Фотоизложба на Борис Христов в дома му

Жезъла на Борис Христов от „Борис Годунов“, перуки и костюми на маестрото показва фотоизложбата „Рим. Борис Христов“, с която ще бъде открит 13-ият Фестивал на изкуствата на името на маестрото в неговия софийски дом-музей, в деня на рождението на великия бас – 18 май.

Входът на откриването по традиция е с живо цвете за Градината на Борис Христов, припомня Елена Драгостинова, директор на Музея „Борис Христов“.

Фестивалът събира в софийския дом на Борис Христов музика, изобразително изкуство, фотография, поезия, филми. Този празник е вдъхновен от разбирането на световноизвестния артист, че изкуствата умножават силата на своето въздействие, когато са заедно, „като ято от изкуства“, отбелязва Драгостинова.

Тя е съсценарист с режисьора Йордан Бойчев на филма „Сбъдване на мечти“ – за софийския дом на Борис Христов, който ще бъде показан на откриването на фестивала, преди представянето на изложбата „Рим. Борис Христов“ – за дарението на Маестрото в италианската столица – вилата на ул. „Мадона ди Кампильо“ – Българска академия за изкуство и култура, а в наши дни Български културен институт.

Фотоизложбата е създадена специално за фестивала от Светослав Чулин. „Рим. Борис Христов“ – така някога великият артист е подписвал многобройните пощенски картички, изпращани до близки и приятели. Сега под това заглавие в 32 фотографски платна се разгръща виждането на фотографа за Вечния град – града, събрал несметно архитектурно богатство и историческо наследство, но и града, към който погледът е различен, щом знаеш, че в него е живял и работил Борис Христов.

Кадрите с любимите и вдъхновяващи места на Маестрото са своеобразен увод към главната цел на изложбата – днешен поглед към едно от даренията, които оперният артист оставя на България – разкошната вила на улица „Мадона ди Кампильо“. Тази вила, в един от аристократичните квартали на Рим, по негова воля е превърната в Българска академия за изкуство и култура – само за български певци, които да се обучават под прякото ръководство на Маестрото.

Във фоторазказа са вплетени и екстериори и интериори от вилата, потопена в светлосенките на прелестния парк.
Монументалните кадри са съчетани с любопитни детайли. Един от тях е жезълът от „Борис Годунов“ – тежкият символ на властта. Да играеш с този жезъл се изисква не само физическа мощ, но и максимална актьорска отдаденост. Тук е и прочутият шкаф на Борис Христов с неговите перуки, бради и аксесоари – една безупречно подредена „картотека“ с реквизит, който още носи уханието на сцената, коментира Елена Драгостинова.

По думите й всяка от фотографиите е сюжет за разказ. Затрогваща е снимката „Нишата на спомените“, един уютен кът, в който последната ученичка на Борис Христов – оперната дива Мариана Цветкова, след много години открива „своята“ керамична костенурка, подарена някога на г-жа Франка де Рензис-Христов за късмет.

Ракурсът към внушителната библиотека на артиста-енциклопедист е повод да се напомни, че в нея са съхранени партитури, които някога сам Борис Христов е искал от българските композитори, за да ги изпълнява и да бъде „посланик на българската песен“. В наши дни тази библиотека е извор и на открития, и на вдъхновения за баса Пламен Бейков – също ученик от последния випуск на Маестрото.

За страстта на Борис Христов да гастролира със свои лични сценични костюми „свидетелстват“ масивните сандъци с метален обков. Те сякаш и сега са в очакване да потеглят към следващия театър, натоварени със стилни сценични облекла, готови за следващите стълкновения и спорове на Борис Христов с режисьори и костюмографи.

Вечерта на откриването ще завърши с концерта „Не ме забравяй!“ с участието на ученици на Борис Христов – Живко Желев – тенор, Бойка Василева – мецосопран, и Георги Петков – бас-баритон. На рояла – Светослав Лазаров и Даниела Дикова. Ще звучат творби на Джовани Перголези, Пауло Тости, Джузепе Верди, Станислао Гасталдон, Лучо Дала, Франческо Чилеа, П.И.Чайковски, Джоакино Росини, Цезар Франк, Жорж Бизе, Камий Сен-Санс.

Ученичката на Борис Христов
Мариана Цветкова прави рецитал
с творби на Григ и Йовчо Крушев

На 1 юни ученичката на Борис Христов Мариана Цветкова прави рецитал с творби на Едвард Григ и с вокални миниатюри на Йовчо Крушев в акомпанимент на доц. Боряна Ламбрева. И ето още един жест на благородство, което именитата певица, лауреат на престижни награди, е наследила и от своя учител – в своя рецитал тя дава място за изява на 23-годишната Мелинда Христова, която ще пее Шест ариети от Белини и ще партнира в една от българските творби с Мариана Цветкова. Затова концертът носи името „Приемственост“. На него ще има и премиера на една от творбите на Йовчо Крушев – поемата „Защо?“, посочва директорката на музея.

„Класика за малки
и големи“ на 19 май

Концертът на 19 май „Класика за малки и големи“ също е свързан с приемствеността между поколенията. Защото към цигуларката Милена Вълева и пианистката Мария-Елена Средева, които ще се представят с творби от Моцарт, Бетовен и Шуберт, се присъединяват 12-годишните Ива Маринова и Елена Киндалова – цигуларка и пианистка. Те ще си партнират в Бетовен-Крайслер – Рондино.

Взаимовръзката между поколенията и признателността към Учителя се оглежда и в рецитала на Божидар Божкилов с гост неговият колега Валери Турманов. Двамата млади изпълнители посвещават концерта на Стоян Попов. Били са негови ученици, а може би и ще продължават да бъдат, защото богатството, което Стоян Попов ни остави като артист и като педагог е свързано с еталони, които новите поколения ще продължават да следват, коментира Елена Драгостинова.
По думите й програмата е може би един от добрите модели за представяне на българското композиторско творчество – Добри Христов, Панчо Владигеров, Георги Златев-Черкин, Александър Йосифов, Цветан Цветанов са сред представители на руската и западноевропейската музика (29 май).

„Музикална серия“
Скопие/София

В своята автобиография баритонът Ристе Велков, чието участие в белканто продукции се сравнява с „италианското кадифе“, подчертава, че от 2001 г. е специализирал при легендарния майстор Стоян Попов. Концертът на Ристе Велков е на 12 юни. Културният институт на Република Македония като дългогодишен партньор на Музея „Борис Христов“ в каненето на изявени изпълнители, които са се обучавали в България, този път, напълно в съзвучие с целите на фестивала на изкуствата „Борис Христов“, поставя концерта в контекста на поезията и изобразителното изкуство. В деня на концерта ще прозвучат стихове на Томе Велков и ще бъде открита изложбата „Порти“ на Мариян Дзин.
На 15 юни е следващата изява от „серията“ Скопие/София – пианистът Андрей Наунов и баритонът Кристиян Антовски поднасят програма с творби на Хендел, Моцарт, Верди, Чайковски, Глинка, Прокофиев, Доницети.

Изцяло посветена на Гаетано Доницети (по повод на 220-годишнината от рождението му) е програмата „Копнежи за любов и красота“ на тенора Ангел Антонов със сопраните Ива Бизева и Стефани Кръстева (6 юни).

Църковно-славянски песнопения от 9-15-и век, творби от Любомир Денев, Георги Попов,Томас Луис де Виктория, Хектор Берлиоз ще звучат на 7 юни на концерта „Корени и цветове“ на Камерната формация „Орфей“ под диригентството на Венеция Караманова със специалното участие на баса Велислав Велев.

„Тайнствена среща с Микис Теодоракис“ –
с музиката и словото на композитора

„Знам, че това е последната ми книга. Тръгвам си огорчен. С мъка се разделям с вас“, пише Микис Теодоракис в книгата си „Монолозите на тъмното време“, излязла в Гърция неотдавна. С текстове от „Монолозите“ на композитора ще започне рециталът на Георгиос Филаделфевс. Преди да е станало наистина време за сбогуване, Георгиос посвещава на своя сънародник един концерт с творби на Микис Теодоракис, които не са изпълнявани в България и представят музиканта в различна светлина.

Макар Георгиос да се е зарекъл, че повече няма да прави рецитали и като пианист, и като певец едновременно, сега той влиза и в двете си роли. Ще му партнира пианистката Валентина Василева – на 5 юни.

На операта, джаза и импровизацията
са посветени творческите работилници

В програмата на фестивала са още много интересни прояви, между които и две творчески работилници.
На 3 юли „Гледаме опера с Вера Немирова“ – срещата включва прожекция и разговор за режисьорската работа над постановките на „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович в Русе през 2015 г. и „Валкюра“ от Рихард Вагнер на Великденския фестивал в Залцбург тази година.

В „Изкуството на импровизацията“ ще въведат меломаните Мартин Хафизи – ударни, Ян Увира – джазпианист и композитор, и Алесио Бруно – контрабас, на 6 юли.