Френска телевизия потвърди за политически чадър над Иван Данов

| от |

Репортаж за злоупотребите с френската данъчна и социална система беше излъчен снощи в праймтайма на френската телевизия М6. Предаването « Забранена зона » разкрива защо френските служби не притесняваха бившия министър Иван Данов. Той беше уличен в разследване на Биволъ, че е злоупотребил с френските социални фондове и е получил неправомерно над 14000 евро. Предаването може да бъде видяно тук.

„Спрете! Можете ли да спрете камерата. Веднага!“ – Режан Биоле – директор на сектор „Злоупотреби и чувствителни дела“ в Службата по заетостта, е видимо притеснена когато и задават въпрос за Данов. „Защо, знаете ли за този случай? Труден ли е той?“ – питат журналистите. Тя потвърждава.

Френските журналисти обаче не спират и разказват как Иван Данов е получавал обезщетения за безработица във Франция, докато е работил в България. Те представят документите и фактите, разкрити от Биволъ и питат Режан Биоле дали е започнала разследване, за да си прибере френската държава неправомерно получените пари.

Аферата е политическа, предпочитам да не го правя“ – прави тя зашеметяващо признание пред камерата след като малко по-рано е развила тезата, че злоупотребите с помощи за безработица са голямо зло, поставящо на изпитание френската социална система, която е „една от най-добрите в света“. Репортажът е заснет докато Иван Данов беше още министър на инвестиционното планиране в правителството „Орешарски“.

Епизодът с Иван Данов е част от обширен разследващ материал за злоупотреби с укриване на доходи и източване на социални фондове, които струват на френската държава около 80 млрд. евро годишно, колкото годишния бюджетен дефицит.

„Приносът“ на бившия български министър е едва 14000 евро, получени неправомерно в периода 2004-2005, когато той се завръща в България, поема отново преподавателския си пост в УАСГ и проектира големи обекти като голф комплекса „Ибър“ в Долна баня, (където има къща Христо Бисеров). Атанас Чобанов от Биволъ разказва на френските журналисти историята, разкрита от сайта, показва голф комплекса проектиран от Данов и кореспонденцията с френската Служба по заетостта, която така и не отговаря на запитването за автентичността на документите.

Самият Данов не отрича нито един от фактите пред камерата, но ги омаловажава. Данов признава също, че е работел като преподавател в УАСГ „максимум по 12 часа на седмица“. Френските журналисти коментират, че министърът е посрещнал въпросите им твърде високомерно, в присъствието на целия си политически кабинет и адвоката си. Пред тях Данов претендира, че не знаел за получените по сметката му пари и не ги бил ползвал. „Не съм аз причината за кризата в Европа“ – шегува се той.

За да влезе в системата на помощите за безработица той обаче е трябвало да се яви лично в Службата по заетостта и да премине събеседване, а след това всеки месец да потвърждава статута си на търсещ работа във Франция. Тези стъпки, както и механизмите за контрол върху достоверността на декларациите са подробно описани в репортажа на М6. Ако Данов го е правил от България докато е работил, това е равносилно на фалшива декларация – представяне на документи с невярно съдържание. На въпроса на френските журналисти кой е правил актуализацията на статута на безработен Данов отговаря лаконично: « Никой. Не зная. ».

Чадър от службите?

Подозренията за политическа протекция на Иван Данов възникнаха след като той даде пресконференция в компанията на двама бивши високопоставени френски полицаи, Реми Тюо и Жерар Зерби, съответно Президент и отговорник по полицейските въпроси в Civiпол, френска съветническа фирма на Министерството на вътрешните работи, в която френската държава има 40% акции.

Френското списание L’Express, което също следи случая с Данов отрази пресконференцията в Министерството на инвестиционното планиране от 24 февруари 2014, на която Зерби каза буквално: « Аз мога да удостоверя, че Иван Данов няма никакъв проблем с Франция. Мога да го удостоверя! ».

Какво свързва Иван Данов и висшите френски полицаи, които по неофициална информация на Биволъ продават в България охранителна техника на фирми, свързани с бившите силови групировки, остава загадка.

Л’Експрес прави предположение, че причината са френски инвестиционни проекти. Списанието цитира анонимен служител на френското Министерство на вътрешните работи, който твърди, че визитата на представителите на Civipol в България „не е свързана по никакъв начин с обвиненията срещу Данов, за които френската полиция не може нищо да каже“. Той също така припомнил, че мисията на Cevipol в България се ограничава с „оценката на риска за френските фирми, желаещи да инвестират в България“.

« Вероятно става дума за съвпадение, но е факт, че всички инвестиционни проекти от чужбина минават през одобрението на министър Иван Данов… » – заключава L’Express.

Факт е също, че Данов се ползва с протекции, защото официална Франция не го третира като « дребен мошеник », не му търси въобще сметка и репортажът на М6 го потвърждава.

Биволъ си позволи да изкаже друга хипотеза: министър Иван Данов е бил вербуван от французите, а в замяна е получил имунитет срещу разследване във Франция.

Френското посолство обаче удостои тази версия със специално прессъобщение, в което я опроверга: « Категорично опровергаваме скорошните твърдения публикувани на сайта на Биволъ, според които Г-н Иван Данов е бил вербуван от френските специални служби в замяна на оставането му в състава на българското правителство » – гласи съобщението на френски и български език.

Междувременно започна да изтича десетгодишната давност за връщане на парите, получени от Данов, който е започнал да получава по 1800 евро на месец от септември 2004 г.

Според френския закон давността за документната измама, с която са получени парите е 5 години и е изтекла. Не е така обаче според българския наказателен кодекс и срещу Данов все още тече прокурорска проверка.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.