Френският президент и ромите, една безкрайна въртележка

| от |

Докато споровете около изказването на Манюел Валс продължават, миналия вторник президентът Франсоа Оланд заяви своята подкрепа за твърдата позиция на своя вътрешен министър.  „Мнозинството роми подлежи на придружаване до страната, от която са дошли, тъй като само малка част от тях имат желание да се интегрират“.

Днес президентът защитава една твърда позиция, която обаче противоречи ясно с негови мнения и изказвания от миналото. Нещо, което френските медии не пропускат да му припомнят.

30 юли 2010 : Франсоа Оланд не реагира на изказването на Никола Саркози в Гренобъл.

Никола Саркози е на посещение в Гренобъл, където казва „Ще сложим край на незаконните ромски лагери във Франция, които са зони на беззаконие, нещо, което не можем да търпим“.

Това изказване е част от поредица от акции на президента Саркози на тема национална сигурност с единствената цел да спре срива в доверието към себе си. Доста от лицата на Социалистическата партия реагират остро, други като Франсоа Оланд запазват мълчание.

12 септември 2010 : критикува решението за експулсиране на ромите

Един месец след като френското вътрешно министерство приема наредба за експулсиране на ромите, Франсоа Оланд определя решението като „неморално и незаконно“ в интервю за Франс 5. „Тази наредба е неморална, защото посочва с пръст цяла общност и незаконна, защото това е дискриминация. Това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.“

30 юли 2011 : отново критикува наредбата за експулсиране

По време на кампанията си за предварителните избори на социалистическата партия, критикува позицията на Саркози, заявена година по-рано. Това изказване е символ на „импровизация, непостоянство, безсилие“.

„Колкото до наредбата за разрушаване на ромските гета, която предизвика толкова заслужено негативни реакции, включително на европейско ниво, тя беше отменена от Конституционния съд. Какъв жалък резултат след толкова перчене и излишно говорене от страна на президента Саркози.“

newsfilename_44033_francois_hollande

12 февруари 2012 : „Трябва да се затварят ромските гета, защото представляват риск за населението.“

В студиото на Канал +, Франсоа Оланд казва, че ромските гета трябва да бъдат затворени, защото „представляват риск за населението, за децата“. „Причината за това зло, т.е. за това движение на една етническа група, неприета никъде и която продължава да живее в ужасни условия, е, че няма общо европейско решение, което да я задържи там, където тя трябва да живее – в Румъния.“

Франсоа Оланд предлага изготвянето на европейски регламент, който да ограничи движението на ромите.

27 април 2012 : „Не можем да приемем семейства да бъдат гонени без алтернативно решение“

Само няколко месеца по-късно позицията отново е друга. В писмо до „RomeEurope“ Франсоа Оланд пише, че Никола Саркози носи вина за продължаващият мизерен начин на живот на ромите във Франция.

„Политиката на правителството на Никола Саркози е причината за скандалните условия при, които продължават да живеят тези семейства. Вместо да търси решение, президента използва този етнос като бушон, за да вдигне рейтинга си, използвайки страха на французите.“ пише Оланд.

„Винаги съм критикувал и ще продължавам да го правя думите на кандидатът Саркози през август 2010, последвалото брутално експулсиране и забраната пред тези хора да работят, нещо което те силно желаят.“ допълва кандидатът Оланд.

9 септември 2012 : Оланд подкрепя вътрешния си министър

В студиото на ТФ1 Оланд подкрепя действията на вътрешния си министър, които според мнозина противоречат на предизборните му обещания.

„Във Франция има 15 000 роми. Те не са тук от 4 месеца, те са тук отдавна и въпреки медиатизираните гонения и импровизациите на предишното управление те още са тук. Петнадесет хиляди. Които живеят в ужасни условия, но правят толкова ужасен и живота на съседите си.“

Каква точно ще бъде следващата позиция на президента Оланд по ромския въпрос е трудно да се предвиди. Сигурно е само, че тя ще продължи да се променя.

 

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.