Гърция пред нестабилния нов свят

| от |

От времето на Петър Велики и Екатерина господстващата германска класа е била очарована от Русия и винаги е обръщала приятелски поглед към Изтока. 

Тогавашното развитие на Руската империя, множеството шансове на многообразната безкрайна страна и силата на нейния голям пазар са провокирали мощен интерес сред германските производители и капиталисти. Показателен е фактът, че в различни исторически фази е имало сближаване на двете нации, което е било отразявано в споразумения за икономическо и военно сътрудничество. Дори във времена на войни германската страна е търсела алианс с Русия или поне нейния неутралитет.

Характерен в тази насока е договорът за ненападение, подписан от Рибентроп и Молотов през август 1939 г., малко преди германските войски да навлязат в Полша. Съвременни анализатори отдават неотдавнашното германско-руско сближаване – след рухването на т. нар. реален социализъм през 1989 г., точно на тази изпитана във времето концепция за германски интерес на Изток. Някои дори вярват, че заради руските възможности германските правителства в известна степен са свалили наполовина флага на европейската интеграция и са насочили интереса повече на Изток, отколкото на Запад.

Според една от версиите даже регистрираната склонност за германизация на Европа се свързва с проникването на германските интереси в Русия и в частност на Изток. А истина е, че германските елити след рухването на оциализма и интеграцията на страната започнаха да заиграват с идеята за нова германска хегемония на Изток и на Запад. Въз основа на тази възможност се стигна до стимулиране и разрастване на германските инвестиции в Източна Европа. В момента около три хиляди германски фирми развиват дейност в Русия. Повечето от тях са технологично най-модерни. Според официални данни над 300 хиляди германци имат вече изключителни интереси в Русия.

Смята се дори, че големият обрат е станал през годините на Герхард Шрьодер, който, както е известно, след оттеглянето му от канцлерството, пое важен пост в руския енергиен гигант Газпром. Впрочем германското проникване в Русия придоби размери  и при управлението на Ангела Меркел. В последно време обаче след събитията в Крим и по-късно в Украйна цялото германско начинание неведнъж бе подлагано на изпитание. На времето Хелмут Шмит бе разкритикувал германско-руското сближаване ибе говорил доста агресивно срещу онези, които проявяваха готовност да пожертват германската европейска традиция на поствоенните десетилетия заради едно конюнктурно и съмнително разширяване на Изток.

Истината е, че Меркел обърка всичко в Украйна. Присъствието на германския външен министър по площадите в Киев, на демонстрациите срещу проруския Янукович бе изключително проблемно и блокира германската политика. Не са малцина онези, които вярват, че де факто Германия претърпя за сетен път поражение на международно ниво. Тя загуби играта с Украйна и бе принудена да приеме добрите американски услуги, за да излезе от състоянието си на блокаж в исторически проблемния Изток.

При тези условия германското ръководство сега вижда вече, че източният блян е загубен поне в следващите 4-5 години, тъй като помирението съвсем не е лесно, както впрочем свидетелстват военните маневри и струпването на руски войски по руско-украинската граница. Истината е, че украинската криза позволи на американците да покажат на германците, че геополитическата игра е от компетенцията на други и че единственото поле за тях е Европа. Усилието на Германия да бъде хегемон в Европа предизвика реакции в много страни, а отстъплението от източните шансове ограничи нейните възможности. 

Съвсем не е случайно, че през последните дни германският финансов министър Волфганг Шойбле усети необходимостта по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война да говори за благото на мира, което определи като върховно за икономиката. В момента Германия почти „се завръща“ в Европа, за да работи по-системно за нейната интеграция, но пред нея вече стоят онези, които оспорват и не приемат по никакъв начин изграждането на една германска Европа. „Пазарлъкът“ с еврокомисарите и формирането на групички от страни около избора на личностите за тези постове са показателни за промяна на даденостите. Изборът на гръцкия военен министър за поста еврокомисар съвсем не е случаен, а напълно свързан с промяната на равновесието на силите в триъгълника Вашингтон, Берлин, Брюксел. Също така не е случаен и фактът, че Матео Ренци предяви  претенции и поиска портфейла на външните работи. Съвсем не е без значение, че Европейската централна банка се стреми да придобие самостоятелност и да се дистанцира от германското влияние, а Юнкер „гради“ една Комисия от силни личности, която ще има думата и няма да бъде подчинена и послушна, както досега на Берлин.

Американците натискат германците, колкото могат, като настояват за реадаптация на германската политика и повече привързаност към европейската архитектура. Де факто те призовават да се отпусне ресурс и да се стимулират политики, способни да извадят Европа от мизерията на Пакта за стабилност и от обсесията за целите на валутния съюз. Разбира се, истина е, че Барак Обама признава международната роля на Русия и се стреми към алианс с нея, въпреки санкциите и вътрешния натиск на консерваторите за конфликт и връщане към условията на Студената война. Американският президент използва Русия в Близкия изток и Иран, иска тя да бъде контрапункт в Китай и разбира се, посредник в кофликта със Северна Корея. Но в същото време американското оттегляне от военните фронтове засилва напрежението на местно ниво. В момента нарастват военните зони на планетата. От Нигерия и Либия до Израел, Палестина, Сирия, Ирак, Кюрдистан и Русия текат военни операции, способни да въздействат драматично върху процесите в света. Съвсем не е без значение разпространяването на смъртоносния вирус Ебола в Западна Африка, който застрашава здравето на хората по света.  Живеем в момент на невиждана международна нестабилност, във времена на голямо геополитическо и икономическо разместване на пластовете и преструктуриране, от което ще зависи подреждането на интересите в новия свят. Доколко съседна Турция би могла да бъде повлияна от тази нестабилност и дали иредентизмът на Реджеп Ердоган може да намери реален израз в предявяването на претенции в Егейско море във връзка с предстоящите проучвания за откриване на въглеводороди и създаването на изклюителна икономическа зона в този район.

Извън Европа Гърция би се превърнала в парий и само би могла да търпи икономически и национални загуби. Във вътрешнополитически план ситуацията остава проблемна и продължава да се блокира от политически сили, които не са в състояние да откликнат на изискванията на времето. Премиерът Андонис Самарас се опитва да управлява по някакъв начин цялата ситуация. В последно време той се опитва всячески да се възползва от германското отстъпление, от „шанса Юнкер“, но наред с това е в плен на разногласията вътре в правителството и собствената си партия.

Опозицията в лицето на СИРИЗА досега не е показала реалните си възможности на полето на големите промени. Прокламациите й по-скоро са в посока на антиреформата, отколкото в подкрепа на една реформата, съвместима с времето, в което живеем. Въпреки това обаче, Гърция има възможности и шансове да се възползва от безсилието на мощните на деня и най-вече от необходимостта в света за едно ново равновесие на силите. 

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.