Гаук помоли за прошка, гърците казаха: „плащайте!“

| от |

Шамар вместо благодарност за едно малко закъсняло признание. Това получи германският президент Йоахим Гаук по време на официалната си визита в Гърция. Гръцкото поведение бе смело, но и нагло, коментира Спирос Москову от Дойче веле.

0,,17482822_303,00

Скоро ще се навършат 70 години от края на Втората световна война. През всичкото това време гърците напразно чакаха официално извинение от Германия за изършените от нацистите военни престъпления. И ето, че все пак го дочакаха – по време на двудневното си посещение в Гърция германският президент Йоахим Гаук направи тази стъпка. В малкото планинско селце Лигядес, където през 1943 година войници от Вермахта зверски избиват 80 цивилни граждани, Гаук поиска прошка от името на Германия. Името на Лигядес отдавна е елемент от историческата памет на Европа, заедно с други печално известни места като Орадур сюр Глан във Франция и Лидице в Чехия.

Странности на гръцката политическа култура

Много от потърпевшите страни обаче и до ден днешен свързват въпроса за вината на Германия предимно с исканията за изплащане на репарации. Това не е по-различно и в Гърция. По време на официални държавни визити обаче не е прието гост и домакин да демонстрират публично различията си по въпрос, който на всичкото отгоре е и извън техните правомощия. Не обаче и в Гърция, която познаваме като страна с по-различна политическа култура. Гръцкият президент Каролос Папуляс повдигна пред германския си гост и въпроса за репарациите от войната. Направи го по време на официалните разговори между двамата в Атина. Гаук нямаше какво друго да направи, освен любезно, но твърдо да отклони искането на своя домакин.

Ако помощниците на Папуляс си бяха свършили добре работата и го бяха посъветвали да не прави подобно нещо, щяха да му спестят неудобството да изслуша твърдия германски отказ. Едва ли има човек в Гърция, на когото вече да не му е станало ясно, че шансовете на Гърция да получи още репарации от Германия са нищожни. В крайна сметка Атина навремето сама се съгласи да подпише с Германия договора от 1960 година, според който Берлин изплати на гръцката държава сумата от 115 млн. дойче марки като компенсация за жертвите на германската окупация по време на войната. В същото време Гърция пък се задължи да не предявява други искания към Германия.

Демонизирането на Берлин

Преди няколко дни на гръцкия външен министър Евангелос Венизелос бе предаден поверителен документ, в който се настоява за предявяване на нов иск за репарации към Германия. По този повод министърът беше принуден да признае, че подобен иск не може да бъде защитен с никакви юридически аргументи.

Това обаче не пречи на гръцките политици редовно да се връщат към темата за репарациите от войната, използвайки я като политически инструмент. И без това много гърци са убедени, че Германия е виновна за страданията на много хора в днешна Европа поради това, че им налага своята строга политика на икономии.Това демонизиране на Берлин само допълва представата на гърците за вечната вина на Германия от времето на Втората световна война. Сега наблюдаваме как утвърдените гръцки партии, съсипали страната със своята безотговорност, прахосване на обществени средства и клиентелизъм, отново започват да сочат Германия с пръст. А за подобно изопачаване на фактите е нужна не само известна смелост, но и голяма доза наглост и безочие.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.