Германски историк: „Не бива да се примиряваме с анексията на Крим“

| от |

Путин се възползва от новата ситуация в света, за да разпали евентуална нова война в Европа, твърди в интервю за Дойче веле известният германски историк и публицист Карл Шльогел.

ДВ: Основателен ли е историческият паралел между анексирането на Крим, последвалите събития в Източна Украйна и събитията в навечерието на Втората световна война?

Карл Шльогел: Човек може да сравнява, но не бива да отъждествява историческите събития. Всяка историческа ситуация е уникална. Аз не се боя да правя сравнение с 30-те години на миналия век, с мюнхенската политика на умиротворяване, с т.нар. аншлус на Австрия и Судетската област към нацистка Германия. Подобни сравнения са напълно легитимни. По същество обаче няма нужда от такова сравнение, защото тук става дума за самостоятелен анализ на събитията в Украйна.

ДВ: Въпреки това, какви поуки бихме могли да извлечем от 1938 година? И как би трябвало да реагираме на сегашните събития?

Карл Шльогел: Урокът, който научихме от 1938 година, е много прост. Мюнхенската конференция беше капитулация на държавата пред шантажа на Хитлер. Тя откри пътя за последвалата агресия. Но ние нямаме нужда от мюнхенския опит, за да вземем решение за отпор на агресията. Всяка нападната държава е в пълното си право да се защитава с помощта на други държави. Затова мисля, че европейците са длъжни да подкрепят Украйна. Не бива да се примиряваме с анексията на Крим. Нито юридически, нито фактически. Европейците са длъжни да се договорят за мерки за защита. В дадената ситуация става дума за единодушие по въпроса за санкциите.

ДВ: Сегашната ситуация е много по-трудна, отколкото през 1938 година. Eвропейците може би просто не знаят как да се протовопоставят на политиката на руския президент?

Карл Шльогел: Да. Но първо трябва да сме наясно защо Западът или европейците не знаят как да реагират на провокациите. Една от причините е, че в Централна Европа дълго време не е имало война, благодарение на системата за симетричното ограничаване и взаимно възпиране. Съществува и елемент на привикване към мирното време и ликвидирането на границите. Европа е интегрирана както никога досега. Този, който сега се придвижва из Шенгенското пространство, изобщо не може да си представи предвоенното време. Освен това Европа е безпомощна спрямо руската политика. Европейците не бяха готови за това, че някой, както направи Путин, ще заяви пред световната общественост, че не е имало никаква агресия, хората просто били купили запазени военни униформи от магазините. Никой в Европа не беше подготвен за такава наглост и лъжа.

ДВ: Каква е причината?

КШ: Мотивите са многопластови. В Германия например това е дълбокото чувство на вина за престъпленията, извършени от германците в Източна Европа и в Съветския съюз. При това Германия изпитва чувство за вина само по отношение на Русия, но не и по отношение на Украйна, която е била изцяло окупирана, а градовете й са били разрушени от нацистите. Голяма част от хората, изпращани на принудителен труд в нацистка Германия, са от Украйна. Основните места на масови избивания на евреи на съветска територия също са в Украйна – в Бабин Яр, Одеса, Харков. Освен това има и един вид сантименталност, както и при мен. През целия си живот съм работил за развитието на германско-руските отношения. Винаги съм се старал да обясня на германците, че Русия е невероятно интересна и богата страна. И не искам да се разделям с това сантиментално отношение. Трябва обаче да погледнем действителността в лицето. Хората в Германия трябва да разберат, че Путин няма нищо общо с Достоевски, а агресията в Украйна няма нищо общо с изключителната литература на Пушкин или Чехов.

ДВ: Има исторически примери, когато анексирани територии с времето биват де факто признати – Балтийските страни, присъединени към Съветския съюз, например. Може ли и с Крим да се случи същото?

КШ: Не знам. Понякога народната памет е много къса. Има обаче и случаи, когато настойчивото напомняне за юридическия факт на окупация и нарушаване на суверенитета е било успешно. Между другото, американците никога не са признавали окупацията и интегрирането на балтийските държави в Съветския съюз. И в дългосрочна перспектива – с разпадането на Съветския съюз и възстановяването на суверенитета на страните от Балтика – се оказаха прави. От гледна точка на международното право, смятам за неправилно завръщането към нормалното ежедневие и нормалното икономическо сътрудничество с партньор като Русия. Не е възможно да имаш добри делови отношения с партньор, който не признава никакви правила.

ДВ: Много хора смятат, че вече живеем във втора „студена война“. По какво тя се отличава от първата?

КШ: Не споделям теорията за възобновяване на „студената война“. „Студената война“ беше уникално стечение на обстоятелствата в условията на симетрично разположение на силите на Запада и Изтока в Европа. Симетрията на взаимното възпиране беше гарант за мира в Европа. Сега ситуацията е съвършенно различна. На политическата сцена днес има много играчи и центрове на влияние – Източна Азия, Латинска Америка, Африка, Европа. Вече няма двуполюсен свят и симетрия на взаимно възпиране. И между другото Путин разбра това. Той видя, че отново са възможни локални войни, че може да използва различни форми на водене на война, изпробвани в други региони по света. В частност и такива терористични методи, каквито се използват в Близкия изток или в Сомалия. Имаме работа с нова ситуация и трябва да впрегнем целия си аналитичен потенциал, за да я оценим. Трябва да се освободим от историческите аналогии.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.