Франция се опитва да промени ролята си в Африка

| от | |

People fleeing from Bouake carry their possessions on their heads as they walk past a French army ch..Париж, Илейн Ганли от Асошиейтед прес

Франция отново ще помага – тя изпраща войници в своя бивша африканска колония, за да бъде предотвратена катастрофа – мръсна работа, на която Париж казва, че не държи особено. Франция иска динамична нова Африка, която създава работни места, а не конфликти.

Образът на Франция като жандармът на Африка обаче трудно се заличава.

Френски войски бяха изпратени да се справят със смъртоносния хаос в Централноафриканската република (ЦАР) докато в петък и събота в Париж заседаваха около 40 африкански лидери, включително преходният премиер на ЦАР.

На тази среща на върха бе постигнат напредък към създаването на африкански сили за бързо реагиране, които да бъдат обучени от Франция, за да може континентът да покрие нуждите си в областта на сигурността, като същевременно се позволява на Франция да запази връзки в региона, които може да донесат икономическа печалба в дългосрочен план.

Не е лесно Франция да се отърси от възприемането на себе си като едновремешния колониален господар. Френската империя се разпадна през 60-те години, но половин век по-късно е нещо обичайно африкански лидери да искат помощ и тези призиви рядко биват пренебрегвани.

От 2011 г. при управлението на двама президенти от различни политически лагери Франция се е намесвала в четири африкански страни: в Кот д’Ивоар, в съвместна мисия в Либия, в Мали и сега в ЦАР.

През януари Франция изпрати 5000 войници в Мали да смажат Ал Каида и други радикални групировки в северната част на страна, която бяха смятани за терористична заплаха за страните в региона. Това е повече от мисията в ЦАР, където според френския президент Франсоа Оланд 1600 френски войници ще помагат на около 6000 африкански войници да въведат ред в почти изпадналата в беззаконие страна, където нараснаха верските сблъсъци след като мюсюлмански бунтовници свалиха президента през март.

Както в Мали, така и в ЦАР Париж получи африканска и международна подкрепа чрез Съвета за сигурност на ООН. В събота генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че е „признателен на страните, които изпращат войници, и особено на Франция за увеличаването на военната й подкрепа“.

Оланд обаче не иска Франция първа, а понякога и единствена, да реагира на спешни ситуации в Африка. В продължение на няколко месеца Франция се опитваше да не се намесва в ЦАР.

Оланд обяви, че се вземат мерки да се промени ролята на Франция от спасител на помощник на срещата на върха на Африканския съюз в Етиопия през май, като заяви, че самите африканци трябва да имат грижата за сигурността си. Мнозина африкански официални представители са съгласни по принцип, макар и подробностите по този план все още да се уточняват.

Франция настоява силите за бързо реагиране на Африканския съюз да са готови до няколко месеца и обеща на срещата на върха този уикенд да осигури оборудване и обучение за до 20 000 африкански военнослужещи годишно. ООН ще финансира мироподдържащи операции щом тези сили бъдат напълно оперативни. Дотогава Оланд каза, че ЕС трябва да осигурява финансов ресурс, „защото двата континента са свързани“.

Оланд не е първият президент, който се опитва да се раздели с тежко наследство или да се възползва от континент, чийто облик на място на неспирни конфликти се заменя от този на разцъфващ център за инвестиции.

Дори символите на войната се смекчават. Операцията на французите в ЦАР е кръстена Операция Сангарис, на името на местна пеперуда. Намесата през 1979 г. за сваляне на централноафриканския диктатор и самообявил се император Жан-Бедел Бокаса, който бе обвинен в канибализъм, бе наречена Операция Баракуда.

Измъкването на Франция от колониалното й минало без да изоставя традиционните си партньори в моменти на нужда може да се окаже сложно. Патерналистичните партньорства, които Париж развиваше десетилетия наред с бившите си колонии пълнеха джобовете на диктатори и търговци и насърчаваха изпадането в зависимост. Днес неписаната политика, известна като Франсафрик официално е низвергната.

Президентът на Мали Ибрахим Бубакар Кейта обаче казва, че двете страни остават взаимно свързани.

„Франция, уви, има исторически дълг“ към бившите си колонии, каза Кейта в интервю за в. „Монд“.

„Когато сте пътували по един път заедно, колкото и да е било болезнено понякога, нещо остава. Ние сме осъдени да вървим заедно“, заяви той.

Френското правителство настоява, че не иска да се меси във вътрешни африкански въпроси. В събота обаче Оланд открито изрази неприязън към бившия бунтовник и сегашен президент на ЦАР. „Не искам да соча никого, но не можем да оставим на поста му един президент, който не бе способен да направи нищо, или дори по-лошо, който остави някои неща да се случат“, каза Оланд по телевизия Франс-24 и прикани да се състоят избори възможно най-скоро.

Алин Лебьоф, експерт по сигурност и развитие от Френския институт за международни отношения, заяви, че след едно десетилетие Франция няма да е в състояние да се намесва както го прави днес, включително защото бюджетните съкращения няма да й позволят да заменя остаряло оборудване.

„Има много на брой малки разминавания по отношение на капацитета. Има голямо разминаване между начина, по който Франция се вижда като световна сила и като сила, която може да се намесва“, каза тя.

По думите й истинският въпрос е: „Можете ли да се намесите по подходящия начин и кога можете да си тръгнете?“

Този въпрос особено силно обсебва Франция откакто тя се провали при опита си да спре геноцида от 1994 г. в Руанда, където бяха избити 800 000 души. В страната имаше френски войски, когато започна избиването на малцинствените тутси от милициите хуту.

Руанда на моменти е обвинявала Франция, че е участвала в убийствата, което Франция категорично отрича. Париж обаче признава, че заедно с международната общност носи отговорност, че не е спрял кръвопролитията.

Същевременно Париж също иска парче от икономическата баница в преживяващата възход Африка, където средният икономически растеж е над 5 процента. На срещата на върха на Африка френски официални лица постигнаха споразумение, целящо да удвои търговския обмен с континента до 2020 г.

„Можем да продаваме еърбъси, хранителни продукти. Можем да инвестираме. Интересът на Африка и интересът на Европа, по-специално на Франция, е да се сближават. Нашето бъдеще е с африканците“, заяви вчера френският външен министър Лоран Фабиюс по телевизия Франс 3.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Chr хороскоп: Време за приключения и отстояване на позициите

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.04. до 30.04)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Овен. Този транзит ще направи първите два дни от седмицата изключително подходящи за управление на хора и ресурси, спортни активности, авантюризъм или отстояване на позициите.

През периода най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети и асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще изпъкнат с уменията, външния си вид или интелекта си. Много е вероятно също така да срещнат хора, които да ги подкрепят и да им помогнат в начинанията.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Телец, като в сряда в 16.00 часа настъпва новолуние в същия знак. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето. Събитието ще направи тези два дни неподходящи за стартиране на дейности, започване на финансови операции, сключване на сделки, въвеждане в ход на планове с цел бъдеща реализация, подписване на договори и купуване на важни неща.

Най-добре е да използваме периода за правене на равносметка и изготвяне на бъдещ план или стратегия, с които бихме могли да напреднем в избрана от нас посока.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за неподвижните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Много е важно да избягват излишните разправии, понеже няма да са обективни и трудно ще стигат до компромис. Най-важното за тях е да се концентрират върху собствените задачи и да не гледат в чуждата паница.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Близнаци и заради това й разположение е възможно да станем доста по-приказливи, общителни и любопитни.

Тези два дни ще бъдат подходящи за учене на нови неща, кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да намерят своето място сред заобикалящата ги среда и ще осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще жънат успехи, както на професионалното, така и на личното поприще.

В неделя Луната ще се намира в знака Рак, което ще направи последния ден от седмицата идеален за отделяне на време за семейството и домашните задължения, преподредба на дома и кулинарни експерименти.

Повечето от нас ще бъдат изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите.

Водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще се оставят да бъдат обгрижвани от другите или сами ще обгрижват някого.