Финансирането на Ислямска държава – факти и въпросителни

| от |

Любомир Мартинов от БТА

В началото на юни, два дни преди Мосул да падне в ръцете на „Ислямска държава“, иракски следователи изкопчват важна информация от заловен мъж, известен с името Абу Хаджар – той се огъва на разпита и предава началника на военния съвет на радикалната групировка – Абдул Рахман ал Билауи. Няколко часа по-късно Билауи, на когото Хаджар служил като куриер, е намерен мъртъв в къщата си скривалище близо до Мосул. Там иракските сили изземат повече от 160 флашки с най-детайлната информация, известна до момента за терористичната групировка, включително имена и псевдоними на всички чуждестранни бойци, високопоставени лидери и финансово счетоводство, съобщи през юни в. „Гардиън“. [1] Служител по разузнаването разкрива пред британския вестник, че преди да превземе Мосул, групировката е разполагала с 875 милиона щатски долара.

Ислямска държава (по онова време бе със старото си име „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) стана най-богатата терористична групировка на света за всички времена още когато в нощта на 9 юни превзе Мосул и задигна от централната банка 500 милиарда иракски динара (429 милиона долара) и още милиони динари от други банки в иракския град – информация, потвърдена от губернатора на провинция Ниневия Асил ан Нуджайфи. Преди „Ислямска държава“ да нахлуе в Ирак, тя вече контролираше няколко петролни находища в разкъсваната от гражданската война Сирия и според списание „Форчън“ е спечелила няколко десетки милиона долара от продажба на антики [2]. След превземането на Мосул „Ислямска държава“ изпревари по богатство други радикални организации като Ал Каида и Хизбула, достигайки материалното състояние на някои малки страни като Тонга, Кирибати и Фолклендските острови, писа британското издание Ай Би Таймс.

Сред ключовите финансови транзакции, които са подробно описани на гореспоменатите флашки, е незаконната търговия на Ислямска държава с антики. Само в една област в Сирия групировката се смята, че е спечелила 36 милиона долара от дейности като контрабанда на откраднати артефакти, някои от които са отпреди 8000 години. От началото на сирийската гражданска война мародери са разграбили много от значимите археологически обекти в страната. Голяма част от историческите и културни обекти в Сирия, включително места, обявени за част от културното наследство на ЮНЕСКО като древния град Апамея, се намират в зони на военни действия, а това ги прави уязвими към мародерство.

Сам Харди, археолог в Юнивърсити колидж в Лондон, който изучава незаконната търговия с антики, отбелязва, че бунтовниците и членовете на паравоенни групировки влизат на пазара по най-малко три начина: ръководят мрежа за трафик, оказват логистична помощ на контрабандисти или облагат с данък трафикантите, които превозват откраднати артефакти през тяхна територия, пише сп. „Нешънъл джиографик“.[3]

Най-големият източник на приходи за Ислямска държава обаче е петролът. Преди началото на ръководените от САЩ въздушни удари в Ирак и Сирия групировката контролираше 11 петролни находища в двете страни. [4] Затова сегашните нападения са насочени именно към тях. Друг начин, по който Ислямска държава се сдобива с петрол, е директно източване от тръбите на нефтопроводи или разграбване на петролни хранилища. Предполага се, че с продажбата на черно на пазарите в Ирак, Турция и Йордания на цени, започващи от 25 долара за барел, при пазарна цена на „черното злато“ от около 100 долара за барел, печалбата на групировката е достигала близо 1 милион долара на ден.[5] Тъй като Багдад, Анкара и Аман официално са поели ангажимент да пресекат средствата за финансиране на „Ислямска държава“ и да не купуват петрол от нея, продажбата се извършва чрез стройно организирана мрежа от иракски и кюрдски прекупвачи, контрабандисти и официални търговци.

Това, което не може да се каже със сигурност, е кои са чуждестранните спонсори на „Ислямска държава“. В много медии се лансира тезата, че преди групировката да започне да се самоиздържа, богати бизнесмени от някои държави от Персийския залив са я финансирали. Проучване на изследователския център „РАНД корпорейшън“ обаче показва, че между 2005 и 2010 г. приходите от външни спонсори са били едва 5 процента от оперативния бюджет на групировката, а останалата сума е била набирана в Ирак от откупи при отвличания и рекет.[6] В изследвания период различните клетки на групировката е трябвало да пращат до 20 процента от приходите от отвличания, рекет и други дейности на по-високото ниво в йерархията на групата. По-високопоставените командири са преразпределяли средствата на локални клетки, които са във финансово затруднение или им трябват пари да извършват нападения.

„Западни длъжностни лица ни питаха как така ислямисите вземат оттук 50 хиляди, оттам 20 хиляди. Сега те знаят и ние знаем. Сами са си ги спечелили. Никоя държава не стои зад тях. Те просто нямат нужда от такава“, пише в. „Гардиън“, цитирайки източник от иракските служби за сигурност във връзка с информацията, че „Ислямска държава“ е спечелила 36 милиона долара от продажбата на антики, откраднати в областта Ал Набук в Сирия.

Различен отговор обаче дава Майкъл Стивънс, директор на офиса в Катар на британския Кралски институт за отбрана и сигурност (RUSI). Действително обвинението, което чувам, е, че Катар, Турция и Саудитска Арабия са еднолично отговорни за съществуването на групировката. Истината обаче е малко по-сложна и има нужда от по-задълбочен анализ, каза той, цитиран от Би Би Си. [7] Вярно е, че някои богати хора от Персийския залив финансират екстремистки групировки в Сирия, много от тях просто грабват плик с пари, отиват в Турция и дават милиони долари наведнъж. Тази практика бе честа през 2012 и 2013 г., но след това нейната честота намаля и през 2014 г. представлява нищожен процент от всички приходи, които се стичат в касата на „Ислямска държава“. Вярно е също така, че Саудитска Арабия и Катар, вярвайки, че сирийският президент Башар Асад скоро ще падне от власт и че сунитският политически ислям е единственият двигател на техните политически цели, финансираха групировки, които имаха откровено ислямистки профил. Всички си мислеха, че това ще ускори идването на края на режима на Асад. Когато обаче Ислямска държава стана твърде силна през 2013 г., тези групи или бяха пометени от нея, или решиха, че е по-добре да преминат на страната на победителите и просто дезертираха, като отнесоха със себе си оръжията и парите си, посочи Стивънс. Според него наивната политика на Катар е довела до това катарски пари и оръжия да отидат в ръцете на „Ислямска държава“, а решимостта на Саудитска Арабия да свали от власт Асад е довела до избора на неправилни съюзници.

Трябва да измине известно време, за да се направи оценка какви са пораженията върху изградените схеми, от които печели „Ислямска държава“, след въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Едно обаче е ясно – военната операция нито ще спре финансирането на радикални групировки в Близкия изток, нито ще ги унищожи. Нека припомним какво стана преди две години с френската военна операция „Сервал“ срещу „Ал Каида в Ислямски Магреб“. Оцелелите бойци на АКМИ просто се сляха с цивилното население или напуснаха Мали през слабо охраняваните граници със съседните държави. Същото вероятно ще стане в Ирак и в Сирия – джихадистите ще намерят своя нов бастион в най-близката държава със слаба централна власт, в която да могат да експлоатират междурелигиозното напрежение и желанието на някои кръгове да се домогнат до властта. Още по-опасно за Европа е, че там се бият около 2000 души от европейски произход, за които най-логичното укритие е да се опитат да се върнат по своите държави, под претекст че се връщат към нормалния си живот. А това кара европейците със свито сърце да си спомнят атентатите в Мадрид от 2004 г. и в Лондон от 2005 година. Страхът, който всеки ден всяват политици, анализатори и експерти по сигурността за опасност от тероризъм в ЕС и атаки срещу американски цели, е добър повод за държавите да засилят програмите си за следене и контрол, а за нас ще става все по-голям лукс да избираме между сигурността и неприкосновеността на личния си живот.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.