Французойката – вечната американска мечта

| от |

carlaepa_2145807a

В САЩ успехът на френската жена е неувяхващ, поне по книжарниците. Неизменно тънка, винаги шик с малко пари, майка на послушни деца, отглеждани с броколи, тя остарява със стил, без лифтинг.

„Французойките не си правят лифтинг“ („French women don`t get facelifts“) е провокативното заглавие на книгата на Мирей Гилиано, французойка-пионер в кулинарната литература, книгите за модата и стил, които американките могат да копират от французойките.

За американката „Франция винаги е била страната на шика, на модата, на съблазънта, уменията и чара“ – обяснява г-жа Гилиано, която е написала още „Французойките не напълняват“ („French women don`t get fat“), пожънала още с излизането си през 2004 г. огромен успех в САЩ.

Книгата бе издадена в четиридесетина страни, включително Франция, и бе продадена в милиони екземпляри. Последваха я още няколко от същия автор – издания с рецепти, съвети как да се живее по френски, за всекидневния живот и начина на работа.

Не искам да създам впечатлението, че ние сме по-добри или най-добрите – уверява г-жа Гилиани, бивш генерален директор на шампанското „Вьов Клико“. Шестдесет и седем годишната дама, омъжена за американец, дели времето си между Ню Йорк, Париж и Прованс.

Не става дума кой е прав и кой не, опитвам се само да кажа, че има и други възможности и правя предложения, казва тя,като уточнява: Американката е любопитна да разбере как може нещо да се направи по-добре или по различен начин.

Заглавията обаче следват едно след друго и възхваляват французойката по отношение на мода, красота, любов, възпитание. Само през последните седмици излязоха книгата с рецепти за сладкиши на Люсинда Сегнери „О-ла-ла, опитът!“, „Фокусите“ на французойката (Мари-Ан Льокьор) „да бъде шик и елегантна“ или тайните „на красотата без възраст“ – „Винаги шик“ („Forever Chic“) на Тиш Джет.

Миналата година американката Памела Дръкърман с книгата „Да отгледаш бебе“ („Bringing up Bébé“) предизвика национален дебат за възпитанието на малките французи, които между другото поздравяват и ядат зеленчуци.

Ние не сме завистливи, а само любопитни – казва младата американка Дженифър Л.Скот, която разкри в „Lessons from Madame Chic“ 20-те тайни на стила, които научила, живеейки в Париж.

Французойките не изглежда да се интересуват от модите или какво мислят другите за тях. Човек би казал, че за тях не е проблем стилът, начинът на живот и стареенето. На това всички ние трябва да се възхищаваме, категорична е тя.

Вярно е, че много американки се възхищават от французойките, които създават впечатлението, бе са красиви без да полагат усилия, добавя социоложката Джейн Биймън от университета Дюк, като посочва публикуването на снимки на „прелестната“ бивша първа дама Карла Бруни-Саркози.

Потискащо е, че този род книги рисуват един прекалено идеализиран образ на Франция и невинаги отразяват мултиетническото разнообразие, добавя социоложката, която е работила с имигранти във Франция.

Французойката от тези книги е парижанка и живее предимно в богаташките квартали.

Естествено има дебели французойки и такива, които се подлагат на естетическата хирургия, признава Мирей Гилиани, но не в мащабите на американките, далеч не.

В последната си книга тя разкрива „тайната на стареенето със стил и чар“. Жената, която в САЩ нарекоха „проповедничката на френската мъдрост“ казва „Не на иглата“, която вкарва Ботокс против бръчки.

Вместо това тя предлага хидратирането на кожата, всекидневните упражнения и краставичена маска, шоколадово суфле и червена чушка – истински „антиейдж продукт“. Моят съвет е да се предпочете простотата. Колкото повече години натрупва човек, все по-ясно съзнава, че „по-малкото е по-добре“.

В САЩ успехът на френската жена е неувяхващ, поне по книжарниците. Неизменно тънка, винаги шик с малко пари, майка на послушни деца, отглеждани с броколи, тя остарява със стил, без лифтинг.

„Французойките не си правят лифтинг“ („French women don`t get facelifts“) е провокативното заглавие на книгата на Мирей Гилиано, французойка-пионер в кулинарната литература, книгите за модата и стил, които американките могат да копират от французойките.

За американката „Франция винаги е била страната на шика, на модата, на съблазънта, уменията и чара“ – обяснява г-жа Гилиано, която е написала още „Французойките не напълняват“ („French women don`t get fat“), пожънала още с излизането си през 2004 г. огромен успех в САЩ.

Книгата бе издадена в четиридесетина страни, включително Франция, и бе продадена в милиони екземпляри. Последваха я още няколко от същия автор – издания с рецепти, съвети как да се живее по френски, за всекидневния живот и начина на работа.

Не искам да създам впечатлението, че ние сме по-добри или най-добрите – уверява г-жа Гилиани, бивш генерален директор на шампанското „Вьов Клико“. Шестдесет и седем годишната дама, омъжена за американец, дели времето си между Ню Йорк, Париж и Прованс.

Не става дума кой е прав и кой не, опитвам се само да кажа, че има и други възможности и правя предложения, казва тя,като уточнява: Американката е любопитна да разбере как може нещо да се направи по-добре или по различен начин.

Заглавията обаче следват едно след друго и възхваляват французойката по отношение на мода, красота, любов, възпитание. Само през последните седмици излязоха книгата с рецепти за сладкиши на Люсинда Сегнери „О-ла-ла, опитът!“, „Фокусите“ на французойката (Мари-Ан Льокьор) „да бъде шик и елегантна“ или тайните „на красотата без възраст“ – „Винаги шик“ („Forever Chic“) на Тиш Джет.

Миналата година американката Памела Дръкърман с книгата „Да отгледаш бебе“ („Bringing up Bébé“) предизвика национален дебат за възпитанието на малките французи, които между другото поздравяват и ядат зеленчуци.

Ние не сме завистливи, а само любопитни – казва младата американка Дженифър Л.Скот, която разкри в „Lessons from Madame Chic“ 20-те тайни на стила, които научила, живеейки в Париж.

Французойките не изглежда да се интересуват от модите или какво мислят другите за тях. Човек би казал, че за тях не е проблем стилът, начинът на живот и стареенето. На това всички ние трябва да се възхищаваме, категорична е тя.

Вярно е, че много американки се възхищават от французойките, които създават впечатлението, бе са красиви без да полагат усилия, добавя социоложката Джейн Биймън от университета Дюк, като посочва публикуването на снимки на „прелестната“ бивша първа дама Карла Бруни-Саркози.

Потискащо е, че този род книги рисуват един прекалено идеализиран образ на Франция и невинаги отразяват мултиетническото разнообразие, добавя социоложката, която е работила с имигранти във Франция.

Французойката от тези книги е парижанка и живее предимно в богаташките квартали.

Естествено има дебели французойки и такива, които се подлагат на естетическата хирургия, признава Мирей Гилиани, но не в мащабите на американките, далеч не.

В последната си книга тя разкрива „тайната на стареенето със стил и чар“. Жената, която в САЩ нарекоха „проповедничката на френската мъдрост“ казва „Не на иглата“, която вкарва Ботокс против бръчки.

Вместо това тя предлага хидратирането на кожата, всекидневните упражнения и краставичена маска, шоколадово суфле и червена чушка – истински „антиейдж продукт“. Моят съвет е да се предпочете простотата. Колкото повече години натрупва човек, все по-ясно съзнава, че „по-малкото е по-добре“.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.