Германските медии: „Задник“, „курва“ и „крадец“ в политическия дебат в България

| от |

„Задник“, „курва“ и „крадец“ са някои от по-невинните епитети, с които се замерят политиците в България. В никоя друга държава от ЕС не се ругае толкова, колкото в тази страна. За езика на омразата пише агенция ДПА. Обобщение на публикациите по темата в немските медии от Дойче веле.

уорлик-към-сидеров-i-will-destroy-you-1502

Списъкът с „нежности“, които си разменят българските политици, е дълъг, научава и милионната аудитория на вестник „Билд“, който препечатва информацията. Така германските читатели вече са наясно, че преименувалите се на социалисти бивши комунисти, които управляват в момента страната, са наричани от политическите си противници „червени боклуци“ и „крадци“.

Старите комунисти пък лепят на десните сили етикета „фашисти“. За много социалисти антикомунистите са просто „сини боклуци“, а демонстрантите срещу правителството са „соросоиди“ – новосъздадена обидна дума по адрес на сътрудниците на фондацията на Джордж Сорос или на други западни неправителствени организации.

Противопоставяне с традиции

В редица сфери на живота в България има по два противоложни лагера, чиито изпълнени с омраза тиради превземат както политиката, така и медиите. Стресираното общество не може да се справи с проблемите си и си търси виновници, казва литературоведът Валери Стефанов в анализ за широкото разпространение на обиди и ругатни. Според Стефанов вината за това, че целия спектър на говорене е натоварен с негативни емоции, е на политиците.

Десните екстремисти изразяват омразата си спрямо ромите с призиви като „циганите на сапун!“. Представителите на турското малцинство в страната често са наричани „ибрикчии“ и фесове“. Сирийските бежанци в България пък бяха обявени за „канибали“ и „примати“ от една депутатка на партия Атака. С приближаването на европейските избори обидите и ругатните стават все повече и раздухват етническо напрежение.

Проблемът е още от времената на комунизма. Сваленият преди почти 25 години бивш държавен и партиен ръководител Тодор Живков умееше да противопоставя една част от населението на друга, за да контролира положението в страната. „Градът срещу селото“ и „Работниците срещу интелигенцията“ бяха най-силно подклажданите противоречия. Посветени твърдят, че противоборство е имало дори между Държавна сигурност и армията. А българският футбол и до днес потвърждава клишето „Сини срещу червени“, говорейки за старите противници ЦСКА и Левски.

Омразата остава медийно явление

Езикът на омразата се тиражира най-вече чрез телевизията, но партиите вече са открили за себе си и интернет. Платени от големите партии „коментатори“ – т.нар. тролове – взривяват форумите с лични нападки срещу политици, свързани например с техния интимен живот.

Жертва на подобен вид нападки са и журналистите. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нарече една телевизионна водеща „проститутка“, а колегите си журналисти – „хиени, лешояди и лакеи“.

Някои експерти виждат поне една положителна страна в българския феномен с ругатните – по този начин хората изливат недоволството си и не прибягват до насилие, каквото имаше например по време на протестите в Украйна. Единствената утеха, според авторитетния медиен експерт Георги Лозанов е, че езикът на омразата, колкото и да е агресивен, засега оставал в медиите, без да се прехвърля и към останалата част на обществото.

 
 

„Туин Пийкс”: Агент Купър, това ти ли си?

| от chronicle.bg |

След като наскоро разбрахме коя е датата, на която „Туин Пийкс” се завръща, вече можем да погледнем и към още едно много очаквано завръщане. Как изглежда агент Дейл Купър днес?

И Дейвид Линч, и Марк Фрост мълчат за това, което ни очаква в новите епизоди.

Голяма част от звездите в оригиналните епизоди се завръщат, с изключение на Джоан Чен, Лара Флин Бойл, Пайпър Лори, Майкъл Онткийн и Ерик Да Ре.

Новият сезон започва на 21 май с двучасов епизод. Предлагаме ви тийзър, с който да надникнем към това, което ни очаква.

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com