Германското малцинство в Румъния

| от |

Изненадващата победа на етническия германец Клаус Йоханис на румънските президентски избори привлича вниманието към германската етническа общност в Румъния. Какви са тези хора, разказва Роберт Шварцр, цитиран от Дойче Веле.

„Германски румънци“ е общото название за малцинствата от германски произход, живеещи на територията на днешна Румъния. При последното преброяване на населението от 2012 година, като представители на тази етническа общност се самоопределиха около 40 000 румънски граждани. Сред тях най-многобройни са трансилванските саксонци, населяващи Централна Румъния, както и банатските шваби в западната част на страната.

Първите германски изселници пристигат в днешна Трансилвания през 12 век, когато областта е още част от унгарското кралство. Тези заселници идват от области по поречието на Рейн и Мозел, от Люксембург, Лотарингия, от Кьолнската и Трирската епархии.

Унгарските крале разрешават на германските изселници, наричани тогава „саксонци“, да се заселят по източните граници на кралството, за да служат като буфер срещу набезите на войнстващите племена от Мала Азия. Заселването им се извършва на няколко вълни, а новодошлите са се радвали на различни привилегии, вкл. признаването им за самостоятелна нация.

От времената на Реформацията преобладаващата част от трансилванските саксонци са протестанти- лутеранци. През вековете те изграждат свои собствени градове, като Сибиу, Брашов или Сигишоара, чийто средновековни сгради са запазени и до днес. Освен новоизбрания президент на Румъния Клаус Йоханис, с трансилванско-саксонски корени са и редица други известни личности като германския депутат Бернд Фабрициус, който е президент на Съюза на прокудените, Гюнтер Бош – бивш треньор на тенис-звездата Борис Бекер или Хасо Платнер – съосновател на световноизвестния софтуерен концерн SAP.

От края на 17 век започва усиленото заселване и на т.нар. банатски шваби – изселници от Южна Германия, които се установяват в областта Банат, принадлежала тогава към Хабсбургската империя. Повечето изселници са от бедни селски семейства, които по времето на австрийската императрица Мария Терезия получават солидна финансова подкрепа и значителни данъчни облекчения. Банатските шваби са предимно католици.

Те са концентрирани около градове като Тимишоара, Арад и Лугош. Най-известните представители на банатските шваби са нобеловите лауреати Херта Мюлер – за литература, Щефан Хел – за химия, както и актьорът Джони Вайсмюлер. След Първата световна война и по силата на Трианонския договор, Трансилвания и областта Банат стават част от Румъния. Непосредствено преди избухването на Втората световна война, германското малцинство в Румъния наброява 800 000 души.

В резултат на принудителни изселвания по нацистко време и изпращането в съветски трудови лагери след нахлуването на Червената армия, броят на етническите германци намалява драстично. По времето на комунистическия режим в Румъния, правителството на ФРГ „откупува“ легално няколко десетки хиляди румънски германци – по програма за събиране на разделените семейства.

Масов отлив на етнически германци

До масово изселване на етнически германци от Румъния обаче се стига след свалянето на диктатора Николае Чаушеску в края на 1989 година: през първите години след промените близо 200 000 етнически германци напускат своята румънска родина.

Благодарение на различните групи етнически германци, в Румъния възниква мрежа от германски училища, чийто корени водят чак до Средновековието. Румънската държава интегрира тези малцинствени училища в своята образователна система.

Дори и по времето на комунистическата диктатура в тях се преподаваше на немски език. Днес в Румъния има общо 61 основни училища, както и 21 гимназии с частично или цялостно преподаване на немски език. В тях учат около 17 хиляди ученици, като 90% от тях представители на румънското мнозинство.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.