Фондации с „обществена полза“, наистина ли?

| от |

Матилд Гоанек / Монд Дипломатик

През 2010 г. с подкрепата на парламентарната си група, социалистическата депутатка Мишел Делоне предложи да се въведе контрол над фондациите с призната обществена полза, които се ползват от необлагаеми дарения. Идея, удобно забравена в новия финансов закон. В условията на дебнене за данъчни ниши, въпросът заслужава да бъде повдигнат отново.

ВЪВ всеки нов финансов закон, представен от правителството на Жан-Марк Еро и гласуван от мнозинството, фондациите с призната обществена полза остават недокоснати от данъчното „рендосване“. През 2012 г. кабинетът на тогавашния министър на бюджета Жером Каюзак уточни, че „няма да се променя практиката за данъчни облекчения при дарителство за фондациите в обществена полза“. До ден днешен положението не се е променило. За тези дарения не важи общият таван за данъчни намаления или кредити, фиксиран на 10 000 евро за домакинство.

И все пак, Социалистическата партия (СП), чрез своята депутатка Мишел Делоне, днес министър без портфейл по въпросите на възрастните хора и инвалидите, беше предложила през 2010 г. на правителството на Франсоа Фийон „да оцени и преосмисли условията за признаване на обществена полза“ с оглед на „една справедлива и ефикасна ревизия на данъчните ниши“. Това проектодопълнение към закона беше подкрепено от Франсоа Оланд и от Еро, които тогава бяха в опозиция.

През 2011 г., от страна на десницата, депутатът от Съюза за народно движение (СНД) Жил Карез също се намеси в благотворителността. Той предложи да се приложи към частните дарения общият таван за данъчните ниши и да им се наложи едно „рендосване“ от 10%. В разискванията се включиха най-добре организираните и признати сдружения със социална насоченост, като „Помощ за народа“ или „Ресторанти от сърце“, както и фондациите „Абат Пиер“ и „Франция“, които много активно защитиха филантропията по френски маниер.

Logo-Restos-du-coeur

Създаването на фондация или дарителски фонд позволява да се изразходват средства или ресурси за някакво дело от обществен интерес с нестопанска цел. Данъчният режим е особено благоприятен, когато става дума за фондации с призната обществена полза (ФПОП), чийто статут е близък до фондациите на предприятията.

По оценка на Министерството на вътрешните работи от март 2013 г. във Франция съществуват шестстотин двадесет и девет ФПОП, които действат предимно в сферата на образованието, здравето, културата и научните изследвания. Дарението към такава фондация позволява на дарителя да намали дължимите данъци с до 66% от своето дарение в рамките на 20% от облагаемия доход. Този процент скача на 75% за фондациите, които подпомагат хора в затруднено положение, съгласно „поправката Колюш“ за благотворителните дружества, гласувана в рамките на финансовия закон за 1989 г.

В комуникационната си стратегия обаче тези фондации се насочват най-вече към лица, подлежащи на данък солидарност върху богатството, които могат да получат данъчно облекчение в размер на 75% от дарението си в рамките на 50 000 евро годишно. Насочват се също към предприятията, тъй като те могат да приспадат от данъците си 60% от сумата на своето дарение в границата на 0,5% от оборота си. Тези условия се прилагат по общо взето един и същи начин спрямо 962-те сдружения, успели да се сдобият с отличителния знак „обществена полза“.

Възхвала на частната инициатива

И ВСЕ ПАК е трудно нещата да се видят ясно, защото критериите за получаване на този отличителен знак изглеждат твърде мъгляви. Лионел Девик е адвокат в „Делсол и адвокати“, една от малкото кантори във Франция, които разполагат с цял отдел, посветен на организациите с нестопанска цел. Той признава, че понятието „не е добре дефинирано“:„Обществената полза е сила с подчертан всеобщ интерес. Зад този всеобщ интерес стои волята дейността ѝ да засяга достатъчно голям брой лица.“Вътрешното министерство, натоварено да издава отличителния знак, не си позволява по-големи уточнения: „За да се учреди фондация, е нужна дотация, равна на 1,5 милиона евро, и предмет на дейност от всеобщ интерес (т.е. различен от интересите на създателите на фондацията). Трябва също така да се придобие статут, съответстващ на статутите, признати от Държавния съвет.“

Понятието за всеобщ интерес варира според нравите и епохите. Така например, в началото на XIX в. за фондация с обществена полза е бил смятан един приют, чиято цел била „да предоставя на леките жени, които искат да променят поведението си, и на онези, които, макар още да не са съгрешили, са изложени на риска да бъдат съблазнени, сигурни средства, достатъчни да ги изтръгнат от застрашаващите ги опасности“… В по-ново време, през 1996 г., фондация „Жером-Лежьон“, посветена на генетичните заболявания, също получи отличителния знак въпреки спорната си позиция срещу абортите, дори тези по медицински причини.

В една съвсем друга област френската Фондация за исляма, призната през 2005 г., едва няколко месеца след създаването ѝ от Доминик дьо Вилпен, имаше за цел да подпомага финансово строителството на джамии под егидата на Френския съвет за мюсюлманско вероизповедание. Тази организация фантом послужи преди всичко на бившия вътрешен министър да заеме позиция по въпроса за исляма срещу своя голям съперник Никола Саркози.

И накрая, т. нар. политически фондации процъфтяха през последните години: „Жан Жорес“ и „Робер Шуман“, признати през 1992 г. и близки до Социалистическата партия; „Фондапол“ (център и дясно) и „Габриел Пери“ (Френска комунистическа партия) – през 2004 г., а също и „Рес Публика“, основана от Жан-Пиер Шевенман през 2005 г. Нямат ли те партийни пристрастия? Ето как се защитава бюрото за фондациите към вътрешното министерство: „Тяхната цел е сближаването между политици, учени, университетски преподаватели, синдикални лидери, шефове на предприятия и др. за общи интелектуални обсъждания, които да доведат до полезни препоръки при вземането на политически решения. В този смисъл техният предмет на дейност е от всеобщ интерес.“

„По-добре да плащате данък солидарност върху богатството на фондация, отколкото на държавната хазна!“ Това заглавие от сайта „Селище на нотариусите“ много добре обобщава целта, преследвана от някои големи данъкоплатци – да не плащат данъците към държавата, която щяла да ги разхищава. Впрочем финансовото министерство е склонно да разглежда даренията в полза на фондации като фискален разход, тъй като данъчното облекчение, на което те дават право, означава по-малко приходи за държавните каси.

„В теорията рязко се разграничават преките публични разходи и данъчните разходи, смятани за непреки, обяснява Катя Вейденфелд, изследователка в областта на обществените науки в Екол нормал сюпериор (Париж) и авторка на труда „В сянката на данъчните ниши“Данъчните непреки разходи представляват субсидии, с тази разлика, че техният обект се определя не от държавните власти, а от частни лица, които влагат средствата на едно или друго място.“ Девик, от своя страна, е страстен привърженик на този механизъм: „Да, това наистина е данък, който не се събира пряко. Но той се влага в дейности, за които държавата е преценила, че са от полза за обществото. Следователно това е добродетелен механизъм, защото така лицето дава повече за дейност от всеобщ интерес, отколкото ако се задоволява единствено да си плаща данъка.“

И все пак, процедурата предизвиква недоволство, когато провежданите от фондациите дейности започнат да конкурират, дори да подлагат на съмнение държавните услуги. Един пример от сферата на образованието позволява да се долови цялата двусмисленост на ситуацията.

Фондацията за католическо обучение „Свети Матей“, с призната обществена полза от 2010 г., има амбицията, според своя сайт, „да събира системно по 10 милиона евро на година, за да съфинансира ремонтни дейности за 100-те милиона евро“ и така да подпомага сградния фонд на католическите училища. От своя страна, „Фондация за училището“, получила отличителния знак през 2008 г., подпомага финансово частни училища, които нямат договор с държавата. Наричани са „свободни“, за разлика от обществените или частните училища с договор (каквито са огромното мнозинство от училищата във Франция). От самото си създаване фондацията си навлича порой от критики. Упрекват я, че поддържа интегристкото католическо образование.

Според Еди Калди, член на Лигата за образование и федерален съветник на Националния съюз на автономните синдикати, „съществуването на частно образование, финансирано от държавата“, поставя сериозен проблем.„Държавните инвестиции за частни училища са забранени от закона „Гобле“, уточнява той. Когато Фондацията [има се предвид „Фондация за училището“] се финансира чрез данъчно облекчение, което фактически представлява обществено субсидиране, се върви срещу този закон, както и срещу закона „Фалу“който не разрешава държавно финансиране в размер на повече от 10% от фондовете на учебното заведение.“

През 2010 г. г-жа Делоне, в своята битка да бъдат преразгледани условията, при които се признава обществената полза, също посочи „Свети Матей“ и „Фондация за училището“, като заяви, че и двете не спазват закона „Дебре“. Сегашната министърка отказва всякакъв коментар, макар от кабинета ѝ да признават, че позицията ѝ като депутат е била „съвсем различна“.

Отвъд юридическите битки съществува едно голямо несъответствие във факта, че държавата подкрепя финансирането на фондации, които постоянно лобират за разграждането ѝ. Например, Ан Кофиние, директорка на „Фондация за училището“, пледира „училището и държавата да се разделят“ и се бори за едно обучение извън „голямото болно тяло“ на държавното образование. Фондация „Френски институт за изследване на администрацията и обществените политики“ (IFRAP), либерален мозъчен тръст с призната обществена полза от 2009 г., непрестанно повтаря, че държавното образование струва повече от частното, а е с по-ниско качество. Институтът желае „държавните служители, с изключение на тези в отбраната, правосъдието, полицията и др., да се назначават на договор по частното право“. В края на краищата той е разпален защитник на фондациите и меценатството.

Тази препоръка за оттегляне на държавата в полза на „частната щедрост“ е на мода сред либералите. Тя се присъединява към тезите, защитавани от института „Монтен“, чийто основател и председател е Клод Бебеар, президент до 2000 г. на застрахователната компания „Акса“, която фигурира в почетния комитет на фондация „Свети Матей“. Разсъждавайки върху„значението на тази голяма промяна“, институтът заключава, че общественият интерес вече не е монопол на държавата: „Частната инициатива, основана върху доброволно ангажиране и договаряне, може по-ефикасно и по-непосредствено да замени отслабващата публична дейност (…) Цели сектори от икономическия и обществения живот могат да бъдат управлявани под грижите на автономни и действени структури, поддържани от частната щедрост.“ Точно това е замисълът на големите данъчни мерки, взети през последните петнадесет години, и особено на новите закони за обществената и културната благотворителност.

„Франция разполага с една от най-действените законодателни уредби в света в областта на меценатството, припомня адвокат Девик, който също е„лично ангажиран“ в ръководството на „Фондация за училището“ и казва:„Рафарен [десният министър-председател – бел. пр.], а след него и Саркози наистина подсилиха нещата с помощта на възприетата от тях логика да се даде отново възможност на гражданското общество да се посвети на мисии от всеобщ интерес.“ Характерно за този период беше също оттеглянето на държавата от области, смятани по-рано за приоритетни, като образованието, здравеопазването, културата, научните изследвания. Това логично доведе до нейното дискредитиране в интерес на частните структури.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg