Германски оръжия за Ирак: това е безотговорно!

| от |

Наистина ли няма друго по-подходящо средство за борба срещу терористите от „Ислямска държава“ от изпращането на германски оръжия за кюрдските бойци? Коментаторът на Дойче Веле Феликс Щайнер изпитва сериозни съмнения.

Ако се организираше референдум по въпроса дали Германия да доставя оръжие на иракските кюрди, резултатът би бил еднозначен – две трети от германците биха се обявили против. Макар че Ангела Меркел обича да се ориентира по масовите предпочитания – както стана например в случая с прибързания отказ от атомна енергия и обявената в тази връзка преориентация на енергетиката, – неща, които струват на гражданите и на фирмите милиарди евро, – в сегашният случай данните за обществените настроения явно не играят никаква роля.

В това отношение всъщност има дълготрайна традиция. Почти всяко военно-политическо решение в историята на Федералната република е влизало в разрез с изразяваната от обществото воля: повторното въоръжаване на Бундесвера през 1950-те години, решението на НАТО за разполагане на крилатите ракети „Пършинг“ в Европа през 1980-те, Косовската война през 1999 и мисията в Афганистан от 2002-ра насам. След катастрофата, свързана с Втората световна война, германците трайно се отвърнаха от всичко военно. Чуждестранни наблюдатели, които имат различен исторически опит, понякога гледат със снизхождение на германските антивоенни настроения. Тези настроения обаче са нещо реално и с тях всички са длъжни да се съобразяват. Освен това – и това също не е случайно – забраната за водене на нападателна война, както и необходимостта от контрол над въоръженията са записани в германската конституция.

Войни и морал

По тази причина управляващите в Германия по правило прибягват до морална аргументация, когато им се налага да оправдаят поемането на военни ангажименти извън територията на НАТО: през 1999 външният министър Йошка Фишер бе този, който заяви: „Никога повече Аушвиц“, вменявайки на сърбите вината за геноцид над косовските албанци. Само няколко седмици по-късно стана ясно, че най-големите страдания на косоварите всъщност бяха причинени от натовските въздушни нападения. През 2002 година пък тогавашният министър на отбраната Петер Щрук малко изненадващо заяви, че „сигурността на Германия“ се брани и на Хиндукуш.

Ето че и сега, когато става дума за настъплението на „Ислямска държава“ в Ирак, политиците и пригласящатата им публицистика отново вещаят опасността от геноцид и изобилно описват невероятната бруталност на терористите, която надхвърля всякакви цивилизационни стандарти. Странното е, че като най-добро решение на проблема се предлага не друго, а доставянето на оръжия за кюрдските бойци пешмерга! Този подход обаче поражда обосновани подозрения и въпроси.

Борбата срещу „Ислямска държава“ е легитимна

Онова, което не подлежи на съмнение, включително и защото се доказва от разпространяваните от самите тях текстове и видеозаписи, гласи: „Ислямска държав“ наистина е организация на садистични убийци, която иска да разруши съществуващия държавен ред. Дори и само по тази причина борбата срещу нея е легитимна от международноправна гледна точка и е политически правилна. Това си пролича и от приетата наскоро с рядко единодушие резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Защо обаче борбата срещу „Ислямска държава“ се фокусира единствено върху Ирак? В съседна Сирия също се тероризират и избиват хора – зверското убийство на Джеймс Фоули показа на цял свят за какво става дума. Нима заплашените от смърт сирийски алевити не заслужават същата германската солидарност както иракските язиди? Дори само това показва ясно, че не съществуват обективни критерии, с чиято помощ да се определя кога и кой заслужава да получи помощ.

Кой, например, се развълнува особено от масовите убийства в Южен Судан преди няколко месеца? Никой! Кюрдските бойци пешмерга получават оръжия от Германия, защото изглеждат подходящи като партньори в борбата срещу „Ислямска държава“. Фактът, че пешмерга всъщност се борят за създаването на независима кюрдска държава и че след пет години германските оръжия като нищо могат да бъдат използвани за борба срещу партньорката от НАТО Турция – преднамерено се подценява, а това е недупустимо!

Който не воюва сам, няма право да има претенции

Врагът на моя враг е мой приятел – този принцип би следвало да спазват онези, които не желаят да се ангажират във военните действия. Но Ангела Меркел вече изключи участието на войници от Бундесвера в Ирак, макар че това би бил далеч по-честният отговор на съществуващата заплаха. За това обаче не само на Германия, но и на всички останали западноевропейци не им достига смелост. Затова и никой не полага усилия за съответен мандат от ООН, а подобно нещо издава огромна непоследователност.

Но и без оръжейни доставки съществуват достатъчно възможности да се окаже помощ на застрашените язиди и да се ограничи влиянието на „Ислямска държава“: Защо никой например не е призовал досега Турция да отвори по-широко границите си за бежанците от Ирак, които след това да бъдат приети и на европейска територия? И докога Германия ще продължава да доставя оръжия за държавите от Персийския залив, които най-вероятно и днес оказват подкрепа на бойците от „Ислямска държава“? Не на последно място би било желателно тайните служби не само да съобщават колко ислямски екстремисти от Германия са заминали за Сирия и Ирак или са се върнали оттам, а да успяват да предотвратяват вербуването и износа стотици терористи. Подобно нещо би нанесло сериозен удар срещу „Ислямска държава“ и би донесло значително по-голяма сигурност на Германия – и то съвсем без оръжие!

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).