Гърция пред нестабилния нов свят

| от |

От времето на Петър Велики и Екатерина господстващата германска класа е била очарована от Русия и винаги е обръщала приятелски поглед към Изтока. 

Тогавашното развитие на Руската империя, множеството шансове на многообразната безкрайна страна и силата на нейния голям пазар са провокирали мощен интерес сред германските производители и капиталисти. Показателен е фактът, че в различни исторически фази е имало сближаване на двете нации, което е било отразявано в споразумения за икономическо и военно сътрудничество. Дори във времена на войни германската страна е търсела алианс с Русия или поне нейния неутралитет.

Характерен в тази насока е договорът за ненападение, подписан от Рибентроп и Молотов през август 1939 г., малко преди германските войски да навлязат в Полша. Съвременни анализатори отдават неотдавнашното германско-руско сближаване – след рухването на т. нар. реален социализъм през 1989 г., точно на тази изпитана във времето концепция за германски интерес на Изток. Някои дори вярват, че заради руските възможности германските правителства в известна степен са свалили наполовина флага на европейската интеграция и са насочили интереса повече на Изток, отколкото на Запад.

Според една от версиите даже регистрираната склонност за германизация на Европа се свързва с проникването на германските интереси в Русия и в частност на Изток. А истина е, че германските елити след рухването на оциализма и интеграцията на страната започнаха да заиграват с идеята за нова германска хегемония на Изток и на Запад. Въз основа на тази възможност се стигна до стимулиране и разрастване на германските инвестиции в Източна Европа. В момента около три хиляди германски фирми развиват дейност в Русия. Повечето от тях са технологично най-модерни. Според официални данни над 300 хиляди германци имат вече изключителни интереси в Русия.

Смята се дори, че големият обрат е станал през годините на Герхард Шрьодер, който, както е известно, след оттеглянето му от канцлерството, пое важен пост в руския енергиен гигант Газпром. Впрочем германското проникване в Русия придоби размери  и при управлението на Ангела Меркел. В последно време обаче след събитията в Крим и по-късно в Украйна цялото германско начинание неведнъж бе подлагано на изпитание. На времето Хелмут Шмит бе разкритикувал германско-руското сближаване ибе говорил доста агресивно срещу онези, които проявяваха готовност да пожертват германската европейска традиция на поствоенните десетилетия заради едно конюнктурно и съмнително разширяване на Изток.

Истината е, че Меркел обърка всичко в Украйна. Присъствието на германския външен министър по площадите в Киев, на демонстрациите срещу проруския Янукович бе изключително проблемно и блокира германската политика. Не са малцина онези, които вярват, че де факто Германия претърпя за сетен път поражение на международно ниво. Тя загуби играта с Украйна и бе принудена да приеме добрите американски услуги, за да излезе от състоянието си на блокаж в исторически проблемния Изток.

При тези условия германското ръководство сега вижда вече, че източният блян е загубен поне в следващите 4-5 години, тъй като помирението съвсем не е лесно, както впрочем свидетелстват военните маневри и струпването на руски войски по руско-украинската граница. Истината е, че украинската криза позволи на американците да покажат на германците, че геополитическата игра е от компетенцията на други и че единственото поле за тях е Европа. Усилието на Германия да бъде хегемон в Европа предизвика реакции в много страни, а отстъплението от източните шансове ограничи нейните възможности. 

Съвсем не е случайно, че през последните дни германският финансов министър Волфганг Шойбле усети необходимостта по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война да говори за благото на мира, което определи като върховно за икономиката. В момента Германия почти „се завръща“ в Европа, за да работи по-системно за нейната интеграция, но пред нея вече стоят онези, които оспорват и не приемат по никакъв начин изграждането на една германска Европа. „Пазарлъкът“ с еврокомисарите и формирането на групички от страни около избора на личностите за тези постове са показателни за промяна на даденостите. Изборът на гръцкия военен министър за поста еврокомисар съвсем не е случаен, а напълно свързан с промяната на равновесието на силите в триъгълника Вашингтон, Берлин, Брюксел. Също така не е случаен и фактът, че Матео Ренци предяви  претенции и поиска портфейла на външните работи. Съвсем не е без значение, че Европейската централна банка се стреми да придобие самостоятелност и да се дистанцира от германското влияние, а Юнкер „гради“ една Комисия от силни личности, която ще има думата и няма да бъде подчинена и послушна, както досега на Берлин.

Американците натискат германците, колкото могат, като настояват за реадаптация на германската политика и повече привързаност към европейската архитектура. Де факто те призовават да се отпусне ресурс и да се стимулират политики, способни да извадят Европа от мизерията на Пакта за стабилност и от обсесията за целите на валутния съюз. Разбира се, истина е, че Барак Обама признава международната роля на Русия и се стреми към алианс с нея, въпреки санкциите и вътрешния натиск на консерваторите за конфликт и връщане към условията на Студената война. Американският президент използва Русия в Близкия изток и Иран, иска тя да бъде контрапункт в Китай и разбира се, посредник в кофликта със Северна Корея. Но в същото време американското оттегляне от военните фронтове засилва напрежението на местно ниво. В момента нарастват военните зони на планетата. От Нигерия и Либия до Израел, Палестина, Сирия, Ирак, Кюрдистан и Русия текат военни операции, способни да въздействат драматично върху процесите в света. Съвсем не е без значение разпространяването на смъртоносния вирус Ебола в Западна Африка, който застрашава здравето на хората по света.  Живеем в момент на невиждана международна нестабилност, във времена на голямо геополитическо и икономическо разместване на пластовете и преструктуриране, от което ще зависи подреждането на интересите в новия свят. Доколко съседна Турция би могла да бъде повлияна от тази нестабилност и дали иредентизмът на Реджеп Ердоган може да намери реален израз в предявяването на претенции в Егейско море във връзка с предстоящите проучвания за откриване на въглеводороди и създаването на изклюителна икономическа зона в този район.

Извън Европа Гърция би се превърнала в парий и само би могла да търпи икономически и национални загуби. Във вътрешнополитически план ситуацията остава проблемна и продължава да се блокира от политически сили, които не са в състояние да откликнат на изискванията на времето. Премиерът Андонис Самарас се опитва да управлява по някакъв начин цялата ситуация. В последно време той се опитва всячески да се възползва от германското отстъпление, от „шанса Юнкер“, но наред с това е в плен на разногласията вътре в правителството и собствената си партия.

Опозицията в лицето на СИРИЗА досега не е показала реалните си възможности на полето на големите промени. Прокламациите й по-скоро са в посока на антиреформата, отколкото в подкрепа на една реформата, съвместима с времето, в което живеем. Въпреки това обаче, Гърция има възможности и шансове да се възползва от безсилието на мощните на деня и най-вече от необходимостта в света за едно ново равновесие на силите. 

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.