Гаврило Принцип – герой или терорист?

| от |

Гаврило Принцип е човекът, който убива престолонаследника на Австро-Унгария и така предизвиква пламването на Първата световна война. Герой ли е той – или по-скоро терорист? Дойче веле се опитва да потърси отговора на този въпрос 100 години по-късно.

На него е кръстена една от улиците в центъра на Белград: Гаврило Принцип – човекът, който на 28 юни 1914 година убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд и неговата съпруга. Улицата с неговото име неслучайно е в центъра на сръбската столица – сърбите го почитат като национален герой.

sarajevo-murder

В много други държави обаче той е смятан за терорист, за убиец, предизвикал Първата световна война. И тъй като приближава 100-годишнината от събитието, дебатите по въпроса пламват с нова сила: героична или престъпна е постъпката на Гаврило Принцип?

Еднозначен отговор няма

Целта на Принцип е освобождаването на Босна от господството на австрийския император и създаването на независима югославска държава. А атентатът е средството за постигането на тази цел. Според историка Холм Зундхаузен, въпросът дали целта оправдава средствата е безсмислен. Тъй като отговорът на въпроса дали Принцип е герой или терорист зависи най-вече от гледната точка.

„За едни той е терорист, за други – борец за свобода“, обобщава на свой ред историкът Кристофър Кларк. Днес под понятието тероризъм се разбират нападенията срещу т.нар. „меки“ цели, тоест – жени, деца или търговски центрове, обяснява Кларк в интервю за Дойче веле. „Само че Гаврило Принцип и неговите съучастници не са искали да убият невинни хора или пък да предизвикат всеобщ шок и ужас – тяхната акция е била насочена единствено и само срещу политическия елит на Австро-Унгария. В този смисъл те не са терористи според съвременното значение на думата“, казва Кларк.

Сръбският писател Владимир Кечманович няма никакви съмнения по въпроса: за него изстрелите от Сараево са били в името на свободата. От което следва, че Принцип се явява герой. „Как другояче бих могъл да нарека човека, който се е пожертвал по такъв начин?“, казва Кечманович. В организацията „Млада Босна“, в която е членувал Принцип, винаги се е подчертавало, че той е убил един тиранин. Историкът Зундхаузен е на друго мнение – той подчертава, че Франц Фердинанд в никакъв случай не може да бъде наричан тиранин. Точно обратното дори, казва Зундхаузен: „Той е бил монарх, който се е застъпвал за реформи“.

640px-Princip_Gavrilo_grafit

В дискусията се включва и драматуржката Биляна Сръблянович, която наскоро постави във Виена драмата си „Принцип (този гроб ми е тесен)“. „Гаврило Принцип е бил преди всичко революционер, който се е борел за освобождението на окупираната си родина. Тоест, изстрелите от Сараево са революционен акт, който за съжаление е бил насилствен“, казва Сръблянович. Според нея Принцип е по-скоро жертва на сръбския таен съюз „Черна ръка“, възползвал се от атентата за своите си националистически цели. „Принцип не е знаел, че неговите справедливи идеи са били манипулирани от тази организация“, посочва Сръблянович.

Повод или причина е атентатът?

След атентата австро-унгарският Съвет на министрите взима решението да постави на Сърбия неприемлив ултиматум, след чието отхвърляне да се прибегне до военна сила. Войната започва само 37 дни по-късно, а германският кайзер Вилхелм Втори обещава на Виена военна подкрепа в случай на нападение срещу Сърбия.

Само няколко дни по-късно във войната се включват и Русия, Франция и Великобритания. „Великите сили са пресметнали рисковете и евентуалните изгоди и в крайна сметка са се произнесли в полза на войната“, казва историкът Кристофър Кларк. Поради това в повечето случаи атентатът от Сараево се определя като искрата, предизвикала световния пожар, а не като причина за Първата световна война. „Би било абсурдно и смешно за избухването на войната да бъде обвинявана Сърбия“, подчертава Кларк.

Същевременно обаче в новата си книга „Сомнамбули“ Кларк пише, че атентатът от Сараево е бил нещо повече от предтекс за войната. „Преди събитията в Сараево, във Виена привържениците на мира са били с по-силни позиции от поддържниците на войната. Но след атентата същността на австрийската политика се променя коренно, тъй като най-големият привърженик на мира – Франц Фердинанд – замлъква“, твърди Кларк.

Според сръбския писател Кечманович, подобни изявления представляват един вид „ревизия на историята“. Западните историци се опитват да омаловажат „германската вина“ и да прехвърлят отговорността на „сърбина Принцип“. Много лесно е да стовариш вината върху страна като Сърбия, която след войната в Югославия през 90-те години се възприема като олицетворение на злото, казва Кечманович.

Когато става дума за „сръбската вина“, Биляна Сръблянович не спира да повтаря, че всъщност Гаврило Принцип не се е чувствал сърбин. Заради тези изявления белградската преса я упреква, че искала „да открадне сръбския герой“. На подобни упреци Сръблянович отговаря така: „Принцип е бил убеден югославянин. Никого не искам да крада“.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.