Германска подкрепа за Бареков

| от |

Коя е Сабине Кристиансен, на чиято подкрепа разчитат Николай Бареков и неговата партия? Бившата германска телевизионна водеща сега работи в други сфери, казва в интервю за Дойче веле германският публицист Юрген Рот.

Christiansen-Sabine-PRINT

За българските медии Сабине Кристиансен е „най-добрата политическа журналистка на Германия“. В същото е убеден и Николай Бареков, макар – както се разбра от седмичния политически обзор на БНТ „Панорама“ – да не е научил точно името на бившата германската телевизионна водеща, която подкрепя неговата партия. „Обясних ѝ кой всъщност е господин Бойко Борисов, защото той често ходи да се снима с госпожа Меркел, но госпожа Меркел не знаеше, никой не ѝ беше казвал, че той всъщност е въртял бухалката по улиците на София преди 20 години“, обяви пред зрителите на „Панорама“ Бареков, който разчита на Сабине Кристиансен като „лична приятелка на федералната канцлерка“ /отново цитат/ да ѝ предаде тази информация.

- Г-жа Кристиансен бе и в България, за да подчертае своята подкрепа за Бареков. В България тя почти не е позната, но Вие, като познавач на германския медиен ландшафт, как бихте определили нейното място в него?

- В българските медии Сабине Кристиансен бе представена като „най-добрата политическа журналистка на Германия“. Във връзка с което имам някои съображения. Тя действително води от 1998 до 2007 води най-важното и най-гледаното политическо предаване на Първа обществена телевизия АРД. Тогава сътрудникът на „Шпигел“ Матиас Матусек я нарече „Най-успешната изпълнителка на журналистически роли в Германия“. Неправителствената организация „ЛобиКонтрол“ установи, че в нейното предаване „представителите на фирми и икономически съюзи са предпочитани гости, докато синдикатите или социалните съюзи не са достатъчно представени. А членовете на потребителски и неправителствени организации или граждански инициативи не се появяват в шоуто„.

След това Кристиансен бе водеща на предавания в частни телевизионни канали, появи се като рекламно лице на плакати за вестник „Билд“. От 2012-та година насам тя е член на административния съвет на „Ocleen TV Holding“, международна технологична фирма от Швейцария, разработила софтуер, позволяващ автоматизираното разпращане на телевизионни реклами според демоскопските и демографските лични данни. Което не е много свързано с независимата журналистика. Освен това тя е член на управителния съвет на модната фирма „Arqeonautas Fashion“, а от 2013-та е предложена за член на надзорния съвет на дружеството „Hermes Europe“ – фирма за куриерски услуги, станала обект на много критики заради наложените от нея тежки трудови условия. Всички тези постове определено правят чест на „най-известната германска журналистка“, ако ми позволите тази ирония.

– Как си обяснявате факта, че г-жа Кристиансен изведнъж оказва подкрепа на една политическа партия в България?

– До момента Сабине Кристиансен почти не се е занимавала с политическата ситуация в България, или поне на мен не ми е известно. Във връзка с което с изненада прочетох, че тя определя Николай Бареков като „млад енергичен лидер“, решен да се пребори с корупцията, младежката безработица и социалните проблеми на България. И била обещала – пак по сведения в българските медии, че ще въведе Николай Бареков в политическия и икономически елит на Германия. В такъв случай изниква въпросът дали предизборното обещание на Бареков, че ще се бори против корупцията, трябва да се възприема сериозно. Понеже за мен близостта на г-жа Кристиансен до неолибералните кръгове на германската икономика не подхожда на един реномиран журналист, се питам – как се е стигнало до това сътрудничество с „България без цензура и г-н Бареков?“.

- Вие следите внимателно развитието в България, автор сте на много статии и на книга за сенчестите страни на българското общество. С какво привлече вниманието Ви ангажимента на г-жа Кристиансен към г-н Бареков?

- В Германия не се знае много за стремителния възход на лидера на „България без цензура“, който бие барабана за европейските избори и за своята партия, и се застъпва за „капитализъм и пазарна икономика с човешко лице“. Самият аз забелязах Бареков тогава, когато предизвика огромен скандал с твърденията, че правителството на Бойко Борисов е фалшифицирало голямо количество бюлетини. Именно оттам започна възходът на крайно оспорвания телевизионен журналист, който очевидно разполага с необичайно много пари. Затова се питам дали като телевизионен водещ е спечелил парите, с които финансира скъпата реклама на своята нова партия. Във всеки случай той отказва да посочи източниците на своето състояние, което за политик, който официално се бори срещу корупцията, е по-скоро странно. Някои български журналисти критикуват неговата близост със спорния предприемач и политик Делян Пеевски, който е не само символ на опасната медийна концентрация в България, но и на непрозрачните обвързаности. И ако Сабине Кристиансен оказва подкрепа на доскоро непознат политик като Николай Бареков, за мен е ясно кой какви интереси форсира, макар да може да се спори за причините – това не са интересите на мнозинството българи, които искат истинска политическа промяна, а отново интересите на един малък влиятелен елит.

/Редакцията на Дойче веле е поискала интервю и от Сабине Кристиансен, което също ще публикуваме/

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.