Гал Сасон: Промените у вас ще се случат, нужни са търпение и настоятелност

| от |

Screenshot_1

Гал Едем Сасон е астролог и учител по Кабала (древно юдейско мистично познание) – днес все по-популярно, привлекателно и дори модно. Освен това е професионален музикант и писател. Преподавател е в Юдаисткия университет в Лос Анджелис. Той е лицензиран астролог, преподава астрология, Кабала и митология. Гал въобще не обича класическите отношения гуру-ученик и предпочита да гледа на своите студенти в курсовете, които води, като на приятели. Също така провежда и индивидуални консултации. Прави много успешни предвиждания в различни области на живота. На тази тема е и книгата му „Космически навигатор”. Сасон гостува в България по покана на издателство „Кибеа”. Интервюто взе Елена Бойчинова, публикувано в лира.бг.

Г-н Сасон, това е ваше четвърто или пето посещение в България в последните няколко години, виждате ли разлика у  нас от тогава досега?

–    Не, няма особена разлика. Може би хората са станали малко по-песимистични. По-трудно им е да излязат от трудностите, които са ги затиснали. Не бих казал, че са се отказали, но като че ли нямат толкова надежда. Но в сравнение с предишните ми две идвания виждам прогрес. Тези демонстрации, протести, говорят за разбуждане.

Това за добро ли е?
–    Хубаво е, че демонстрациите са мирни. Не е като по други места на света – с много насилие. Но може би така ще отнеме повече време да се стигне до резултатите, които българите искат. България е под изгряващия знак на Козирога. Това изисква повече настоятелност и издръжливост. Това не е лошо – колкото повече настояваш и издържаш, толкова повече шанс имаш да промениш живота си. Но това ще отнеме време. Но това, че всичко е мирно говори, че промените ще бъдат по-добри. Ако се стига до насилие, както беше в Египет, например, няма голяма промяна. Просто сменяш един господар с друг. Мисля обаче, че тук революцията трябва да бъде по-цифровизирана, да тръгне повече от младите хора. Това липсва на България, но то е заради знака на козирога – знакът на зрелостта. Липсва енергията на младите. За да успее тази революция, тя трябва да дойде от университетите, от младите. Така стана в САЩ – младите избраха Барак Обама, младите бяха по-активните. Така беше и в Турция, на „Тексим” бяха младите хора. Тук по-старото поколение е по-активно. Това не е непременно лошо. Но докато младите не се намесят и не станат съпричастни тази революция няма да проработи.

Как влияят звездите на тези процеси?
–    Не мисля, че става дума за влияние и ефект, а за отражение. Не вярвам, че звездите са първопричина за каквото и да било. Вярвам, че звездите обясняват процесите. Астрологията е като да държиш голямо огледало пред нещата и помага да се разбере случващото се, като се използва историята и митологията.

Смятате ли, че българската промяна ще се случи?
–    Да, мисля, че протестите ще са успешни, но ще отнеме повече от година. Плутон излиза на пътя на Козирога – изглежда така, все едно „пътят на България е в ремонт“. Това е много рядко явление, което се наблюдава веднъж на 250 години. Затова ще отнеме доста време, за да се излезе от тази криза. Но промяна ще има. Хората, които управляват сега, няма да управляват повече. Този тип хора няма да са във властта повече. Затова ви казвам – ако не се включат младите, хора с различна настройка, промяната няма да се случи. Защото те могат да бъдат много инатливи. Хората на власт винаги са инатливи. Затова зависи от младите хора, онези, зад компютрите, онези във виртуалното пространство. Мирните процеси са начинът да се стигне до промяна. Но трябва много постоянство и да се оказва натиск постоянно.

Как ще се отрази влизането в годината на Коня на България?
–    Мисля, че в края на 2014 година ще има благоприятно развитие по отношение на финансите у вас. Ще има по-добри условия и инвестиции, предимно от чужбина. Но и това е свързано с процесите, които се развиват сега. Колкото повече българи се почувстват добре, сигурни в себе си и в талантите и уменията си, толкова повече ще могат да привлекат инвестиции.

Вярвате ли в кармата?
–    Да. Вярвам, че действията ни се отразяват върху нея. Затова каквото направим има значение. Мисля, че животът е като брак между съдбата и нашата воля. Ето, например Плутон влиза в знака на България, нещо, което последно е било преди 250 години. Това е знак, че България ще премине през промени. Но каква ще е съдбата на България зависи от волята на хората тук. Дали ще изберат да следват Путин, или ще решат да се движат със Запада. Същото се случва с Украйна, с Египет. Ето Египет – когато през 2010 година Уран се премести в знака на Овена, знакът на революцията, започнаха бунтовете там. Но е въпрос на волята на египтяните да изберат на къде ще продължат – по пътя на Мубарак, или към либерализацията. Същото е и с България – има промяна, но кой ще я ползва, накъде ще тръгне страната зависи от хората, не от звездите. Не мисля, че астрологията може да ни каже какво ще се случи, тя само ни изяснява какво се е случило, за да можем да направим правилните избори. Не мисля, че в звездите е записано: „Ще стане това, крал ще бъде този, президент – онзи“.

Казвате, че знаете свои минали прераждания, бил сте българин, гал. Как Ви се отразява миналият живот сега?
–    Да, това е вид памет. Като например, някой, който е живял в Англия като дете, след това се мести да живее в България. Естествено, това има влияние върху живота му. Това са спомени. Може би той може да говори по-добър английски, например. Или се разбира по-добре с британци. Същото е и с паметта за минали животи – имаш по-голяма способност да комуникираш с тези общества. Затова ми е по-лесно да се свързвам с хората тук, да имам приятели в България. Същото усещане имам в Турция.  Друг плюс е, че успяваш да се ориентираш по-добре.  Знаете, отивате на ново място, но се чувствате все едно сте бил вече там, знаете в коя посока да поемете, не ви трябва карта. Дори можете да навигирате други хора, защото те ви усещат като част от това място.
Друг много интересен аспект на това усещане са децата. Сигурно сте чували за истории като тази. Между 2 и 5-годишна възраст тези спомени са по-силни, а след това избледняват.  Затова родителите могат да използват това. Например следната история: Детето казва „Хайде да отидем в моя офис“, „Ама какъв офис“, казва родителят. След това детето води възрастния до място, където някога е имало офис на лекар. Така можете да разберете това дете какви нужди има, накъде може да се развие. Дали да следва миналия си живот и да стане успешен лекар, или ако пък в миналото е било насилено да приеме тази професия, а то е искало да свири, например, да стане музикант. Така знанието какви сме били може да ни помогне да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Каква е разликата между Кабала и астрологията?
–    Кабала е учението как да получим повече светлина и енергия от вселената. И как да дадем тази светлина на другите. Кабала ви помага да участвате в историята на съзиданието. Кабала е учение за съзиданието, помага да се разбере как Бог е създал света и в частност – от какво ние се нуждаем, за да създадем собствената си вселена. Астрологията помага много повече в разбирането на това, което е отгоре и отдолу. Дава обяснения за връзките между циклите на планетите и житейските цикли. Простичко е – имаме сезони заради циклите на планетите – луната, слънцето, земята. Така че, астрологията просто помага да се разбере цикличността малко по-добре.

Какво мислите за така модерното течение Хюман дизайн?
–    Като всяко ново учение и концепция и тази се базира на по-старите. Хюман дизайн се опитва да построи мост между Кабала и Астрологията, който обаче вече е изграден в Кабала. Все пак Кабала се гради на древните книги, писани преди 3000 – 4000 години. Уважавам Хюман дизайн, тези които го изучават, но не съм се съсредоточавал в него.

А таро?
–    Таро също търси мост между двете, но е  много, много по-старо. Всъщност вярвам много в таро, защото е тук от хиляди години.

Какво мислите за юдомасонския заговор?
–    О, интересувам се от това. Знаете ли, че 16 от американските президенти са били членове на масонската ложа.В Англия също най-уважаваните личности са част от това. Не мисля, че сега имат властта, която са имали преди. Всъщност те използват много астрологията и Кабала. Много от ритуалите им са изградени на базата на Кабала, на ритуалите на цар Соломон. Мисля, че са използвали много от древните знания, за да съзидават. Много хора мислят за тях като за нещо зло, но аз не мисля така. Мисля, че те са правили много добри неща. Мнозинството от тях са били много чисти. Естествено, в такава властна организация винаги ще има и слаби звена, но като цяло са умни и добронамерени. Но не мисля, че те управляват света.

А цифровизацията и кибернетизацията на света ще убият ли интереса към окултното?
–    Не виждам причина за това. Напротив, по-скоро могат само да помогнат за популяризацията. Както правят с всичко останало. Ще помогнат на много хора да участват.  Вече много мои приятели имат дигитални крепости, където хората могат да се регистрират и да участват в окултизма, но не е необходимо да се събират на едно място.  Мисля, че дигиталният свят е едно оръдие, което може да бъде използвано, хората могат да го използват, да комуникират. И тази дигитална епоха не е случайна – това е ерата на Водолея – знакът, който ръководи технологиите, иновациите, компютрите.  Следват нанотехнологиите, може би след това ще е телепатията, извънземните, но всичко това е под знака на Водолея. Всъщност технологиите няма да убият окултното, а ще го направят по-демократично.

А вие какви книги четете?
–    Обикновено чета по много книги накуп. Харесвам фентъзи, фантастика, научни разработки, философия. Сега в момента чета „Океанът в края на пътя“ на Нийл Геймън, „Why does the world exist”  от Джим Холт и още няколко. Пожелавам на хората в България да намерят своите книги, най-добрите за тях, информацията, която ще ги тласка напред.

Коя вашата книга?
–    Може би… Библията. Старият завет. Имам някои съмнения по нея. Някои пасажи са ужасни. Но някои истории са страхотни.

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!