Гърция може би се съвзема

| от |

Последните новини от Гърция са изненадващо добри: за първи път от въвеждането на съответната статистика преди 66 години, страната експортира повече стоки, отколкото внася от чужбина, предава Дойче веле. Но достатъчно ли е това?

greece-summary_2219367b

За първи път от 66 години насам Гърция за първи път регистрира излишък в търговския си баланс. Професорът по икономика Панайотис Петракис обяснява пред Дойче веле кои са основните причини за това: „На първо място увеличените с 15 процента приходи от туризма, на второ – намаляването на разходите за внос на енергия и за отопление, на трето – стабилизацията на гръцкия износ като цяло“. Дали обаче излишъкът ще се запази, предстои тепърва да се установи. Гръцката икономика е силно зависима от вноса. След като се съвземе от кризата неизбежно ще нарасне и търсенето на вносни стоки, обяснява професор Петракис.

Според него обаче бумът в туризма ще се задържи, тъй като хотелиерите са намалили разходите. Оспорваната стратегия на „вътрешно обезценяване“ в туристическия бранш чрез редукция на цените се е оказала успешна, смята професорът и си позволява една малка шега: съгласно статистическите данни в момента Гърция се числи към държавите, които имат търговски излишък – като Германия или Китай. Естествено никой не би се посмял да твърди, че постиженията на гръцката икономика се доближават до тези на германската, допълва икономистът.

Борбата срещу двойния дефицит

Експертите посочват като основна причина за тежкото икономическо положение на Гърция т. нар. „двоен дефицит“, а именно фактът, че страната обичайно отбелязва дефицит и в търговския, и в платежния баланс. Или – гърците не само потребяват повече, отколкото произвеждат, но и държавата трупа дългове, за да може да си позволи повече.

Напоследък има блези, че по отношение на държавните дългове гръцкото правителство явно е поело по верен път. Причината – за пръв път от 11 години насам Гърция има известен излишък в бюджета, т.е. приходите надвишават разходите.Тук също е важно дали тенденцията ще се задържи и да не става дума за еднократен временен успех, изтъква професор Петракис. Ако правителствената прогноза за положителен, макар и минимален растеж през тази година се потвърди, това със сигурност ще е добър знак, смята икономистът.

23 април – денят на истината

Кредиторите все пак предпочитат да изчакат, преди да похвалят напредъка на Гърция и да обещаят следващи финансови помощи и облекчения. Предстои най-напред оценката си за развитието в Гърция да дадат експертите от т.нар. „Тройка“ /ЕС, ЕЦБ и МВФ/, които ще изготвят своя доклад до края на март. За най-важна дата засега е смятан 23 април, тъй като на този ден Европейската статистическа служба ще оповести данните за дефицита в страните-членки на еврозоната и правителството в Атина се надява, че тогава официално ще бъде потвърден обратът, настъпил в Гърция.

Критиците обаче подчертават, че минималният излишък е възможен само поради това, че държавата не плаща или плаща с голямо закъснение сметките си. Според професор Петракис става дума за непокрити държавни дългове на стойност между седем и осем милиарда евро. Икономистът отбелязва също, че най-важно е да не се допуска по-нататъшното нарастване на тази сума.

Надеждата за подем е факт

Позовавайки се на изпълнението на изискванията за икономии, правителството на Антонис Самарас настоява за данъчни облекчения – и то още преди евроизборите. Кредиторите обаче са сдържани и от своя страна изискват реформи, най-вече в трудовото право и в защитата на конкуренцията.

При всички случаи правителство трябва да подходи предпазливо и да дозира мерките за икономии по-добре, за да не застраши крехките надежди за подем, казва търговецът Димитрис Арменакис, който е и шеф на Търговската камара в региона Атика. Той определя необходимостта от ограничения в потреблението, особено на вносни стоки, като пазарно „прочистване“: „За мен това не е ограничение, а по-скоро рационализиране. Не може ние, така да се каже, да изкупуваме Китай, както се е случвало преди“, посочва бизнесменът. Потребителите, които през отминалите години са харчили със замах, сега си понасят последствията и трябва да се примирят със съкращенията на заплати и пенсии.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.