Германската икономика забуксува

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

„Светът не може да си позволи Европа да загуби едно десетилетие“, казва Джейкъб Лю, министър на финансите на САЩ.

Последните данни за Европа не са изненадващи. За третото тримесечие в еврозоната се отчита растеж от само 0,6% на годишна база. Това забавяне на растежа не се дължи на страните, засегнати най-силно от кризата – гръцката икономика се развива по-бързо в сравнение с другите държави в еврозоната, а Испания и Ирландия се възстановяват. Държавите в ядрото вече са изтощени – в Германия растежът е само 0,1% през третото тримесечие, след свиване със същия размер през предходните три месеца.

Германският канцлер Ангела Меркел е обект на много чуждестранни критики. Германия трябва да направи повече, за да стимулира вътрешното потребление и инвестициите, се казва в критиките. Това ще помогне на страни като Франция и Италия, които преминават през тежки структурни реформи. По-големият износ също ще намали свръхпроизводството в Германия. Стимулирането на търсенето ще повиши цените – това спаси еврозоната от изпадане в дефлация. Цените през октомври се повишиха с 0,4% на годишна база, което е далеч под тавана от 2%, пределен от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подобни призиви се чуват и в Германия. Марсел Фрацшер, съветник на икономическия министър Зигмар Габриел, смята, че Германия трябва да увеличи инвестициите за собствено добро. Според него голяма част от сегашния успех на страната е „илюзия“, която се дължи на недостатъчните инвестиции във всяка област – от пътищата през образованието до заводите. Финансовият министър Волфганг Шойбле отговори на това като обеща допълнителни 10 милиарда евро за инвестиции за период от 3 години след 2016 г., а 5 милиарда вече са определени за пътища и мостове. Това се равнява на едва 0,1% от БВП – изглежда повече символично, отколкото значимо. Това няма да увеличи бюджетния дефицит, защото главният приоритет на Шойбле остава „черната нула“: в баланса на бюджета за 2015 г.

Кристоф Шмид, председател на Съвета на икономическите експерти, които съветват правителството, смята, че „черната нула не трябва да бъде фетиш“. Регионалните правителства в Германия, а не федералното, трябва да увеличат обществените инвестиции. Според него проблемът е, че частните инвестиции са твърде малко. В свободна пазарна икономика като Германия, правителството не може да нареди на фирмите да инвестират повече у дома, отколкото в чужбина. Ако бизнесът предпочете друга посока, това означава, че Германия е нерентабилно място за инвестиции, добавя той.

5-членният съвет на Шмид този месец се скара на правителството на Меркел. Бизнесът се тревожи от щедростта на кабинета към държавните помощи, което противоречи на комбинацията в Германия на застаряващо население и намаляване на работната сила. Коалицията на Меркел с лявоцентристките социалдемократи увеличава средствата за майките и позволява хората да се пенсионират на 63 г., ако имат достатъчен трудов стаж.

Предприемачите са притеснени и от новата минимална заплата, която ще влезе в сила от януари, когато ще трябва да се заплаща по най-малко 8,50 евро на час. Противно на надеждите, че това ще даде тласък на потребителското търсене, някои работници просто ще загубят работата си, смята Шмид. Хората, чието заплащане се увеличи, след това ще могат да претендират за по-малко социални помощи и така те няма да имат много излишни доходи, които да харчат. Според Шмид поредната грешна стъпка е неясното финансиране в енергийната политика – да се субсидира слънчевата и вятърната енергия, но не и ядрената. Това само увеличава енергийните разходи на фирмите. Друга грешка е закон, който ограничава покачването на наемите, а това вероятно просто ще ограничи строителството на нови имоти.

Различията между чуждестранните икономисти, които искат по-силен стимул, и германските, които смятат, че проблемите се крият другаде, отчасти е отражение на различните философии. Англосаксонските икономисти оценяват проблемите в Европа и Германия по отношение на недостатъчното търсене. Повечето германски икономисти не правят това. „В Европа нямаме кейнсианска криза, затова кейнсианските мерки няма да подействат“, казва Ханс-Вернер Зин, директор на института CES-Ifo в Мюнхен. При кейнсианската икономика при недостатъчно добри икономически резултати държавата може да се намеси за стабилизиране на бизнеса. Германските икономисти се притесняват повече за условията, за „реда“ в икономиката, според традицията на ордолиберализма, която не одобрява държавната намеса.

На практика, според Шмид, дихотомията е преувеличена. „Ние не отричаме кейнсианството“, когато то е уместно, казва той. През 2009 г. Германия отговори на шока със силен стимул. Скептиците смятат, че „кейнсианството не е отговорът“, когато има най-голям нужда от структурни реформи в засегнатите от кризата държави.

Ниската инфлация в Германия е знак за слабост и източник на безпокойство за околните държави. Според Зин крайната цел на реформите е намаляване на цените в южната част на еврозоната по отношение с тези на север, като по този начин се намали продуктивността. Той признава, че така Германия ще изпадне в 5-процентова инфлация за срок от 10 години или на юг може да се получи дефлация в същия размер, а може да се случат и двете неща.

Напредъкът към целта е бавен. Според икономическия мозъчен тръст към фондация „Ханс-Бьоклер“, който е свързан с профсъюзите, заплатите в Германия се увеличават малко по-бързо в сравнение със средното за еврозоната. Разходите за единица труд в Германия са се увеличили с 2,3% през 2013 г. и с 1,7% през първата половина на 2014 г. В еврозоната те са съответно 1,2% и 0,7 на сто. С бавни темпове това може да отнеме на Европа само едно десетилетие. /БГНЕС

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.