Германия – страна-властелин?

| от |

ЕС се разпада заради доминантната роля на Германия, твърди един френски интелектуалец. А един италиански философ му отговаря: точно обратното – днес печеливш се оказва единствено германският модел, пише Дойче веле. Кой от двамата е прав?

0,,17051927_401,00

Френският философ, антрополог и демограф Еманюел Тод отдавна привлича вниманието с радикалните си тези. Навремето той прогнозира залеза на САЩ като световен лидер, завръщането на Русия на голямата сцена, но и светлата перспектива пред тандема Германия-Франция. Днес Тод остро критикува актуалното развитие на ЕС и особено ролята на Германия. Дотам, че неколцина участници в интелектуалната дискусия дори го наричат „германофоб”. Предлагаме ви част от неговите тези, изложени в интервю пред германския „Ди Цайт”, както и репликата на италианския философ Анджело Болафи.

„Не гласувах на евроизборите, защото надеждата за една Европа на свободните, равноправни и сближаващи се нации е вече мъртва“, казва Еманюел Тод, според когото Франция би трябвало да излезе от еврозоната.
„Всички слушат Германия“

„Днес японците печатат пари, за да се справят с кризата. Така постъпват и американците, дори швейцарците. В същото време еврото и политиката на икономии разрушават обществата в Южна Европа. Елитите и индустрията се изтеглят от тези страни, младите хора нямат работа и не раждат деца. А тези, които са напуснали родината си, няма да се върнат. Наскоро списание „Шпигел” с радост писа за надарените южноевропейци, които пристигат в Германия. За мен като демограф фактът, че Германия изцежда тези хора, е лош колкото войната. Когато наблюдавам Европа, аз се чувствам като част от разказа на Кафка „Метаморфозата”: заспиваш дребен чиновник и се събуждаш огромно насекомо. Това е днешна Европа. Заспиваш като гражданин на свободна европейска нация и се събуждаш в една йерархична система, където гърците, португалците, испанците и италианците са граждани втора ръка, французите някак се измъкват като номер две, а всички слушат истинския лидер – Германия. (…)

Днес се намираме във фаза на раздалечаващите се нации. Преди да настъпи тази фаза, дълги години вярвахме в сближаването между нациите. Европейският проект се роди тъкмо от тази вяра. Но глобалната конкуренция доведе до перманентно състояние на икономическа война, което раздели нациите на силни и слаби и наложи в Европа една нова йерархия. (…)

За да разберем какво се случва днес в Европа, трябва да съберем смелост и поради чисто прагматични причини да започнем отново да мислим в старите национални стереотипи. Днес англичаните често пъти приличат на своя собствена карикатура – това, разбира се, важи и за французите. Междувременно обаче и германците са на път да се превърнат в своята някогашна карикатура. През 20-ти век видяхме, че германската култура в съюз с една невероятно практична ефективност може да доведе до временна парализа на колективното поведение. Днес Германия навярно допуска подобна грешка. Тя отново с невероятно практична ефективност преследва една цел, последствията от чието постигане са необозрими. (…)

Германия руши демокрациите в Южна Европа?

Днес в Германия демокрацията функционира добре само защото Германия има доминантна позиция в Европа. В този смисъл Германия прилича на етническа демокрация, а германците – на демократичен народ-властелин. Те се мислят за големи демократи, но всъщност, със съдействието на Франция, разрушават демокрациите в Южна Европа. Германия живее с един сбъркан образ за самата себе си. Несъзнателно, по един недраматичен начин, без заплахи и смърт, германците са на път отново да поемат онази своя роля, която довежда до катастрофа за европейците, но и за самите германци”, казва Еманюел Тод.

Според него в дъното на всичко е привързаността на германците към дисциплината, както и склонността им с голяма ефективност да решават частични проблеми, вместо да огледат целокупната картина на живота.
„Сриването на Европа ще ни изненада. Никога досега не е имало толкова богати, толкова застарели и толкова високо образовани общества, колкото в днешна Европа. Как обаче изглеждат враждите между стари народи, които не водят войни? Навярно една голяма част от Европа ще намрази Германия, а Германия няма да разбира защо. А може би много държави ще откажат да си плащат дълговете – в известен смисъл това ще бъде една сенилна война”, посочва френският интелектуалец.

Тезите на Еманюел Тод закономерно предизвикаха дискусия в Германия, където на критика беше подложено най-вече понятието „народ-властелин”, използвано от френския философ. Италианският му колега Анджело Болафи също оспорва това понятие и твърди, че възгледите на Тод крият много противоречия. Според него драмата в момента е съвсем друга: духовната и политическа обърканост на много интелектуалци в Европа. Ето част от аргументите на Болафи:

Предимствата на германския модел

„Убедените европейци трябва най-сетне да излязат от летаргията си. Те са длъжни да събудят за нов живот геополитическия и духовен потенциал на „проекта Европа”. И да се запитат дали пък (обратно на преобладаващото мнение) еврокризата всъщност не ги е сближила. Днес предизвикателствата пред Европа произтичат не от миналото, а от икономиката, от демографията и от актуалните дипломатически задачи. Друго предизвикателство е радикалното разноречие между Европа и САЩ по определени аспекти от Споразумението за свободна търговия.

Четвърт век след падането на Берлинската стена „германският въпрос” отново стана актуален. За разлика от миналото обаче, днес тази страна преживява необичайна и изненадваща метаморфоза. Оказва се, че германският модел се справя много по-добре с предизвикателствата на глобалния пазар – в сравнение със средиземноморските страни, където моделът е анархистичен и обременен от конфликти, както и в сравнение с англосаксонските страни с техния либерален Манчестърски капитализъм. Германия – освен всичко друго, успя да опази социалните, икономически и нормативни достижения, които са типични за европейския модел.
Германия, която навремето беше „трудното дете” на Европа, днес носи принципа на надеждата. Страната, която е отговорна за историческата трагедия на 20-ти век, днес трябва да поеме трудната и рискована задача с мъдрост и далновидност да доведе Европа до голямата ѝ цел – единението. Дали Германия е готова да поеме тази задача? Или пък ще се скрие зад историческата си вина и ще се отпусне в обятията на илюзията, че може да се превърне в една голяма Швейцария?” – пита в края на есето си италианският философ Анджело Болафи.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.