Германски оръжия за Ирак: това е безотговорно!

| от |

Наистина ли няма друго по-подходящо средство за борба срещу терористите от „Ислямска държава“ от изпращането на германски оръжия за кюрдските бойци? Коментаторът на Дойче Веле Феликс Щайнер изпитва сериозни съмнения.

Ако се организираше референдум по въпроса дали Германия да доставя оръжие на иракските кюрди, резултатът би бил еднозначен – две трети от германците биха се обявили против. Макар че Ангела Меркел обича да се ориентира по масовите предпочитания – както стана например в случая с прибързания отказ от атомна енергия и обявената в тази връзка преориентация на енергетиката, – неща, които струват на гражданите и на фирмите милиарди евро, – в сегашният случай данните за обществените настроения явно не играят никаква роля.

В това отношение всъщност има дълготрайна традиция. Почти всяко военно-политическо решение в историята на Федералната република е влизало в разрез с изразяваната от обществото воля: повторното въоръжаване на Бундесвера през 1950-те години, решението на НАТО за разполагане на крилатите ракети „Пършинг“ в Европа през 1980-те, Косовската война през 1999 и мисията в Афганистан от 2002-ра насам. След катастрофата, свързана с Втората световна война, германците трайно се отвърнаха от всичко военно. Чуждестранни наблюдатели, които имат различен исторически опит, понякога гледат със снизхождение на германските антивоенни настроения. Тези настроения обаче са нещо реално и с тях всички са длъжни да се съобразяват. Освен това – и това също не е случайно – забраната за водене на нападателна война, както и необходимостта от контрол над въоръженията са записани в германската конституция.

Войни и морал

По тази причина управляващите в Германия по правило прибягват до морална аргументация, когато им се налага да оправдаят поемането на военни ангажименти извън територията на НАТО: през 1999 външният министър Йошка Фишер бе този, който заяви: „Никога повече Аушвиц“, вменявайки на сърбите вината за геноцид над косовските албанци. Само няколко седмици по-късно стана ясно, че най-големите страдания на косоварите всъщност бяха причинени от натовските въздушни нападения. През 2002 година пък тогавашният министър на отбраната Петер Щрук малко изненадващо заяви, че „сигурността на Германия“ се брани и на Хиндукуш.

Ето че и сега, когато става дума за настъплението на „Ислямска държава“ в Ирак, политиците и пригласящатата им публицистика отново вещаят опасността от геноцид и изобилно описват невероятната бруталност на терористите, която надхвърля всякакви цивилизационни стандарти. Странното е, че като най-добро решение на проблема се предлага не друго, а доставянето на оръжия за кюрдските бойци пешмерга! Този подход обаче поражда обосновани подозрения и въпроси.

Борбата срещу „Ислямска държава“ е легитимна

Онова, което не подлежи на съмнение, включително и защото се доказва от разпространяваните от самите тях текстове и видеозаписи, гласи: „Ислямска държав“ наистина е организация на садистични убийци, която иска да разруши съществуващия държавен ред. Дори и само по тази причина борбата срещу нея е легитимна от международноправна гледна точка и е политически правилна. Това си пролича и от приетата наскоро с рядко единодушие резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Защо обаче борбата срещу „Ислямска държава“ се фокусира единствено върху Ирак? В съседна Сирия също се тероризират и избиват хора – зверското убийство на Джеймс Фоули показа на цял свят за какво става дума. Нима заплашените от смърт сирийски алевити не заслужават същата германската солидарност както иракските язиди? Дори само това показва ясно, че не съществуват обективни критерии, с чиято помощ да се определя кога и кой заслужава да получи помощ.

Кой, например, се развълнува особено от масовите убийства в Южен Судан преди няколко месеца? Никой! Кюрдските бойци пешмерга получават оръжия от Германия, защото изглеждат подходящи като партньори в борбата срещу „Ислямска държава“. Фактът, че пешмерга всъщност се борят за създаването на независима кюрдска държава и че след пет години германските оръжия като нищо могат да бъдат използвани за борба срещу партньорката от НАТО Турция – преднамерено се подценява, а това е недупустимо!

Който не воюва сам, няма право да има претенции

Врагът на моя враг е мой приятел – този принцип би следвало да спазват онези, които не желаят да се ангажират във военните действия. Но Ангела Меркел вече изключи участието на войници от Бундесвера в Ирак, макар че това би бил далеч по-честният отговор на съществуващата заплаха. За това обаче не само на Германия, но и на всички останали западноевропейци не им достига смелост. Затова и никой не полага усилия за съответен мандат от ООН, а подобно нещо издава огромна непоследователност.

Но и без оръжейни доставки съществуват достатъчно възможности да се окаже помощ на застрашените язиди и да се ограничи влиянието на „Ислямска държава“: Защо никой например не е призовал досега Турция да отвори по-широко границите си за бежанците от Ирак, които след това да бъдат приети и на европейска територия? И докога Германия ще продължава да доставя оръжия за държавите от Персийския залив, които най-вероятно и днес оказват подкрепа на бойците от „Ислямска държава“? Не на последно място би било желателно тайните служби не само да съобщават колко ислямски екстремисти от Германия са заминали за Сирия и Ирак или са се върнали оттам, а да успяват да предотвратяват вербуването и износа стотици терористи. Подобно нещо би нанесло сериозен удар срещу „Ислямска държава“ и би донесло значително по-голяма сигурност на Германия – и то съвсем без оръжие!

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.