Германска подкрепа за Бареков

| от |

Коя е Сабине Кристиансен, на чиято подкрепа разчитат Николай Бареков и неговата партия? Бившата германска телевизионна водеща сега работи в други сфери, казва в интервю за Дойче веле германският публицист Юрген Рот.

Christiansen-Sabine-PRINT

За българските медии Сабине Кристиансен е „най-добрата политическа журналистка на Германия“. В същото е убеден и Николай Бареков, макар – както се разбра от седмичния политически обзор на БНТ „Панорама“ – да не е научил точно името на бившата германската телевизионна водеща, която подкрепя неговата партия. „Обясних ѝ кой всъщност е господин Бойко Борисов, защото той често ходи да се снима с госпожа Меркел, но госпожа Меркел не знаеше, никой не ѝ беше казвал, че той всъщност е въртял бухалката по улиците на София преди 20 години“, обяви пред зрителите на „Панорама“ Бареков, който разчита на Сабине Кристиансен като „лична приятелка на федералната канцлерка“ /отново цитат/ да ѝ предаде тази информация.

- Г-жа Кристиансен бе и в България, за да подчертае своята подкрепа за Бареков. В България тя почти не е позната, но Вие, като познавач на германския медиен ландшафт, как бихте определили нейното място в него?

- В българските медии Сабине Кристиансен бе представена като „най-добрата политическа журналистка на Германия“. Във връзка с което имам някои съображения. Тя действително води от 1998 до 2007 води най-важното и най-гледаното политическо предаване на Първа обществена телевизия АРД. Тогава сътрудникът на „Шпигел“ Матиас Матусек я нарече „Най-успешната изпълнителка на журналистически роли в Германия“. Неправителствената организация „ЛобиКонтрол“ установи, че в нейното предаване „представителите на фирми и икономически съюзи са предпочитани гости, докато синдикатите или социалните съюзи не са достатъчно представени. А членовете на потребителски и неправителствени организации или граждански инициативи не се появяват в шоуто„.

След това Кристиансен бе водеща на предавания в частни телевизионни канали, появи се като рекламно лице на плакати за вестник „Билд“. От 2012-та година насам тя е член на административния съвет на „Ocleen TV Holding“, международна технологична фирма от Швейцария, разработила софтуер, позволяващ автоматизираното разпращане на телевизионни реклами според демоскопските и демографските лични данни. Което не е много свързано с независимата журналистика. Освен това тя е член на управителния съвет на модната фирма „Arqeonautas Fashion“, а от 2013-та е предложена за член на надзорния съвет на дружеството „Hermes Europe“ – фирма за куриерски услуги, станала обект на много критики заради наложените от нея тежки трудови условия. Всички тези постове определено правят чест на „най-известната германска журналистка“, ако ми позволите тази ирония.

– Как си обяснявате факта, че г-жа Кристиансен изведнъж оказва подкрепа на една политическа партия в България?

– До момента Сабине Кристиансен почти не се е занимавала с политическата ситуация в България, или поне на мен не ми е известно. Във връзка с което с изненада прочетох, че тя определя Николай Бареков като „млад енергичен лидер“, решен да се пребори с корупцията, младежката безработица и социалните проблеми на България. И била обещала – пак по сведения в българските медии, че ще въведе Николай Бареков в политическия и икономически елит на Германия. В такъв случай изниква въпросът дали предизборното обещание на Бареков, че ще се бори против корупцията, трябва да се възприема сериозно. Понеже за мен близостта на г-жа Кристиансен до неолибералните кръгове на германската икономика не подхожда на един реномиран журналист, се питам – как се е стигнало до това сътрудничество с „България без цензура и г-н Бареков?“.

- Вие следите внимателно развитието в България, автор сте на много статии и на книга за сенчестите страни на българското общество. С какво привлече вниманието Ви ангажимента на г-жа Кристиансен към г-н Бареков?

- В Германия не се знае много за стремителния възход на лидера на „България без цензура“, който бие барабана за европейските избори и за своята партия, и се застъпва за „капитализъм и пазарна икономика с човешко лице“. Самият аз забелязах Бареков тогава, когато предизвика огромен скандал с твърденията, че правителството на Бойко Борисов е фалшифицирало голямо количество бюлетини. Именно оттам започна възходът на крайно оспорвания телевизионен журналист, който очевидно разполага с необичайно много пари. Затова се питам дали като телевизионен водещ е спечелил парите, с които финансира скъпата реклама на своята нова партия. Във всеки случай той отказва да посочи източниците на своето състояние, което за политик, който официално се бори срещу корупцията, е по-скоро странно. Някои български журналисти критикуват неговата близост със спорния предприемач и политик Делян Пеевски, който е не само символ на опасната медийна концентрация в България, но и на непрозрачните обвързаности. И ако Сабине Кристиансен оказва подкрепа на доскоро непознат политик като Николай Бареков, за мен е ясно кой какви интереси форсира, макар да може да се спори за причините – това не са интересите на мнозинството българи, които искат истинска политическа промяна, а отново интересите на един малък влиятелен елит.

/Редакцията на Дойче веле е поискала интервю и от Сабине Кристиансен, което също ще публикуваме/

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.