Георгиева: Ще поема щафетата, за да топим снежната топка от неразплатени задължения

| от |

Убедена съм, че европейският бюджет може да помогне на конкурентноспособността и на възстановяването на доверието на хората в Европа като нещо добро.

Това каза в началото на изслушването си в Европейския парламент българският кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева за поста заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси.

Европейският бюджет засяга пряко живота на хората – той означава работа за около 600 хиляди души, които са заети в проекти по политиката на сближаване. Освен това в моя ресор, имайте предвид, че парите се използват за живота, когато има природни бедствия.

Ако ме одобрите, аз ще поема щафетата от комисаря Доминик и ще се опитам да проведа успешно бюджетните преговори по коригиращия бюджет за 2014, бюджета за 2015 година, за да започнем да топим тази снежна топка от неразплатени задължения. Абсолютно съм убедена, че не го ли направим, тези които ще пострадат сме самите ние, защото ще се забавят програмите за заетостта и растежа, парите ще станат по-скъпи, защото ще трябва да им се плащат лихви, каза Кристалина Георгиева.

Трябва да се заложи на гъвкавостта, посочи Георгиева. Ние не искаме повече кредити за плащане, по-скоро искаме да използваме повече от предвиденото, за да се справим с непредвидените плащания.

Като основни предизвикателства Георгиева посочи средносрочният преглед на Многогодишната финансова рамка през 2016 г. и подготовката за следващата МФР от януари 2018 г. „Ще се допитвам до парламента и всички останали заинтересовани групи. Ще стъпим на по-здрава основа, ако докажем, че сме способни да използваме бюджета си по-добре“, подчерта Георгиева.

Равнопоставеността е важна част от моята програма, но това не е лесна задача. В момента имаме програми за подпомагане на малките и средни предприятия, но има и такива, при които това е по-трудно да се приложи. Много е важно как ще си сътрудничим с държавите-членки, тъй като 80% от средства се използват от тях, заяви Георгиева и допълни, че става дума за успеха на европейската икономка и използването на потенциала на хората.

Според кандидата за еврокомисар по бюджет и финанси новата структура на ЕК ще постигне по-голяма гъвкавост и това от своя страна ще доведе до спестяване на средства. „Противопоставянето не е здравословно върху Европа. Става дума и за ефекта на бюджета“, каза още тя.

Георгиева се спря на важността от умението за отговорното управление на публичните средства. „Системите за контрол при иновативните финансови инструменти са много важни и би било грешка да не използваме парите си по-добре чрез лостовия ефект“, категорична бе тя.

На няколко пъти Георгиева посочи, че ще работи за по-голяма призрачност и доверие към европейските институции. Според нея за тази цел хората трябва да научат какво прави ЕК за тях. „Всички, които обичат Европа трябва да се притесняват от факта, че мнозина губят доверието в нея. Мен ме вълнува отговорността на комисията. Трябва да сме близо до хората и да им обясняваме какво правим за тях, за да ни подкрепят“, каза кандидатът за еврокомисар по бюджета и финанси и даде пример със софийското метро, изградено изцяло с европейски средства.

„Контролът е необходим, за да ни вярват данъкоплатците, а най-добрият начин за това е изграждане на система със стимули и добро обучение. За целта трябва да се концентрираме повече върху подкрепящите хората дейности“, каза още кандидатът за зам.-председател на ЕК и комисар по бюджет и финансите.

„Мисля, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер би отговорил най-добре на въпроса защо съм подходяща за този ресор, но за мен това е огромна отговорност“, отговори Георгиева на въпроса защо е подходяща да управлява бюджета и финансите. „Първата ми реакция, когато разбрах какъв ще бъде моят ресор, беше да ми се изправят косите“, пошегува се тя.

„Направих си заключението, че Юнкер ме е избрал първо, защото съм работила в сферата на финансирането. Бях зам.-председател на Световната банка. Отговаряла съм и за пари, и за хора, и се радвам, че се ползвам с авторитет. Доказала съм, че съм независима и имам присърце интереса на хората. Освен това работя много усърдно“, мотивира се Георгиева.

Тя изрази необходимостта от създаване на по-добри възможности за младите в Европа, „което означава да развържем възможностите за бизнеса“. Георгиева обясни, че задачата на ЕК в тази посока се удвоява, защото в европейските икономики няма и достатъчен растеж.

„Убедена съм, че промените в климата и борбата е една от най-важните. ЕК пое задължението да бъдат отделяни 20% за тази цел. Надявам се да ги увеличим, но нещата се случват много бавно в тази област. 180 хил. фермери се ползват от средствата за намаляване на въглеродните емисии. Въпросът е как ще формулираме нашите програми, въпросът е и как строим нашите жилища“, заяви Георгиева в отговор на въпрос за мерките за справяне с климатичните промени. Очаквайте още подробности. /БГНЕС

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.