Големият проблем на хърватите

| от |

Дали бракът може да бъде единствено и само между мъж и жена? Хърватите предстои да се произнесат по въпроса на референдум, изходът от който изглежда предрешен, пише Дойче веле.

cro

Хърватското общество е силно поляризирано – от седмици насам в страната се водят безброй политически дебати по въпроса дали формулировката, съгласно която бракът е партньорство единствено и само между мъж и жена, трябва да бъде записана в конституцията или не. До момента бракът бе дефиниран по този начин, но само в Закона за семейството – не и в конституцията. Поляризирането е достигнало такова равнище, каквото не е имало в Хърватия още от времето на войните в бивша Югославия от началото на 90-те години.

Сега въпросът предстои да бъде решен на референдум /на 1 декември/, който се организира по идея на гражданската инициатива „В името на семейството“. „Искаме да стане ясно, че повечето хора в Хърватия са убедени, че бракът може да бъде само общност на мъж и жена“, казва Желка Маркич, представителка на гражданската инициатива, и продължава: „Правата, произтичащи от брака, могат да се ползват само от общност, състояща се от мъж и жена“.

Църквата e „за“

Само за две седмици през май гражданската инициатива „В името на семейството“ събра 750 000 подписа – т.е. около 20 процента от избирателите в Хърватия и почти двойно повече от изисквания от закона минимум. За Желка Маркич това е важна стъпка към развитието на демокрацията в страната: „Това е първият референдум в Хърватия от обявяването на независимостта преди 23 години, поискан и организиран от избирателите“. Става дума за базова демокрация, тъй като до момента е имало само всенародни допитвания, организирани от държавата. Сега за първи път „гражданите решават какво е важно за тях“, казва Маркич. И то срещу държавата – воденото от социалдемократите правителство е твърдо против тази промяна в конституцията.

В хода на кампанията гражданската инициатива получи солидна подкрепа от най-голямата опозиционна партия – консервативната Хърватска демократична общност – както и от католическата църква. Тя е много влиятелна в Хърватия – около 90 процента от гражданите на страната са католици. Църквата определено е изиграла и сериозна роля за мобилизацията на гражданите, призовавайки вече от седмици на референдума да се гласува със „за“.

Леви срещу десни

Стремежът на консерваторите е покрай формулировката да се утвърди и невъзможността на еднополовите двойки да осиновяват деца, тъй като „това не е част от културата, идентичността и ценностите в страната“, казва Маркич. Същевременно множество леви групировки са на обратното мнение – по-малки или по-големи правозащитни и граждански инициативи, организации на хомосексуални, женски групи, както и студентски дружества. Те от своя страна са сформирали съюза „Граждани гласуват против“ и мобилизират избирателите за предотвратяване на промяната в конституцията. Те се опасяват от влошаване на обществения климат в Хърватия, където досега, в сравнение с другите държави от Югоизточна Европа, имаше далеч по-либерално отношение към гейовете и лесбийките.

Според лобистката лига на хомосексуалните LGBTI Хърватия заема 13-то място сред 49-те европейски държави и се класира непосредствено след Финландия. В страната има много организации на гейове и лесбийки, младите полицаи, например, междувременно получават информация и за правата на хомосексуалните по време на обучението си, а през юни съпругата на премиера демонстративно взе участие в проведения в Загреб гей-парад.

Сега противниците на промяната в конституцията се опасяват, че чрез референдума ще бъде „отворена вратата и за други изменения в основния закон“, като по този начин човешките права в Хърватия могат да бъдат поставени под заплаха в дългосрочен план, казва Елена Беркович от съюза „Граждани гласуват против“. „Ние искаме да защитим човешките права в Хърватия и да продължим да ги развиваме, а на първо място става дума за правата на малцинствата“, подчертава тя.

Заплахата за малцинствата

Това, че тези опасения не са неоснователни, се вижда и от последното развитие на нещата в страната: окрилен от досегашния успех на кампанията против еднополовите бракове, един друг съюз на десни и десноекстремистки партии и дружества на ветерани започна да събира подписи за друг референдум – за ограничаване на правата на националните малцинства на локално равнище, който би засегнал най-вече живеещите в страната сърби.

Досега в градовете и общините, в които представляват около една трета от населението, те имаха, наред с другите права, и това да ползват кирилицата като официална азбука. В бъдеще обаче това би трябвало да се отнася само за районите, в които сърбите са повече от половината от населението, каквито райони всъщност в Хърватия почти никъде няма. За Елена Беркович това е класически пример за нарушение на човешките права: „Не може мнозинството да решава какви права да предоставя на малцинството и какви не“.

Проучванията сочат, че инициаторите на референдума за браковете могат да разчитат на успех: според последните допитвания 68 процента от гражданите ще гласуват „за“ промяната в конституцията, само 28 се очертава да са против. Но това определено не е най-големият проблем на Хърватия – страната има сериозни стопански затруднения, безработицата е около 17 процента, икономиката бележи постоянен спад, а корупцията е повсеместна.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.