Германско-френският тандем се клати

| от |

Въпросът кой да бъде избран за еврокомисар по валутните въпроси утежнява и без това сложните отношения между Германия и Франция. На срещата на върха в събота може да се стигне и до разрив. Коментар на Бернд Ригертр от Дойче веле.

Становищата на Германия и Франция по въпросите на икономическата и бюджетна политика са коренно протовоположни. Това всъщност не е нито нещо ново, нито драматично. Франция иска да прави повече дългове, за да направлява конюнктурата. Германия пък залага на изравнени държавни бюджети и структурни реформи. От встъпването в длъжност на Франсоа Оланд канцлерката Ангела Меркел и френският президент постоянно спорят за правилния курс. В политическото ежедневие и двете страни си отправят взаимни критики. Но и това е част от политиката.

От тези факти не бива да вадим заключението, че идва краят на германско-френското приятелство. В германско-френските отношения винаги е имало и препъникамъни. Франсоа Оланд и Ангела Меркел не се обичат, но винаги досега са намирали подход един към друг. Ангела Меркел говори повече за насърчаване на стопанския ръст и предостави повече време на Франция за съкращаване на дефицита на страната. Канцлерката приема с усмивка или не обръща внимание на атаките срещу нейния „ужасен курс на икономии“ от страна на френските социалисти, както и от останалите кризисни страни от Южна Европа.

Правителствената криза във Франция обаче изостри дискусията. Очевидно френският президент не е в състояние да озапти лявото крило на своята партия, нито да наложи плавно икономическите реформи или да санира държавния бюджет. Камо ли пък да държи в шах десните популисти от „Национален фронт“. Франсоа Оланд е притиснат до стената.

Ще се стигне ли до разрив?

Към цялата бъркотия сега се прибавя и един кадрови въпрос. Франция иска бившият финансов министър Пиер Московиси да стане еврокомисар по валутните въпроси. В такъв случай той ще отговаря за стабилността на еврото и за контрола върху националните бюджети. Федералният министър на финансите Волфганг Шойбле още преди седмици наложи своето вето. Той нямал нищо против Московиси, но не можело за такъв пост да бъде номиниран представител на една кризисна държава. Ако френският президент продължава да държи на своята номинация за този ресор в ЕК, ще избухне скандал с Германия и другите северни страни-членки на ЕС. От друга страна Оланд ще загуби доверие у дома, ако се откаже от номинацията си. Сложна дилема.

Германското правителство трябва да стори всичко възможно на предстоящите преговори в Брюксел, за да не бъде отслабен френския президент още повече. Нито Германия, нито Европа имат интерес от един недееспособен и разклатен френски президент. Това може да доведе до непоправими щети за германско-френското сътрудничество и до разпаденето на сегашния тандем.

Централна роля за ЕЦБ

Какъв е изходът? Ангела Меркел вече се опитва да изгради нов мост, за да предотврати истинските щети извън ежедневните скандални критики. Тя иска испанският министър на финансите Луис де Гиндос да стане председател на Еврогрупата. По този начин една от кризисните страни от Южна Европа ще получи подобаващ висок финансов пост. Франция би могла да получи друг важен икономически ресор като вътрешния пазар или търговията, а пък някой представител на северните европейски държави ще стане еврокомисар по валутните въпроси.

Новото френско правителство вече подава определни сигнали. Новият министър на икономиката и финансите Еманюел Макрон се захваща с казуса за 35-часовата работна седмица. Нито един негов предшественик досега не се осмеляваше на такъв ход. В крайна сметка Германия и Франция трябва да постигнат компромис в рамките на цялостен кадрови пакет за постовете в ЕК. Само така могат да бъдат предовратени щетите за тандема Франция-Германия. В краткосрочна перспектива, нито Германия, нито Франция, нито пък Московиси и Луис де Гиндос могат да разрешат проблемите на ЕС за стопанския ръст, бюджетните дефицити и ниската инфлация. Почти всичко зависи от един италианец – шефът на ЕЦБ Марио Драги. Той би могъл да изкупи държавни облигации от кризисните страни и чрез паричната политика да увеличи инфлацията. Всички пазари са обърнали поглед към ЕЦБ. А германско-френският спор за постовете в ЕК е от второстепенно значение.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.