Глоби за споделяне на нощни снимки на Айфеловата кула

| от |

Представете си, че пътувате в Париж и се разхождате по мостовете над река Сена. Над всички паметници се издига Айфеловата кула, блестяща в мрака благодарение на удивителен светлинен спектакъл, който се случва всяка вечер.

Зашеметени от красотата, изваждате фотоапарата или мобилния си телефон и си правите снимка – селфи или не, на фона на емблематичната забележителност. Когато се върнете у дома или преди да си тръгнете от Париж, не можете да устоите на желанието да споделите снимката с всичките си приятели във Фейсбук или Туитър и я качвате в социалната мрежа. С това си действие обаче може да си навлечете глоба, съобщава испанската агенция Еуропа прес.

Как е възможно да се случи това? Защото законите за интелектуалната собственост на страните от ЕС може да забраняват разпространението на снимки на обществени сгради. „Ако направите снимка на Атомиума в Брюксел и я качите във Фейсбук, извършвате нарушение на авторските права“, казва специалистът Димитър Димитров в интервю за сайта „ИЮ Обзървър“.

Айфеловата кула е един от засегнатите паметници. Туристите могат да разпространяват дневни снимки на паметника, но не и нощни. Причината е, че авторските права върху конструкцията, проектирана от Густав Ефел и построена през 1889 г., вече не са в сила. Но различните му осветления са защитени с авторски права и права на марката. Тези права принадлежат на Компанията за експлоатация на Айфеловата кула (SETE), която трябва да даде разрешение предварително.

SETE е дружество с ограничена отговорност, създадено през 2005 г. и избрано от кметството на Париж за експлоатацията на най-емблематичната му сграда. Целта му е да модернизира инсталациите и услугите за посетителите.

Случаят с Айфеловата кула не е единствен. Известният Атомиум в Брюксел също е защитен с авторски права. Снимката на тази 102-метрова структура, която се състои от девет стоманени сфери, е собственост на дружеството с идеална цел „Атомиум“, което трябва да бъде консултирано преди разпространението на снимките. Позволява се само разпространение в частни уеб сайтове за нетърговска употреба и с ниска резолюция.

Сградите на Европейския парламент в Брюксел и Страсбург също са подложени на подобни ограничения. Разпространението на снимката в уеб сайтове може да означава нарушаване на авторските права и съответна санкция под формата на глоба.

През 2001 г. ЕС публикува директива за хармонизиране на авторските права в информационното общество. Тя включва необвързваща клауза, според която могат да се правят безплатни снимки на архитектурни творби в обществени пространства. Тъй като клаузата е необвързваща, Франция, Белгия и Италия избраха да не я приемат. Поради това основните засегнати сгради са в тези страни. Нормите варират според страните членки. В България, Румъния и Словения могат да се правят снимки на обществени сгради, ако няма да се продават.

За сметка на това в останалите страни на ЕС като Германия, Великобритания и Холандия могат да се правят и споделят снимки на обществени сгради без никакво притеснение. Това право е известно като свобода на панорамата. /БГНЕС

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!