Френският глас на „Ислямска държава“

| от chronicle.bg, по Guardian |

Френски гражданин е гласът от видеото, което „Ислямска държава“ разпространи след атентата в Париж, съобщава Der Spiegel.

Френските власти са открили нови доказателства, че терористичните атаки от 13 ноември са дирижирани в Сирия.

Гласът от видеото, разпространено в социалните медии след атаките, принадлежи на Фабиан Клайн – френски гражданин от Тулуза, активен ислямист, който в момента се намира в Ракка.

Клайн е роден през 1980 година и се намира в Сирия от 2014 година, където се предполага, че е активен в крилото на пропагандата на ИДИЛ.

Според източници на Spiegel, Клайн е започнал да се радикализира в края на 90-те години, а след атентатите от 11 септември основава салафистка група заедно с брат си и са арестувани през 2009 година при опит да заминат за Ирак.

Установява се в Сирия, след като е освободен през 2014 година.

35-годишният мъж е свързван с Мохамед Мера – мъжът, отговорен за стрелбата в еврейско училище в Тулуза. И двамата са живеели в града.

Името на Клайн се свързва и с Сид Ахмед Глам – 24-годишният студент по информатика, който се опита да направи атентат във Вилжуиф, но се простреля в крака и повика спешна помощ.

Предполага се, че Клайн е роден на френския остров Реюнион.

Известен е и като Омар и е познат на френските служби заедно с брат си – 33-годишния Жан-Мишел, от 2001 година. В салафитската им групировка са участвали предимно техни съседи от Тулуза, чийто съпруги – новоприели вярата, носели бурки.

През 2003 година двамата братя се местят за кратко в Холандия, където са разпространявали ислямска литература. Година по-късно заминават за Египет заедно със съпругите си и посещават религиозно учлище. Присъединяват се към джихадистка групировка през 2003 година, след инвазията в Ирак. Предполага се обаче, че те никога не са стигали до тази държава.

След като му е забранено да се върне в Тулуза и на други места във Франция, той се връща в Нормандия. И двамата братя изчезват и се предполага, че са заминали за Сирия през 2014 година.

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.

 

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.