Германски историк: „Не бива да се примиряваме с анексията на Крим“

| от |

Путин се възползва от новата ситуация в света, за да разпали евентуална нова война в Европа, твърди в интервю за Дойче веле известният германски историк и публицист Карл Шльогел.

ДВ: Основателен ли е историческият паралел между анексирането на Крим, последвалите събития в Източна Украйна и събитията в навечерието на Втората световна война?

Карл Шльогел: Човек може да сравнява, но не бива да отъждествява историческите събития. Всяка историческа ситуация е уникална. Аз не се боя да правя сравнение с 30-те години на миналия век, с мюнхенската политика на умиротворяване, с т.нар. аншлус на Австрия и Судетската област към нацистка Германия. Подобни сравнения са напълно легитимни. По същество обаче няма нужда от такова сравнение, защото тук става дума за самостоятелен анализ на събитията в Украйна.

ДВ: Въпреки това, какви поуки бихме могли да извлечем от 1938 година? И как би трябвало да реагираме на сегашните събития?

Карл Шльогел: Урокът, който научихме от 1938 година, е много прост. Мюнхенската конференция беше капитулация на държавата пред шантажа на Хитлер. Тя откри пътя за последвалата агресия. Но ние нямаме нужда от мюнхенския опит, за да вземем решение за отпор на агресията. Всяка нападната държава е в пълното си право да се защитава с помощта на други държави. Затова мисля, че европейците са длъжни да подкрепят Украйна. Не бива да се примиряваме с анексията на Крим. Нито юридически, нито фактически. Европейците са длъжни да се договорят за мерки за защита. В дадената ситуация става дума за единодушие по въпроса за санкциите.

ДВ: Сегашната ситуация е много по-трудна, отколкото през 1938 година. Eвропейците може би просто не знаят как да се протовопоставят на политиката на руския президент?

Карл Шльогел: Да. Но първо трябва да сме наясно защо Западът или европейците не знаят как да реагират на провокациите. Една от причините е, че в Централна Европа дълго време не е имало война, благодарение на системата за симетричното ограничаване и взаимно възпиране. Съществува и елемент на привикване към мирното време и ликвидирането на границите. Европа е интегрирана както никога досега. Този, който сега се придвижва из Шенгенското пространство, изобщо не може да си представи предвоенното време. Освен това Европа е безпомощна спрямо руската политика. Европейците не бяха готови за това, че някой, както направи Путин, ще заяви пред световната общественост, че не е имало никаква агресия, хората просто били купили запазени военни униформи от магазините. Никой в Европа не беше подготвен за такава наглост и лъжа.

ДВ: Каква е причината?

КШ: Мотивите са многопластови. В Германия например това е дълбокото чувство на вина за престъпленията, извършени от германците в Източна Европа и в Съветския съюз. При това Германия изпитва чувство за вина само по отношение на Русия, но не и по отношение на Украйна, която е била изцяло окупирана, а градовете й са били разрушени от нацистите. Голяма част от хората, изпращани на принудителен труд в нацистка Германия, са от Украйна. Основните места на масови избивания на евреи на съветска територия също са в Украйна – в Бабин Яр, Одеса, Харков. Освен това има и един вид сантименталност, както и при мен. През целия си живот съм работил за развитието на германско-руските отношения. Винаги съм се старал да обясня на германците, че Русия е невероятно интересна и богата страна. И не искам да се разделям с това сантиментално отношение. Трябва обаче да погледнем действителността в лицето. Хората в Германия трябва да разберат, че Путин няма нищо общо с Достоевски, а агресията в Украйна няма нищо общо с изключителната литература на Пушкин или Чехов.

ДВ: Има исторически примери, когато анексирани територии с времето биват де факто признати – Балтийските страни, присъединени към Съветския съюз, например. Може ли и с Крим да се случи същото?

КШ: Не знам. Понякога народната памет е много къса. Има обаче и случаи, когато настойчивото напомняне за юридическия факт на окупация и нарушаване на суверенитета е било успешно. Между другото, американците никога не са признавали окупацията и интегрирането на балтийските държави в Съветския съюз. И в дългосрочна перспектива – с разпадането на Съветския съюз и възстановяването на суверенитета на страните от Балтика – се оказаха прави. От гледна точка на международното право, смятам за неправилно завръщането към нормалното ежедневие и нормалното икономическо сътрудничество с партньор като Русия. Не е възможно да имаш добри делови отношения с партньор, който не признава никакви правила.

ДВ: Много хора смятат, че вече живеем във втора „студена война“. По какво тя се отличава от първата?

КШ: Не споделям теорията за възобновяване на „студената война“. „Студената война“ беше уникално стечение на обстоятелствата в условията на симетрично разположение на силите на Запада и Изтока в Европа. Симетрията на взаимното възпиране беше гарант за мира в Европа. Сега ситуацията е съвършенно различна. На политическата сцена днес има много играчи и центрове на влияние – Източна Азия, Латинска Америка, Африка, Европа. Вече няма двуполюсен свят и симетрия на взаимно възпиране. И между другото Путин разбра това. Той видя, че отново са възможни локални войни, че може да използва различни форми на водене на война, изпробвани в други региони по света. В частност и такива терористични методи, каквито се използват в Близкия изток или в Сомалия. Имаме работа с нова ситуация и трябва да впрегнем целия си аналитичен потенциал, за да я оценим. Трябва да се освободим от историческите аналогии.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg