Френската дилема: реформи или пълен назад

| от |

Френският кабинет си отиде тъкмо когато и шефът на ЕЦБ Марио Драги беше сигнализирал, че е време правителствата в Европа да започнат да харчат повече пари за съживяване на конюнктурата. Оланд обаче си има други грижи, съобщава Дойче веле.

Френският президент Франсоа Оланд натовари досегашния премиер Манюел Валс да формира ново правителство и му постави едно основно изискване: кабинетът „да споделя целите, дефинирани от президента“. Правителството на Валс, което беше на власт едва от пет месеца насам, бе силно разединено и изпокарано. Най-вече министърът на икономиката Арно Монтбур многократно и остро беше критикувал икономическата политика на Франсоа Оланд и Манюел Валс. Едно интервю на Монтбур за вестник „Монд“ явно е преляло чашата на търпението: „Европа е изправена пред рецесия. През второто тримесечие в Еврозоната няма стопански ръст. Преодоляването на кризата трябва да е с приоритет пред догматичното съкращаване на дефицита. То води само до програми за икономии и по-нататъшно покачване на безработицита“, заяви Монтбур.

В последно време безработицата във Франция надвишава 10 процента и е два пъти по-висока в сравнение с безработицата в Германия. Монтбур обвинява и правителството на германската канцлерка Ангела Меркел за продължаващата криза във Франция и останалите евродържави: „Германия е в капана на строгите икономии, които тя наложи на цяла Европа. Не е във френски интерес да се ръководи от идеологическите принципи на германските консерватори“, каза още Монтбур в интервюто си за „Монд“. Досегашният министър на икономиката Арно Монтбур спадаше към „непокорните“ в управляващата Социалистическа партия. Така французите наричат безбройните критици на реформаторските планове и мерки за икономии.

Явно за президента Оланд и премиера Валс не е било достатъчно да освободят Монтбур от поста. „Оставката на правителството е сигнал към цялата Социалистическа партия и целия ляв политически спектър във Франция“, казва Клер Демесме, експерт по проблемите на Франция в Германското дружество за външна политика. „Освен това оставката трябва да покаже на европейските партньори, че Франция все още трябва да бъде взимана насериозно, твърди експертката. Миналата седмица президентът Франсоа Оланд отново потвърди своите реформаторски цели: „Ние трябва да вървим още по-бързо напред. Постоянните теоретични дискусии и криволичещият курс правят политиката неразбираема за хората и не дават резултат“, каза президентът Франсоа Оланд за вестник „Монд“.

Недовършените реформи

Много критици обаче го обвиняват именно в непоследователност и противоречивост. „При неговите реформи, които той се опитва да представя като „Пакт за отговорност“, става дума пред всичко за съкращаване на държавни разходи и даване на данъчни облекчения за фирмите. Досега обаче, Франсоа Оланд изобщо не е провел истински болезнените структурни реформи“, казва Клер Демесме. Към тях спада и реформата на трудовия пазар. Във Франция нивото на социалните удръжки е значително по-високо от това в Германия, което натоварва еднакво както работодатели, така и работници. Освен това френските трудещи се ползват по-голяма социална защита при съкращения и се радват на 35-часова работна седмица, която беше официално въведена през 1990-те години.

В последно време във Франция се надигат гласове за провеждане на реформи, подобни на германските, проведени от канцлера Шрьодер. Под въпрос е обаче, дали във Франция с нейните традиционно силни синдикати, могат да бъдат прокарани подобни мерки. Популярността на президента Франсоа Оланд и сега е на рекордно ниско ниво, а му предстоят сериозни предизвикателства: „от една страна да преследва своя реформаторски курс, а от друга – да стимулира стопанския растеж посредством държавни конюнктурни програми. „Това е почти неразрешима дилема. От една страна той трябва да покаже, че действа уверено, от друга страна обаче, той е длъжен да спазва европейските правила. Оланд няма друг избор“, казва Клер Демесме.

Стабилизационният пакт за еврозоната определя горната граница на държавния дефицит в рамките на три процента от БВП за страните-членки. В миналото Франция и Италия многократно предявяваха настояваха да им се отпусне повече време да изпълнят въпросното правило. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле обаче беше категорично против всякакви промени в тази насока. „Правилата трябва да се спазват, а не да се променят“, заяви той и на срещата на финансовите министри от Еврозоната през юли. Говорител на федералното правителство в Берлин не пожела да коментира оставката на френското правителство. “ В момента това е вътрешнофренски проблем“, подчертава той.

 
 
Коментарите са изключени за Френската дилема: реформи или пълен назад