Германия – страна-властелин?

| от |

ЕС се разпада заради доминантната роля на Германия, твърди един френски интелектуалец. А един италиански философ му отговаря: точно обратното – днес печеливш се оказва единствено германският модел, пише Дойче веле. Кой от двамата е прав?

0,,17051927_401,00

Френският философ, антрополог и демограф Еманюел Тод отдавна привлича вниманието с радикалните си тези. Навремето той прогнозира залеза на САЩ като световен лидер, завръщането на Русия на голямата сцена, но и светлата перспектива пред тандема Германия-Франция. Днес Тод остро критикува актуалното развитие на ЕС и особено ролята на Германия. Дотам, че неколцина участници в интелектуалната дискусия дори го наричат „германофоб”. Предлагаме ви част от неговите тези, изложени в интервю пред германския „Ди Цайт”, както и репликата на италианския философ Анджело Болафи.

„Не гласувах на евроизборите, защото надеждата за една Европа на свободните, равноправни и сближаващи се нации е вече мъртва“, казва Еманюел Тод, според когото Франция би трябвало да излезе от еврозоната.
„Всички слушат Германия“

„Днес японците печатат пари, за да се справят с кризата. Така постъпват и американците, дори швейцарците. В същото време еврото и политиката на икономии разрушават обществата в Южна Европа. Елитите и индустрията се изтеглят от тези страни, младите хора нямат работа и не раждат деца. А тези, които са напуснали родината си, няма да се върнат. Наскоро списание „Шпигел” с радост писа за надарените южноевропейци, които пристигат в Германия. За мен като демограф фактът, че Германия изцежда тези хора, е лош колкото войната. Когато наблюдавам Европа, аз се чувствам като част от разказа на Кафка „Метаморфозата”: заспиваш дребен чиновник и се събуждаш огромно насекомо. Това е днешна Европа. Заспиваш като гражданин на свободна европейска нация и се събуждаш в една йерархична система, където гърците, португалците, испанците и италианците са граждани втора ръка, французите някак се измъкват като номер две, а всички слушат истинския лидер – Германия. (…)

Днес се намираме във фаза на раздалечаващите се нации. Преди да настъпи тази фаза, дълги години вярвахме в сближаването между нациите. Европейският проект се роди тъкмо от тази вяра. Но глобалната конкуренция доведе до перманентно състояние на икономическа война, което раздели нациите на силни и слаби и наложи в Европа една нова йерархия. (…)

За да разберем какво се случва днес в Европа, трябва да съберем смелост и поради чисто прагматични причини да започнем отново да мислим в старите национални стереотипи. Днес англичаните често пъти приличат на своя собствена карикатура – това, разбира се, важи и за французите. Междувременно обаче и германците са на път да се превърнат в своята някогашна карикатура. През 20-ти век видяхме, че германската култура в съюз с една невероятно практична ефективност може да доведе до временна парализа на колективното поведение. Днес Германия навярно допуска подобна грешка. Тя отново с невероятно практична ефективност преследва една цел, последствията от чието постигане са необозрими. (…)

Германия руши демокрациите в Южна Европа?

Днес в Германия демокрацията функционира добре само защото Германия има доминантна позиция в Европа. В този смисъл Германия прилича на етническа демокрация, а германците – на демократичен народ-властелин. Те се мислят за големи демократи, но всъщност, със съдействието на Франция, разрушават демокрациите в Южна Европа. Германия живее с един сбъркан образ за самата себе си. Несъзнателно, по един недраматичен начин, без заплахи и смърт, германците са на път отново да поемат онази своя роля, която довежда до катастрофа за европейците, но и за самите германци”, казва Еманюел Тод.

Според него в дъното на всичко е привързаността на германците към дисциплината, както и склонността им с голяма ефективност да решават частични проблеми, вместо да огледат целокупната картина на живота.
„Сриването на Европа ще ни изненада. Никога досега не е имало толкова богати, толкова застарели и толкова високо образовани общества, колкото в днешна Европа. Как обаче изглеждат враждите между стари народи, които не водят войни? Навярно една голяма част от Европа ще намрази Германия, а Германия няма да разбира защо. А може би много държави ще откажат да си плащат дълговете – в известен смисъл това ще бъде една сенилна война”, посочва френският интелектуалец.

Тезите на Еманюел Тод закономерно предизвикаха дискусия в Германия, където на критика беше подложено най-вече понятието „народ-властелин”, използвано от френския философ. Италианският му колега Анджело Болафи също оспорва това понятие и твърди, че възгледите на Тод крият много противоречия. Според него драмата в момента е съвсем друга: духовната и политическа обърканост на много интелектуалци в Европа. Ето част от аргументите на Болафи:

Предимствата на германския модел

„Убедените европейци трябва най-сетне да излязат от летаргията си. Те са длъжни да събудят за нов живот геополитическия и духовен потенциал на „проекта Европа”. И да се запитат дали пък (обратно на преобладаващото мнение) еврокризата всъщност не ги е сближила. Днес предизвикателствата пред Европа произтичат не от миналото, а от икономиката, от демографията и от актуалните дипломатически задачи. Друго предизвикателство е радикалното разноречие между Европа и САЩ по определени аспекти от Споразумението за свободна търговия.

Четвърт век след падането на Берлинската стена „германският въпрос” отново стана актуален. За разлика от миналото обаче, днес тази страна преживява необичайна и изненадваща метаморфоза. Оказва се, че германският модел се справя много по-добре с предизвикателствата на глобалния пазар – в сравнение със средиземноморските страни, където моделът е анархистичен и обременен от конфликти, както и в сравнение с англосаксонските страни с техния либерален Манчестърски капитализъм. Германия – освен всичко друго, успя да опази социалните, икономически и нормативни достижения, които са типични за европейския модел.
Германия, която навремето беше „трудното дете” на Европа, днес носи принципа на надеждата. Страната, която е отговорна за историческата трагедия на 20-ти век, днес трябва да поеме трудната и рискована задача с мъдрост и далновидност да доведе Европа до голямата ѝ цел – единението. Дали Германия е готова да поеме тази задача? Или пък ще се скрие зад историческата си вина и ще се отпусне в обятията на илюзията, че може да се превърне в една голяма Швейцария?” – пита в края на есето си италианският философ Анджело Болафи.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.