Финансирането на Ислямска държава – факти и въпросителни

| от |

Любомир Мартинов от БТА

В началото на юни, два дни преди Мосул да падне в ръцете на „Ислямска държава“, иракски следователи изкопчват важна информация от заловен мъж, известен с името Абу Хаджар – той се огъва на разпита и предава началника на военния съвет на радикалната групировка – Абдул Рахман ал Билауи. Няколко часа по-късно Билауи, на когото Хаджар служил като куриер, е намерен мъртъв в къщата си скривалище близо до Мосул. Там иракските сили изземат повече от 160 флашки с най-детайлната информация, известна до момента за терористичната групировка, включително имена и псевдоними на всички чуждестранни бойци, високопоставени лидери и финансово счетоводство, съобщи през юни в. „Гардиън“. [1] Служител по разузнаването разкрива пред британския вестник, че преди да превземе Мосул, групировката е разполагала с 875 милиона щатски долара.

Ислямска държава (по онова време бе със старото си име „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) стана най-богатата терористична групировка на света за всички времена още когато в нощта на 9 юни превзе Мосул и задигна от централната банка 500 милиарда иракски динара (429 милиона долара) и още милиони динари от други банки в иракския град – информация, потвърдена от губернатора на провинция Ниневия Асил ан Нуджайфи. Преди „Ислямска държава“ да нахлуе в Ирак, тя вече контролираше няколко петролни находища в разкъсваната от гражданската война Сирия и според списание „Форчън“ е спечелила няколко десетки милиона долара от продажба на антики [2]. След превземането на Мосул „Ислямска държава“ изпревари по богатство други радикални организации като Ал Каида и Хизбула, достигайки материалното състояние на някои малки страни като Тонга, Кирибати и Фолклендските острови, писа британското издание Ай Би Таймс.

Сред ключовите финансови транзакции, които са подробно описани на гореспоменатите флашки, е незаконната търговия на Ислямска държава с антики. Само в една област в Сирия групировката се смята, че е спечелила 36 милиона долара от дейности като контрабанда на откраднати артефакти, някои от които са отпреди 8000 години. От началото на сирийската гражданска война мародери са разграбили много от значимите археологически обекти в страната. Голяма част от историческите и културни обекти в Сирия, включително места, обявени за част от културното наследство на ЮНЕСКО като древния град Апамея, се намират в зони на военни действия, а това ги прави уязвими към мародерство.

Сам Харди, археолог в Юнивърсити колидж в Лондон, който изучава незаконната търговия с антики, отбелязва, че бунтовниците и членовете на паравоенни групировки влизат на пазара по най-малко три начина: ръководят мрежа за трафик, оказват логистична помощ на контрабандисти или облагат с данък трафикантите, които превозват откраднати артефакти през тяхна територия, пише сп. „Нешънъл джиографик“.[3]

Най-големият източник на приходи за Ислямска държава обаче е петролът. Преди началото на ръководените от САЩ въздушни удари в Ирак и Сирия групировката контролираше 11 петролни находища в двете страни. [4] Затова сегашните нападения са насочени именно към тях. Друг начин, по който Ислямска държава се сдобива с петрол, е директно източване от тръбите на нефтопроводи или разграбване на петролни хранилища. Предполага се, че с продажбата на черно на пазарите в Ирак, Турция и Йордания на цени, започващи от 25 долара за барел, при пазарна цена на „черното злато“ от около 100 долара за барел, печалбата на групировката е достигала близо 1 милион долара на ден.[5] Тъй като Багдад, Анкара и Аман официално са поели ангажимент да пресекат средствата за финансиране на „Ислямска държава“ и да не купуват петрол от нея, продажбата се извършва чрез стройно организирана мрежа от иракски и кюрдски прекупвачи, контрабандисти и официални търговци.

Това, което не може да се каже със сигурност, е кои са чуждестранните спонсори на „Ислямска държава“. В много медии се лансира тезата, че преди групировката да започне да се самоиздържа, богати бизнесмени от някои държави от Персийския залив са я финансирали. Проучване на изследователския център „РАНД корпорейшън“ обаче показва, че между 2005 и 2010 г. приходите от външни спонсори са били едва 5 процента от оперативния бюджет на групировката, а останалата сума е била набирана в Ирак от откупи при отвличания и рекет.[6] В изследвания период различните клетки на групировката е трябвало да пращат до 20 процента от приходите от отвличания, рекет и други дейности на по-високото ниво в йерархията на групата. По-високопоставените командири са преразпределяли средствата на локални клетки, които са във финансово затруднение или им трябват пари да извършват нападения.

„Западни длъжностни лица ни питаха как така ислямисите вземат оттук 50 хиляди, оттам 20 хиляди. Сега те знаят и ние знаем. Сами са си ги спечелили. Никоя държава не стои зад тях. Те просто нямат нужда от такава“, пише в. „Гардиън“, цитирайки източник от иракските служби за сигурност във връзка с информацията, че „Ислямска държава“ е спечелила 36 милиона долара от продажбата на антики, откраднати в областта Ал Набук в Сирия.

Различен отговор обаче дава Майкъл Стивънс, директор на офиса в Катар на британския Кралски институт за отбрана и сигурност (RUSI). Действително обвинението, което чувам, е, че Катар, Турция и Саудитска Арабия са еднолично отговорни за съществуването на групировката. Истината обаче е малко по-сложна и има нужда от по-задълбочен анализ, каза той, цитиран от Би Би Си. [7] Вярно е, че някои богати хора от Персийския залив финансират екстремистки групировки в Сирия, много от тях просто грабват плик с пари, отиват в Турция и дават милиони долари наведнъж. Тази практика бе честа през 2012 и 2013 г., но след това нейната честота намаля и през 2014 г. представлява нищожен процент от всички приходи, които се стичат в касата на „Ислямска държава“. Вярно е също така, че Саудитска Арабия и Катар, вярвайки, че сирийският президент Башар Асад скоро ще падне от власт и че сунитският политически ислям е единственият двигател на техните политически цели, финансираха групировки, които имаха откровено ислямистки профил. Всички си мислеха, че това ще ускори идването на края на режима на Асад. Когато обаче Ислямска държава стана твърде силна през 2013 г., тези групи или бяха пометени от нея, или решиха, че е по-добре да преминат на страната на победителите и просто дезертираха, като отнесоха със себе си оръжията и парите си, посочи Стивънс. Според него наивната политика на Катар е довела до това катарски пари и оръжия да отидат в ръцете на „Ислямска държава“, а решимостта на Саудитска Арабия да свали от власт Асад е довела до избора на неправилни съюзници.

Трябва да измине известно време, за да се направи оценка какви са пораженията върху изградените схеми, от които печели „Ислямска държава“, след въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Едно обаче е ясно – военната операция нито ще спре финансирането на радикални групировки в Близкия изток, нито ще ги унищожи. Нека припомним какво стана преди две години с френската военна операция „Сервал“ срещу „Ал Каида в Ислямски Магреб“. Оцелелите бойци на АКМИ просто се сляха с цивилното население или напуснаха Мали през слабо охраняваните граници със съседните държави. Същото вероятно ще стане в Ирак и в Сирия – джихадистите ще намерят своя нов бастион в най-близката държава със слаба централна власт, в която да могат да експлоатират междурелигиозното напрежение и желанието на някои кръгове да се домогнат до властта. Още по-опасно за Европа е, че там се бият около 2000 души от европейски произход, за които най-логичното укритие е да се опитат да се върнат по своите държави, под претекст че се връщат към нормалния си живот. А това кара европейците със свито сърце да си спомнят атентатите в Мадрид от 2004 г. и в Лондон от 2005 година. Страхът, който всеки ден всяват политици, анализатори и експерти по сигурността за опасност от тероризъм в ЕС и атаки срещу американски цели, е добър повод за държавите да засилят програмите си за следене и контрол, а за нас ще става все по-голям лукс да избираме между сигурността и неприкосновеността на личния си живот.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.