Георги

| от | |

Юлия Кошаревска

Георги Петров е на 26 и е най-младият учител в столичното 132. СОУ „Ваня Войнова” – „училище до булевард с рози”, както го беше нарекла бившата библиотекарка кака Галя в книга по случай петдесетия юбилей на училището.

Този юбилей беше през 2007, а от тогава много неща в училището се промениха не непременно за добро – много от учителите напуснаха, децата също намаляха. За това изключително много се зарадвах когато разбрах, че тази година класен на първи клас е бил именно Георги. Той споделя, че броят на учениците в училището всяка година се увеличавал и че се „работи в положителна насока”.

10461510_10152472138559699_221681493_oГеорги (както и Евгений) всъщност се завръща да преподава в училището, в което самият той завършва, а баба ми пък му е била класна.

- Бабо, имам един труден въпрос и ще трябва да си помислиш… Помниш ли един твой ученик от последния ти випуск – Георги Петров?

- Който има и сестра ли?

- Да!

Оказва се, че Георги е бил любимец на класната си госпожа Коцакова и въобще не ѝ трябва време, за да си го спомни. “Много добър, възпитан и вежлив беше. Не се подмазваше и не клеветеше – търсеше собствения си път, за да се справи с всичко.“

- Той сега преподава на първи клас в 132-ро.

- Сериозно? Значи вече сме колеги! Браво на него! Много добро дете е!

Преди това си поговорих с Георги (който беше сигурен, че баба няма да го помни) за първата му година от другата страна на класната стая в училището до булеварда с рози.

10452442_10152472138514699_1439286778_o

Бяха ми се оплаквали, че баба не давала на никой да преписва. Ти даваш ли на твоите ученици да преписват?

Не, но им давам да си помагат!

Как мина празникът на буквите?

Хах! Смея се защото сутринта си преглеждах снимките и клиповете! Добре беше. А тържеството за края на годината беше още по-добро – направихме енциклопедия „Книга на света“ и я изиграхме като театър. Беше велико! Идеята, обаче не беше моя – това го подготвиха в занималнята след часовете.

Какво е да учиш такива малки деца да четат и пишат?

Преди началото на учебната година при мен дойде един от бъдещите ми ученици с майка си. Детето го беше страх да започне училище, защото не може да чете и да пише, да смята и тн. За малко да се разплаче! А иначе е от буйните деца – от пакостниците. Сега много се радвам като го виждам колко е напреднал – не, че е отличник, но много напредна. Чувствам се горд от работата си с него, но от колко други мои грешки ме е срам… ако имах още една година да се поправя…

Кое беше най-трудното през тази година?

Да ги кротна. 50% от работата на учителя е да си овладее класа.

Викат ли ти „господине“?

Да. Но ми говореха на „ти“ в началото.

Какво е отношението на родителите? Не стига, че си  най-младият учител в 132-ро, а и в България учителите мъже така или иначе не се срещат толкова често…

Повечето се предубедени, а други настояваха точно аз да съм учител на децата им.

Завършил си предучилищна и начална училищна педагогика в Югозападния университет. Това подготвите ли те добре за реалната работа с деца?

Който искаше да се подготвя добре, го правеше; който искаше да минава между капките, също минаваше – това е истината. Ако си там за да получиш нещо,  можеш да го получиш, но колкото и да те готвят…. друго си е практиката

Кое беше най-трудното при сблъсъка на теорията с практиката?

Липсата на опит; неща и ситуации, пред които не си се изправял до сега.

Например?

В университета нямаме предмет Работа с родители.

Какво мислиш, че може да се направи, за да има повече млади учители в класните стаи?

Нямам идея… може би не е достатъчно привлекателна финансово. Със сигурност не е!

Защо и е на едно момиче на 23 години да работи за 430 лева, вместо в бар за 1200 лева?

Ти все пак си го предпочел. Какво те мотивира?

Сега съм мотивиран, но не се знае до кога. Млад, нов, амбициран – нормално е. Но това преминава в един момент – не може на мускули постоянно… Имам си планове. Дано се осъществят!

Свързани ли са с училище?

Да! И то вътре в класната стая като учител!

Разкажи ми за някой бисер на твоите първокласници.

Има доста. Сещам се обаче за един мой голям гаф: на другия ден има тържество и аз ги подсещам да са чисти, спретнати, красиви, с хубави дрешки, хубави прически и ….ИЗБРЪСНАТИ.

С децата много се шегуваме и обстановката в класа е много позитивна.

Има ли нещо, което не те попитах, а е важно да споменем?

Не знам кое е важно и кое не е. Но знам, че учител и родител трябва да са от един отбор

Кои са моментите, в които се разминавате?

Те не са кой знае колко много, но ги има.

Въобще цялата година беше ценен опит – колкото повече учители срещам и научавам нови и нови неща.

Има ли учител, който ти е преподавал, който използваш като модел на подражание?

Да. Първоначално е важно да имаш такъв пример, който да следваш.

Твоят някой от 132-ро ли е?

За съжаление не. Но и от тях се уча много и то всеки ден. Не визирай баба ти, защото аз следя изкъсо само началните учители.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Ако изневери веднъж, ще изневери и втори път

| от chronicle.bg |

Ако партньорът ви е изневерил веднъж, най-вероятно няма да е за последно.

Това сочи ново проучване, проведено от Лондонски университетски колеж.

То сочи, че неверните половинки са склонни да правят едно и също повече от веднъж и да лъжат партньора си. Проучването открива, че с всяка лъжа, която човек казва, той се чувства по-малко зле да повтаря прегрешението си впоследствие.

Причината за това се корени в сегмент от мозъка, наречен амигдала, който ни кара да се чувстваме зле, когато лъжем. Всеки път, когато лъжете, реакцията на амигдала отслабва, съответно – чувствате се по-малко виновни.

Изследването не цели да тества изневярата, а способността на хората да лъжат.

На участниците са показвани буркани с монети и от тях се иска да покажат на друг човек, който получава размазано изображение на буркана, да познае колко монети има в него.

Когато разберат, че ще получат пари, ако партньорът им предположи по-висока цифра, те стават по-склонни да излъжат.

Въпреки че изследването не е фокусирано върху изневярата в частност, авторите му предполагат, че механизмът е сходен.

Идеята е, че когато изневерите за първи път, се чувствате зле. Следващия път се чувствате по-малко зле и т.н.

Това означава, че колкото повече лъжем, толкова по-склонни сме да лъжем.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.