Французойката – вечната американска мечта

| от |

carlaepa_2145807a

В САЩ успехът на френската жена е неувяхващ, поне по книжарниците. Неизменно тънка, винаги шик с малко пари, майка на послушни деца, отглеждани с броколи, тя остарява със стил, без лифтинг.

„Французойките не си правят лифтинг“ („French women don`t get facelifts“) е провокативното заглавие на книгата на Мирей Гилиано, французойка-пионер в кулинарната литература, книгите за модата и стил, които американките могат да копират от французойките.

За американката „Франция винаги е била страната на шика, на модата, на съблазънта, уменията и чара“ – обяснява г-жа Гилиано, която е написала още „Французойките не напълняват“ („French women don`t get fat“), пожънала още с излизането си през 2004 г. огромен успех в САЩ.

Книгата бе издадена в четиридесетина страни, включително Франция, и бе продадена в милиони екземпляри. Последваха я още няколко от същия автор – издания с рецепти, съвети как да се живее по френски, за всекидневния живот и начина на работа.

Не искам да създам впечатлението, че ние сме по-добри или най-добрите – уверява г-жа Гилиани, бивш генерален директор на шампанското „Вьов Клико“. Шестдесет и седем годишната дама, омъжена за американец, дели времето си между Ню Йорк, Париж и Прованс.

Не става дума кой е прав и кой не, опитвам се само да кажа, че има и други възможности и правя предложения, казва тя,като уточнява: Американката е любопитна да разбере как може нещо да се направи по-добре или по различен начин.

Заглавията обаче следват едно след друго и възхваляват французойката по отношение на мода, красота, любов, възпитание. Само през последните седмици излязоха книгата с рецепти за сладкиши на Люсинда Сегнери „О-ла-ла, опитът!“, „Фокусите“ на французойката (Мари-Ан Льокьор) „да бъде шик и елегантна“ или тайните „на красотата без възраст“ – „Винаги шик“ („Forever Chic“) на Тиш Джет.

Миналата година американката Памела Дръкърман с книгата „Да отгледаш бебе“ („Bringing up Bébé“) предизвика национален дебат за възпитанието на малките французи, които между другото поздравяват и ядат зеленчуци.

Ние не сме завистливи, а само любопитни – казва младата американка Дженифър Л.Скот, която разкри в „Lessons from Madame Chic“ 20-те тайни на стила, които научила, живеейки в Париж.

Французойките не изглежда да се интересуват от модите или какво мислят другите за тях. Човек би казал, че за тях не е проблем стилът, начинът на живот и стареенето. На това всички ние трябва да се възхищаваме, категорична е тя.

Вярно е, че много американки се възхищават от французойките, които създават впечатлението, бе са красиви без да полагат усилия, добавя социоложката Джейн Биймън от университета Дюк, като посочва публикуването на снимки на „прелестната“ бивша първа дама Карла Бруни-Саркози.

Потискащо е, че този род книги рисуват един прекалено идеализиран образ на Франция и невинаги отразяват мултиетническото разнообразие, добавя социоложката, която е работила с имигранти във Франция.

Французойката от тези книги е парижанка и живее предимно в богаташките квартали.

Естествено има дебели французойки и такива, които се подлагат на естетическата хирургия, признава Мирей Гилиани, но не в мащабите на американките, далеч не.

В последната си книга тя разкрива „тайната на стареенето със стил и чар“. Жената, която в САЩ нарекоха „проповедничката на френската мъдрост“ казва „Не на иглата“, която вкарва Ботокс против бръчки.

Вместо това тя предлага хидратирането на кожата, всекидневните упражнения и краставичена маска, шоколадово суфле и червена чушка – истински „антиейдж продукт“. Моят съвет е да се предпочете простотата. Колкото повече години натрупва човек, все по-ясно съзнава, че „по-малкото е по-добре“.

В САЩ успехът на френската жена е неувяхващ, поне по книжарниците. Неизменно тънка, винаги шик с малко пари, майка на послушни деца, отглеждани с броколи, тя остарява със стил, без лифтинг.

„Французойките не си правят лифтинг“ („French women don`t get facelifts“) е провокативното заглавие на книгата на Мирей Гилиано, французойка-пионер в кулинарната литература, книгите за модата и стил, които американките могат да копират от французойките.

За американката „Франция винаги е била страната на шика, на модата, на съблазънта, уменията и чара“ – обяснява г-жа Гилиано, която е написала още „Французойките не напълняват“ („French women don`t get fat“), пожънала още с излизането си през 2004 г. огромен успех в САЩ.

Книгата бе издадена в четиридесетина страни, включително Франция, и бе продадена в милиони екземпляри. Последваха я още няколко от същия автор – издания с рецепти, съвети как да се живее по френски, за всекидневния живот и начина на работа.

Не искам да създам впечатлението, че ние сме по-добри или най-добрите – уверява г-жа Гилиани, бивш генерален директор на шампанското „Вьов Клико“. Шестдесет и седем годишната дама, омъжена за американец, дели времето си между Ню Йорк, Париж и Прованс.

Не става дума кой е прав и кой не, опитвам се само да кажа, че има и други възможности и правя предложения, казва тя,като уточнява: Американката е любопитна да разбере как може нещо да се направи по-добре или по различен начин.

Заглавията обаче следват едно след друго и възхваляват французойката по отношение на мода, красота, любов, възпитание. Само през последните седмици излязоха книгата с рецепти за сладкиши на Люсинда Сегнери „О-ла-ла, опитът!“, „Фокусите“ на французойката (Мари-Ан Льокьор) „да бъде шик и елегантна“ или тайните „на красотата без възраст“ – „Винаги шик“ („Forever Chic“) на Тиш Джет.

Миналата година американката Памела Дръкърман с книгата „Да отгледаш бебе“ („Bringing up Bébé“) предизвика национален дебат за възпитанието на малките французи, които между другото поздравяват и ядат зеленчуци.

Ние не сме завистливи, а само любопитни – казва младата американка Дженифър Л.Скот, която разкри в „Lessons from Madame Chic“ 20-те тайни на стила, които научила, живеейки в Париж.

Французойките не изглежда да се интересуват от модите или какво мислят другите за тях. Човек би казал, че за тях не е проблем стилът, начинът на живот и стареенето. На това всички ние трябва да се възхищаваме, категорична е тя.

Вярно е, че много американки се възхищават от французойките, които създават впечатлението, бе са красиви без да полагат усилия, добавя социоложката Джейн Биймън от университета Дюк, като посочва публикуването на снимки на „прелестната“ бивша първа дама Карла Бруни-Саркози.

Потискащо е, че този род книги рисуват един прекалено идеализиран образ на Франция и невинаги отразяват мултиетническото разнообразие, добавя социоложката, която е работила с имигранти във Франция.

Французойката от тези книги е парижанка и живее предимно в богаташките квартали.

Естествено има дебели французойки и такива, които се подлагат на естетическата хирургия, признава Мирей Гилиани, но не в мащабите на американките, далеч не.

В последната си книга тя разкрива „тайната на стареенето със стил и чар“. Жената, която в САЩ нарекоха „проповедничката на френската мъдрост“ казва „Не на иглата“, която вкарва Ботокс против бръчки.

Вместо това тя предлага хидратирането на кожата, всекидневните упражнения и краставичена маска, шоколадово суфле и червена чушка – истински „антиейдж продукт“. Моят съвет е да се предпочете простотата. Колкото повече години натрупва човек, все по-ясно съзнава, че „по-малкото е по-добре“.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.