Германски оръжия за Ирак: това е безотговорно!

| от |

Наистина ли няма друго по-подходящо средство за борба срещу терористите от „Ислямска държава“ от изпращането на германски оръжия за кюрдските бойци? Коментаторът на Дойче Веле Феликс Щайнер изпитва сериозни съмнения.

Ако се организираше референдум по въпроса дали Германия да доставя оръжие на иракските кюрди, резултатът би бил еднозначен – две трети от германците биха се обявили против. Макар че Ангела Меркел обича да се ориентира по масовите предпочитания – както стана например в случая с прибързания отказ от атомна енергия и обявената в тази връзка преориентация на енергетиката, – неща, които струват на гражданите и на фирмите милиарди евро, – в сегашният случай данните за обществените настроения явно не играят никаква роля.

В това отношение всъщност има дълготрайна традиция. Почти всяко военно-политическо решение в историята на Федералната република е влизало в разрез с изразяваната от обществото воля: повторното въоръжаване на Бундесвера през 1950-те години, решението на НАТО за разполагане на крилатите ракети „Пършинг“ в Европа през 1980-те, Косовската война през 1999 и мисията в Афганистан от 2002-ра насам. След катастрофата, свързана с Втората световна война, германците трайно се отвърнаха от всичко военно. Чуждестранни наблюдатели, които имат различен исторически опит, понякога гледат със снизхождение на германските антивоенни настроения. Тези настроения обаче са нещо реално и с тях всички са длъжни да се съобразяват. Освен това – и това също не е случайно – забраната за водене на нападателна война, както и необходимостта от контрол над въоръженията са записани в германската конституция.

Войни и морал

По тази причина управляващите в Германия по правило прибягват до морална аргументация, когато им се налага да оправдаят поемането на военни ангажименти извън територията на НАТО: през 1999 външният министър Йошка Фишер бе този, който заяви: „Никога повече Аушвиц“, вменявайки на сърбите вината за геноцид над косовските албанци. Само няколко седмици по-късно стана ясно, че най-големите страдания на косоварите всъщност бяха причинени от натовските въздушни нападения. През 2002 година пък тогавашният министър на отбраната Петер Щрук малко изненадващо заяви, че „сигурността на Германия“ се брани и на Хиндукуш.

Ето че и сега, когато става дума за настъплението на „Ислямска държава“ в Ирак, политиците и пригласящатата им публицистика отново вещаят опасността от геноцид и изобилно описват невероятната бруталност на терористите, която надхвърля всякакви цивилизационни стандарти. Странното е, че като най-добро решение на проблема се предлага не друго, а доставянето на оръжия за кюрдските бойци пешмерга! Този подход обаче поражда обосновани подозрения и въпроси.

Борбата срещу „Ислямска държава“ е легитимна

Онова, което не подлежи на съмнение, включително и защото се доказва от разпространяваните от самите тях текстове и видеозаписи, гласи: „Ислямска държав“ наистина е организация на садистични убийци, която иска да разруши съществуващия държавен ред. Дори и само по тази причина борбата срещу нея е легитимна от международноправна гледна точка и е политически правилна. Това си пролича и от приетата наскоро с рядко единодушие резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Защо обаче борбата срещу „Ислямска държава“ се фокусира единствено върху Ирак? В съседна Сирия също се тероризират и избиват хора – зверското убийство на Джеймс Фоули показа на цял свят за какво става дума. Нима заплашените от смърт сирийски алевити не заслужават същата германската солидарност както иракските язиди? Дори само това показва ясно, че не съществуват обективни критерии, с чиято помощ да се определя кога и кой заслужава да получи помощ.

Кой, например, се развълнува особено от масовите убийства в Южен Судан преди няколко месеца? Никой! Кюрдските бойци пешмерга получават оръжия от Германия, защото изглеждат подходящи като партньори в борбата срещу „Ислямска държава“. Фактът, че пешмерга всъщност се борят за създаването на независима кюрдска държава и че след пет години германските оръжия като нищо могат да бъдат използвани за борба срещу партньорката от НАТО Турция – преднамерено се подценява, а това е недупустимо!

Който не воюва сам, няма право да има претенции

Врагът на моя враг е мой приятел – този принцип би следвало да спазват онези, които не желаят да се ангажират във военните действия. Но Ангела Меркел вече изключи участието на войници от Бундесвера в Ирак, макар че това би бил далеч по-честният отговор на съществуващата заплаха. За това обаче не само на Германия, но и на всички останали западноевропейци не им достига смелост. Затова и никой не полага усилия за съответен мандат от ООН, а подобно нещо издава огромна непоследователност.

Но и без оръжейни доставки съществуват достатъчно възможности да се окаже помощ на застрашените язиди и да се ограничи влиянието на „Ислямска държава“: Защо никой например не е призовал досега Турция да отвори по-широко границите си за бежанците от Ирак, които след това да бъдат приети и на европейска територия? И докога Германия ще продължава да доставя оръжия за държавите от Персийския залив, които най-вероятно и днес оказват подкрепа на бойците от „Ислямска държава“? Не на последно място би било желателно тайните служби не само да съобщават колко ислямски екстремисти от Германия са заминали за Сирия и Ирак или са се върнали оттам, а да успяват да предотвратяват вербуването и износа стотици терористи. Подобно нещо би нанесло сериозен удар срещу „Ислямска държава“ и би донесло значително по-голяма сигурност на Германия – и то съвсем без оръжие!

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg