Французойката – вечната американска мечта

| от |

carlaepa_2145807a

В САЩ успехът на френската жена е неувяхващ, поне по книжарниците. Неизменно тънка, винаги шик с малко пари, майка на послушни деца, отглеждани с броколи, тя остарява със стил, без лифтинг.

„Французойките не си правят лифтинг“ („French women don`t get facelifts“) е провокативното заглавие на книгата на Мирей Гилиано, французойка-пионер в кулинарната литература, книгите за модата и стил, които американките могат да копират от французойките.

За американката „Франция винаги е била страната на шика, на модата, на съблазънта, уменията и чара“ – обяснява г-жа Гилиано, която е написала още „Французойките не напълняват“ („French women don`t get fat“), пожънала още с излизането си през 2004 г. огромен успех в САЩ.

Книгата бе издадена в четиридесетина страни, включително Франция, и бе продадена в милиони екземпляри. Последваха я още няколко от същия автор – издания с рецепти, съвети как да се живее по френски, за всекидневния живот и начина на работа.

Не искам да създам впечатлението, че ние сме по-добри или най-добрите – уверява г-жа Гилиани, бивш генерален директор на шампанското „Вьов Клико“. Шестдесет и седем годишната дама, омъжена за американец, дели времето си между Ню Йорк, Париж и Прованс.

Не става дума кой е прав и кой не, опитвам се само да кажа, че има и други възможности и правя предложения, казва тя,като уточнява: Американката е любопитна да разбере как може нещо да се направи по-добре или по различен начин.

Заглавията обаче следват едно след друго и възхваляват французойката по отношение на мода, красота, любов, възпитание. Само през последните седмици излязоха книгата с рецепти за сладкиши на Люсинда Сегнери „О-ла-ла, опитът!“, „Фокусите“ на французойката (Мари-Ан Льокьор) „да бъде шик и елегантна“ или тайните „на красотата без възраст“ – „Винаги шик“ („Forever Chic“) на Тиш Джет.

Миналата година американката Памела Дръкърман с книгата „Да отгледаш бебе“ („Bringing up Bébé“) предизвика национален дебат за възпитанието на малките французи, които между другото поздравяват и ядат зеленчуци.

Ние не сме завистливи, а само любопитни – казва младата американка Дженифър Л.Скот, която разкри в „Lessons from Madame Chic“ 20-те тайни на стила, които научила, живеейки в Париж.

Французойките не изглежда да се интересуват от модите или какво мислят другите за тях. Човек би казал, че за тях не е проблем стилът, начинът на живот и стареенето. На това всички ние трябва да се възхищаваме, категорична е тя.

Вярно е, че много американки се възхищават от французойките, които създават впечатлението, бе са красиви без да полагат усилия, добавя социоложката Джейн Биймън от университета Дюк, като посочва публикуването на снимки на „прелестната“ бивша първа дама Карла Бруни-Саркози.

Потискащо е, че този род книги рисуват един прекалено идеализиран образ на Франция и невинаги отразяват мултиетническото разнообразие, добавя социоложката, която е работила с имигранти във Франция.

Французойката от тези книги е парижанка и живее предимно в богаташките квартали.

Естествено има дебели французойки и такива, които се подлагат на естетическата хирургия, признава Мирей Гилиани, но не в мащабите на американките, далеч не.

В последната си книга тя разкрива „тайната на стареенето със стил и чар“. Жената, която в САЩ нарекоха „проповедничката на френската мъдрост“ казва „Не на иглата“, която вкарва Ботокс против бръчки.

Вместо това тя предлага хидратирането на кожата, всекидневните упражнения и краставичена маска, шоколадово суфле и червена чушка – истински „антиейдж продукт“. Моят съвет е да се предпочете простотата. Колкото повече години натрупва човек, все по-ясно съзнава, че „по-малкото е по-добре“.

В САЩ успехът на френската жена е неувяхващ, поне по книжарниците. Неизменно тънка, винаги шик с малко пари, майка на послушни деца, отглеждани с броколи, тя остарява със стил, без лифтинг.

„Французойките не си правят лифтинг“ („French women don`t get facelifts“) е провокативното заглавие на книгата на Мирей Гилиано, французойка-пионер в кулинарната литература, книгите за модата и стил, които американките могат да копират от французойките.

За американката „Франция винаги е била страната на шика, на модата, на съблазънта, уменията и чара“ – обяснява г-жа Гилиано, която е написала още „Французойките не напълняват“ („French women don`t get fat“), пожънала още с излизането си през 2004 г. огромен успех в САЩ.

Книгата бе издадена в четиридесетина страни, включително Франция, и бе продадена в милиони екземпляри. Последваха я още няколко от същия автор – издания с рецепти, съвети как да се живее по френски, за всекидневния живот и начина на работа.

Не искам да създам впечатлението, че ние сме по-добри или най-добрите – уверява г-жа Гилиани, бивш генерален директор на шампанското „Вьов Клико“. Шестдесет и седем годишната дама, омъжена за американец, дели времето си между Ню Йорк, Париж и Прованс.

Не става дума кой е прав и кой не, опитвам се само да кажа, че има и други възможности и правя предложения, казва тя,като уточнява: Американката е любопитна да разбере как може нещо да се направи по-добре или по различен начин.

Заглавията обаче следват едно след друго и възхваляват французойката по отношение на мода, красота, любов, възпитание. Само през последните седмици излязоха книгата с рецепти за сладкиши на Люсинда Сегнери „О-ла-ла, опитът!“, „Фокусите“ на французойката (Мари-Ан Льокьор) „да бъде шик и елегантна“ или тайните „на красотата без възраст“ – „Винаги шик“ („Forever Chic“) на Тиш Джет.

Миналата година американката Памела Дръкърман с книгата „Да отгледаш бебе“ („Bringing up Bébé“) предизвика национален дебат за възпитанието на малките французи, които между другото поздравяват и ядат зеленчуци.

Ние не сме завистливи, а само любопитни – казва младата американка Дженифър Л.Скот, която разкри в „Lessons from Madame Chic“ 20-те тайни на стила, които научила, живеейки в Париж.

Французойките не изглежда да се интересуват от модите или какво мислят другите за тях. Човек би казал, че за тях не е проблем стилът, начинът на живот и стареенето. На това всички ние трябва да се възхищаваме, категорична е тя.

Вярно е, че много американки се възхищават от французойките, които създават впечатлението, бе са красиви без да полагат усилия, добавя социоложката Джейн Биймън от университета Дюк, като посочва публикуването на снимки на „прелестната“ бивша първа дама Карла Бруни-Саркози.

Потискащо е, че този род книги рисуват един прекалено идеализиран образ на Франция и невинаги отразяват мултиетническото разнообразие, добавя социоложката, която е работила с имигранти във Франция.

Французойката от тези книги е парижанка и живее предимно в богаташките квартали.

Естествено има дебели французойки и такива, които се подлагат на естетическата хирургия, признава Мирей Гилиани, но не в мащабите на американките, далеч не.

В последната си книга тя разкрива „тайната на стареенето със стил и чар“. Жената, която в САЩ нарекоха „проповедничката на френската мъдрост“ казва „Не на иглата“, която вкарва Ботокс против бръчки.

Вместо това тя предлага хидратирането на кожата, всекидневните упражнения и краставичена маска, шоколадово суфле и червена чушка – истински „антиейдж продукт“. Моят съвет е да се предпочете простотата. Колкото повече години натрупва човек, все по-ясно съзнава, че „по-малкото е по-добре“.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.