се затворя между четири стени, на километри от читателите (…).“

Маркес отказва да получи литературни награди, присъдени му в Италия и Франция. Аргументът му: „защото и това ми се струваше лъжа“. „По това време исках да се посветя единствено на песните на Ролинг Стоунс, на кубинската революция и на четирима мои приятели“, разказва Маркес в едно интервю.

„Нобелът ме състари“

През 1982 година Маркес получава Нобелова награда за литература. „Нобелът ме състари“, споделя той, а в интервю за неговия британски биограф съпругата му Мерседес казва: „Нобелът беше кулминацията на цялата бъркотия“.

В края на церемонията по връчването на Нобеловата награда, на която присъстват всичките му приятели, Маркес казва: “Ужас, това е все едно да присъстваш на собственото си погребение“.

*Фрагменти от писмо, писано на 22 юли 1967 година; Маркес изпраща това писмо на своя близък приятел Плинио Апулейо Мендоса, журналист и писател

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Три лесни рецепти за работещи жени

| от Спонсорирано съдържание |

Да си добра в работата, грижовна майка и мила съпруга – тоест три в едно, е мисията на всяка жена, която за нещастие често пъти изглежда само мираж.

Особено за средностатистическата жена в България. Връщаш се изморена от работа, за да започнеш отначало: чакат те децата, разхвърлената къща. А всички те гледат въпросително: Какво има за вечеря?

В тази ситуация трябва да дишаш дълбоко, да изпържиш едни яйца, но всяка вечер не става. Затова има няколко варианта: взимате жена да ви готви, майка ви идва на помощ, купувате храна за вкъщи или… Опитайте с Мултикукър. С него готвенето е лесно и бързо. Така за броени минути вечерята е спасена, а вие поднасяте на семейството здравословна, прясно приготвена храна. Ще ви излезе и по-евтино.

Предлагам ви три лесни и бързи рецепти, специално адаптирани за готвене с Мултикукър.

Пилешка супа

Пилешка--Телешка-супа_Thumb

Особено ако децата ви са малки, супите са задължителни. Пилешката е традиционна, много полезна, защото съдържа месо, което е и лесно смилаемо. При болни деца е много подходяща.

Нужни са ви:
125 г. пилешки гърди
2 литра вода
1 морков
1 глава лук
1 връзка магданоз
1 стрък целина
1 скилидка чесън
½ праз лук
сол на вкус
1 кубче бульон
черен пипер
листа дивисил

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: BOIL/STEW

Готвене: 1 час 45 минути

Начин на приготвяне:

Сипете 2 л. вода в съда за готвене и сложете пилешкото месо. Натиснете MENU бутона, изберете програмата BOIL. Задайте време за готвене 10 минути и затворете капака. Натиснете бутона START. След като приключи предишната програма, изберете програмата STEW и задайте 40 минути време за готвене. Затворете капака. Добавете всички зеленчуци, солта и бульона и задайте програма STEW с време за готвене 40 минути. Може да добавите и фиде, което обаче, при мултикукъра трябва предварително да сте сварили. Или просто две лъжици от вчерашните макарони.

Всички обичат макарони, и малки и големи. Те са хранителни и се приготвят бързо. Тайната на успеха тук е в соса. Карбонара е сос, типичен за град Рим. Малко е тежък за стомаха, защото има сметана, бекон и яйца. Но определено ще си оближете пръстите.

Спагети карбонара

Спагети-карбонара_Thumb

1 лъжичка зехтин
½ глава лук
1 скилидка чесън
200 г спагети
100 г бекон
180 мл готварска сметана
540 мл вода
сол и пипер на вкус

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: FRY/STEW

Готвене: 30-40 минути

Начин на приготвяне:
Нарежете на ситно лука и смачкайте чесъна. След това сипете зехтина, лука и чесъна в съда за готвене. Натиснете MENU бутона, изберете FRY програмата. Натиснете COOKING TIME и задайте 10 минути време. Натиснете START и разбърквайте от време на време.
Счупете спагетите на две и ги сложете в съда за готвене заедно с останалите съставки. Смесете всички съставки.Изберете STEW програмата. Затворете капака и натиснете START. Когато готвенето свърши, Multicooker автоматично преминава в режим KEEP WARM. След като готвенето приключи, не забравяйте да изключете уреда от кабела.

Цялата вода се абсорбира по време на готвенето. Количеството вода зависи от това как предпочитате да приготвите спагетите. С повече вода пастата ще стане по-мека, с по-малко ще бъде по-сурова, напълно по италиански – т.е ал денте.

И накрая един много вкусен десерт, подходящ за зимните вечери.

Бананова торта с шоколад

Бананова-торта-с-шоколад_Thumb

125 грама масло
150 грама захар
ванилова захар
2 яйца
2 банана
1 чаена лъжичка бакпулвер
250 грама брашно
70 грама млечен шоколад
1 чаена лъжичка масло за намазване на тавата
1 чаена лъжичка пудра захар за украса

Заготовка : 10 минути

Порции : 8

Program: BAKE

Готвене: 50 минути

Начин на приготвяне:
Смесете маслото с ваниловата захар. Добавете яйцата едно по едно и разбийте сместа. Добавете след това обелените и смачкани банани, а после и брашното, смесено с бакпулвера.В края добавете шоколадовите кубчета. Оставете малко шоколад за украса. Намажете вътрешната страна на съда за готвене с масло, изсипете отгоре сместа с бананите и я разстелете равномерно. Поръсете с шоколадови кубчета. Изберете програма BAKE (печене), при 150° температура и задайте време за готвене 50 минути. След това затворете капака. В края на програмата отворете капака и оставете тортата да изстине. Когато програмата свърши, Philips Multicooker автоматично ще превключи в режим KEEP WARM (поддържане на температурата). След като готвенето приключи, изключете уреда от контакта.

Остава да си сипете чаша вино и с радост да се насладите на приготвените от вас вкусни ястия. А спестеното време подарете на вашите близки.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.