Гърция пред нестабилния нов свят

| от |

От времето на Петър Велики и Екатерина господстващата германска класа е била очарована от Русия и винаги е обръщала приятелски поглед към Изтока. 

Тогавашното развитие на Руската империя, множеството шансове на многообразната безкрайна страна и силата на нейния голям пазар са провокирали мощен интерес сред германските производители и капиталисти. Показателен е фактът, че в различни исторически фази е имало сближаване на двете нации, което е било отразявано в споразумения за икономическо и военно сътрудничество. Дори във времена на войни германската страна е търсела алианс с Русия или поне нейния неутралитет.

Характерен в тази насока е договорът за ненападение, подписан от Рибентроп и Молотов през август 1939 г., малко преди германските войски да навлязат в Полша. Съвременни анализатори отдават неотдавнашното германско-руско сближаване – след рухването на т. нар. реален социализъм през 1989 г., точно на тази изпитана във времето концепция за германски интерес на Изток. Някои дори вярват, че заради руските възможности германските правителства в известна степен са свалили наполовина флага на европейската интеграция и са насочили интереса повече на Изток, отколкото на Запад.

Според една от версиите даже регистрираната склонност за германизация на Европа се свързва с проникването на германските интереси в Русия и в частност на Изток. А истина е, че германските елити след рухването на оциализма и интеграцията на страната започнаха да заиграват с идеята за нова германска хегемония на Изток и на Запад. Въз основа на тази възможност се стигна до стимулиране и разрастване на германските инвестиции в Източна Европа. В момента около три хиляди германски фирми развиват дейност в Русия. Повечето от тях са технологично най-модерни. Според официални данни над 300 хиляди германци имат вече изключителни интереси в Русия.

Смята се дори, че големият обрат е станал през годините на Герхард Шрьодер, който, както е известно, след оттеглянето му от канцлерството, пое важен пост в руския енергиен гигант Газпром. Впрочем германското проникване в Русия придоби размери  и при управлението на Ангела Меркел. В последно време обаче след събитията в Крим и по-късно в Украйна цялото германско начинание неведнъж бе подлагано на изпитание. На времето Хелмут Шмит бе разкритикувал германско-руското сближаване ибе говорил доста агресивно срещу онези, които проявяваха готовност да пожертват германската европейска традиция на поствоенните десетилетия заради едно конюнктурно и съмнително разширяване на Изток.

Истината е, че Меркел обърка всичко в Украйна. Присъствието на германския външен министър по площадите в Киев, на демонстрациите срещу проруския Янукович бе изключително проблемно и блокира германската политика. Не са малцина онези, които вярват, че де факто Германия претърпя за сетен път поражение на международно ниво. Тя загуби играта с Украйна и бе принудена да приеме добрите американски услуги, за да излезе от състоянието си на блокаж в исторически проблемния Изток.

При тези условия германското ръководство сега вижда вече, че източният блян е загубен поне в следващите 4-5 години, тъй като помирението съвсем не е лесно, както впрочем свидетелстват военните маневри и струпването на руски войски по руско-украинската граница. Истината е, че украинската криза позволи на американците да покажат на германците, че геополитическата игра е от компетенцията на други и че единственото поле за тях е Европа. Усилието на Германия да бъде хегемон в Европа предизвика реакции в много страни, а отстъплението от източните шансове ограничи нейните възможности. 

Съвсем не е случайно, че през последните дни германският финансов министър Волфганг Шойбле усети необходимостта по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война да говори за благото на мира, което определи като върховно за икономиката. В момента Германия почти „се завръща“ в Европа, за да работи по-системно за нейната интеграция, но пред нея вече стоят онези, които оспорват и не приемат по никакъв начин изграждането на една германска Европа. „Пазарлъкът“ с еврокомисарите и формирането на групички от страни около избора на личностите за тези постове са показателни за промяна на даденостите. Изборът на гръцкия военен министър за поста еврокомисар съвсем не е случаен, а напълно свързан с промяната на равновесието на силите в триъгълника Вашингтон, Берлин, Брюксел. Също така не е случаен и фактът, че Матео Ренци предяви  претенции и поиска портфейла на външните работи. Съвсем не е без значение, че Европейската централна банка се стреми да придобие самостоятелност и да се дистанцира от германското влияние, а Юнкер „гради“ една Комисия от силни личности, която ще има думата и няма да бъде подчинена и послушна, както досега на Берлин.

Американците натискат германците, колкото могат, като настояват за реадаптация на германската политика и повече привързаност към европейската архитектура. Де факто те призовават да се отпусне ресурс и да се стимулират политики, способни да извадят Европа от мизерията на Пакта за стабилност и от обсесията за целите на валутния съюз. Разбира се, истина е, че Барак Обама признава международната роля на Русия и се стреми към алианс с нея, въпреки санкциите и вътрешния натиск на консерваторите за конфликт и връщане към условията на Студената война. Американският президент използва Русия в Близкия изток и Иран, иска тя да бъде контрапункт в Китай и разбира се, посредник в кофликта със Северна Корея. Но в същото време американското оттегляне от военните фронтове засилва напрежението на местно ниво. В момента нарастват военните зони на планетата. От Нигерия и Либия до Израел, Палестина, Сирия, Ирак, Кюрдистан и Русия текат военни операции, способни да въздействат драматично върху процесите в света. Съвсем не е без значение разпространяването на смъртоносния вирус Ебола в Западна Африка, който застрашава здравето на хората по света.  Живеем в момент на невиждана международна нестабилност, във времена на голямо геополитическо и икономическо разместване на пластовете и преструктуриране, от което ще зависи подреждането на интересите в новия свят. Доколко съседна Турция би могла да бъде повлияна от тази нестабилност и дали иредентизмът на Реджеп Ердоган може да намери реален израз в предявяването на претенции в Егейско море във връзка с предстоящите проучвания за откриване на въглеводороди и създаването на изклюителна икономическа зона в този район.

Извън Европа Гърция би се превърнала в парий и само би могла да търпи икономически и национални загуби. Във вътрешнополитически план ситуацията остава проблемна и продължава да се блокира от политически сили, които не са в състояние да откликнат на изискванията на времето. Премиерът Андонис Самарас се опитва да управлява по някакъв начин цялата ситуация. В последно време той се опитва всячески да се възползва от германското отстъпление, от „шанса Юнкер“, но наред с това е в плен на разногласията вътре в правителството и собствената си партия.

Опозицията в лицето на СИРИЗА досега не е показала реалните си възможности на полето на големите промени. Прокламациите й по-скоро са в посока на антиреформата, отколкото в подкрепа на една реформата, съвместима с времето, в което живеем. Въпреки това обаче, Гърция има възможности и шансове да се възползва от безсилието на мощните на деня и най-вече от необходимостта в света за едно ново равновесие на силите. 

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.