Гал Сасон: Промените у вас ще се случат, нужни са търпение и настоятелност

| от |

Screenshot_1

Гал Едем Сасон е астролог и учител по Кабала (древно юдейско мистично познание) – днес все по-популярно, привлекателно и дори модно. Освен това е професионален музикант и писател. Преподавател е в Юдаисткия университет в Лос Анджелис. Той е лицензиран астролог, преподава астрология, Кабала и митология. Гал въобще не обича класическите отношения гуру-ученик и предпочита да гледа на своите студенти в курсовете, които води, като на приятели. Също така провежда и индивидуални консултации. Прави много успешни предвиждания в различни области на живота. На тази тема е и книгата му „Космически навигатор”. Сасон гостува в България по покана на издателство „Кибеа”. Интервюто взе Елена Бойчинова, публикувано в лира.бг.

Г-н Сасон, това е ваше четвърто или пето посещение в България в последните няколко години, виждате ли разлика у  нас от тогава досега?

–    Не, няма особена разлика. Може би хората са станали малко по-песимистични. По-трудно им е да излязат от трудностите, които са ги затиснали. Не бих казал, че са се отказали, но като че ли нямат толкова надежда. Но в сравнение с предишните ми две идвания виждам прогрес. Тези демонстрации, протести, говорят за разбуждане.

Това за добро ли е?
–    Хубаво е, че демонстрациите са мирни. Не е като по други места на света – с много насилие. Но може би така ще отнеме повече време да се стигне до резултатите, които българите искат. България е под изгряващия знак на Козирога. Това изисква повече настоятелност и издръжливост. Това не е лошо – колкото повече настояваш и издържаш, толкова повече шанс имаш да промениш живота си. Но това ще отнеме време. Но това, че всичко е мирно говори, че промените ще бъдат по-добри. Ако се стига до насилие, както беше в Египет, например, няма голяма промяна. Просто сменяш един господар с друг. Мисля обаче, че тук революцията трябва да бъде по-цифровизирана, да тръгне повече от младите хора. Това липсва на България, но то е заради знака на козирога – знакът на зрелостта. Липсва енергията на младите. За да успее тази революция, тя трябва да дойде от университетите, от младите. Така стана в САЩ – младите избраха Барак Обама, младите бяха по-активните. Така беше и в Турция, на „Тексим” бяха младите хора. Тук по-старото поколение е по-активно. Това не е непременно лошо. Но докато младите не се намесят и не станат съпричастни тази революция няма да проработи.

Как влияят звездите на тези процеси?
–    Не мисля, че става дума за влияние и ефект, а за отражение. Не вярвам, че звездите са първопричина за каквото и да било. Вярвам, че звездите обясняват процесите. Астрологията е като да държиш голямо огледало пред нещата и помага да се разбере случващото се, като се използва историята и митологията.

Смятате ли, че българската промяна ще се случи?
–    Да, мисля, че протестите ще са успешни, но ще отнеме повече от година. Плутон излиза на пътя на Козирога – изглежда така, все едно „пътят на България е в ремонт“. Това е много рядко явление, което се наблюдава веднъж на 250 години. Затова ще отнеме доста време, за да се излезе от тази криза. Но промяна ще има. Хората, които управляват сега, няма да управляват повече. Този тип хора няма да са във властта повече. Затова ви казвам – ако не се включат младите, хора с различна настройка, промяната няма да се случи. Защото те могат да бъдат много инатливи. Хората на власт винаги са инатливи. Затова зависи от младите хора, онези, зад компютрите, онези във виртуалното пространство. Мирните процеси са начинът да се стигне до промяна. Но трябва много постоянство и да се оказва натиск постоянно.

Как ще се отрази влизането в годината на Коня на България?
–    Мисля, че в края на 2014 година ще има благоприятно развитие по отношение на финансите у вас. Ще има по-добри условия и инвестиции, предимно от чужбина. Но и това е свързано с процесите, които се развиват сега. Колкото повече българи се почувстват добре, сигурни в себе си и в талантите и уменията си, толкова повече ще могат да привлекат инвестиции.

Вярвате ли в кармата?
–    Да. Вярвам, че действията ни се отразяват върху нея. Затова каквото направим има значение. Мисля, че животът е като брак между съдбата и нашата воля. Ето, например Плутон влиза в знака на България, нещо, което последно е било преди 250 години. Това е знак, че България ще премине през промени. Но каква ще е съдбата на България зависи от волята на хората тук. Дали ще изберат да следват Путин, или ще решат да се движат със Запада. Същото се случва с Украйна, с Египет. Ето Египет – когато през 2010 година Уран се премести в знака на Овена, знакът на революцията, започнаха бунтовете там. Но е въпрос на волята на египтяните да изберат на къде ще продължат – по пътя на Мубарак, или към либерализацията. Същото е и с България – има промяна, но кой ще я ползва, накъде ще тръгне страната зависи от хората, не от звездите. Не мисля, че астрологията може да ни каже какво ще се случи, тя само ни изяснява какво се е случило, за да можем да направим правилните избори. Не мисля, че в звездите е записано: „Ще стане това, крал ще бъде този, президент – онзи“.

Казвате, че знаете свои минали прераждания, бил сте българин, гал. Как Ви се отразява миналият живот сега?
–    Да, това е вид памет. Като например, някой, който е живял в Англия като дете, след това се мести да живее в България. Естествено, това има влияние върху живота му. Това са спомени. Може би той може да говори по-добър английски, например. Или се разбира по-добре с британци. Същото е и с паметта за минали животи – имаш по-голяма способност да комуникираш с тези общества. Затова ми е по-лесно да се свързвам с хората тук, да имам приятели в България. Същото усещане имам в Турция.  Друг плюс е, че успяваш да се ориентираш по-добре.  Знаете, отивате на ново място, но се чувствате все едно сте бил вече там, знаете в коя посока да поемете, не ви трябва карта. Дори можете да навигирате други хора, защото те ви усещат като част от това място.
Друг много интересен аспект на това усещане са децата. Сигурно сте чували за истории като тази. Между 2 и 5-годишна възраст тези спомени са по-силни, а след това избледняват.  Затова родителите могат да използват това. Например следната история: Детето казва „Хайде да отидем в моя офис“, „Ама какъв офис“, казва родителят. След това детето води възрастния до място, където някога е имало офис на лекар. Така можете да разберете това дете какви нужди има, накъде може да се развие. Дали да следва миналия си живот и да стане успешен лекар, или ако пък в миналото е било насилено да приеме тази професия, а то е искало да свири, например, да стане музикант. Така знанието какви сме били може да ни помогне да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Каква е разликата между Кабала и астрологията?
–    Кабала е учението как да получим повече светлина и енергия от вселената. И как да дадем тази светлина на другите. Кабала ви помага да участвате в историята на съзиданието. Кабала е учение за съзиданието, помага да се разбере как Бог е създал света и в частност – от какво ние се нуждаем, за да създадем собствената си вселена. Астрологията помага много повече в разбирането на това, което е отгоре и отдолу. Дава обяснения за връзките между циклите на планетите и житейските цикли. Простичко е – имаме сезони заради циклите на планетите – луната, слънцето, земята. Така че, астрологията просто помага да се разбере цикличността малко по-добре.

Какво мислите за така модерното течение Хюман дизайн?
–    Като всяко ново учение и концепция и тази се базира на по-старите. Хюман дизайн се опитва да построи мост между Кабала и Астрологията, който обаче вече е изграден в Кабала. Все пак Кабала се гради на древните книги, писани преди 3000 – 4000 години. Уважавам Хюман дизайн, тези които го изучават, но не съм се съсредоточавал в него.

А таро?
–    Таро също търси мост между двете, но е  много, много по-старо. Всъщност вярвам много в таро, защото е тук от хиляди години.

Какво мислите за юдомасонския заговор?
–    О, интересувам се от това. Знаете ли, че 16 от американските президенти са били членове на масонската ложа.В Англия също най-уважаваните личности са част от това. Не мисля, че сега имат властта, която са имали преди. Всъщност те използват много астрологията и Кабала. Много от ритуалите им са изградени на базата на Кабала, на ритуалите на цар Соломон. Мисля, че са използвали много от древните знания, за да съзидават. Много хора мислят за тях като за нещо зло, но аз не мисля така. Мисля, че те са правили много добри неща. Мнозинството от тях са били много чисти. Естествено, в такава властна организация винаги ще има и слаби звена, но като цяло са умни и добронамерени. Но не мисля, че те управляват света.

А цифровизацията и кибернетизацията на света ще убият ли интереса към окултното?
–    Не виждам причина за това. Напротив, по-скоро могат само да помогнат за популяризацията. Както правят с всичко останало. Ще помогнат на много хора да участват.  Вече много мои приятели имат дигитални крепости, където хората могат да се регистрират и да участват в окултизма, но не е необходимо да се събират на едно място.  Мисля, че дигиталният свят е едно оръдие, което може да бъде използвано, хората могат да го използват, да комуникират. И тази дигитална епоха не е случайна – това е ерата на Водолея – знакът, който ръководи технологиите, иновациите, компютрите.  Следват нанотехнологиите, може би след това ще е телепатията, извънземните, но всичко това е под знака на Водолея. Всъщност технологиите няма да убият окултното, а ще го направят по-демократично.

А вие какви книги четете?
–    Обикновено чета по много книги накуп. Харесвам фентъзи, фантастика, научни разработки, философия. Сега в момента чета „Океанът в края на пътя“ на Нийл Геймън, „Why does the world exist”  от Джим Холт и още няколко. Пожелавам на хората в България да намерят своите книги, най-добрите за тях, информацията, която ще ги тласка напред.

Коя вашата книга?
–    Може би… Библията. Старият завет. Имам някои съмнения по нея. Някои пасажи са ужасни. Но някои истории са страхотни.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.