Филето за Европа, остатъкът за Африка

| от |

Европейците обичат да похапват пилешко месо. Най-вече филе. Остатъците отиват за жълти стотинки в Африка. Замразените крилца, вътрешности и шийки, внесени от Европа, съсипват птицевъдството на Черния континент, пише Дойче веле.

 image001(3)

В Акра, столицата на Гана, температурата е 30 градуса на сянка. Продавачките на пазара „Канеши“ са плувнали в пот. По металните и дървените маси бавно се размразяват пилешки остатъци. В страни като Гана, където „фризер“ и „хладилник“ са непознати думи за много от търговците и клиентите, замразеното вносно месо застрашава сериозно здравето на хората. Въпреки това Гана внася годишно 165 000 тона евтино месо от Бразилия, САЩ и Европа – остатъците, които там никой не иска да яде.

През 1980-те и 1990-те години Гана сама покрива нуждите си от пилешко месо. „Откакто на пазара се появиха евтините вносни продукти, всичко се промени. Сега дялът на нашите селяни на пазара е само десет процента. Страхуваме се, че ще загубят и тях“, казва Кваме Кокро от Националното сдружение за птицевъдство в Гана.

Според статистиките всеки германец консумира годишно около 19 кг. пилешко месо, като най-предпочитано е пилешкото филе. В него се съдържат най-малко мазнини.

Производството на пилешко месо в Германия далеч надхвърля нуждите на консуматорите – селските стопани произвеждат 25% повече месо, отколкото изяждат германците. Това, което не се продаде в Германия, отива за жълти стотинки в Африка. Става дума за пилешки остатъци – вътрешности, крилца и шийки, които не се търсят в Европа. Друг експортен шлагер е т.нар. „Chickenback“- пилешкият гръб, само че без бялото месо.

От 2011 до 2012 година германският износ е нараснал със 120 процента: през 2012 година Германия е изнесла в Африка 42 милиона килограма пилешко месо. По данни на Евростат, 10 процента от целия внос на пилешко в Африка се падат на Германия. Останалите 90 процента си поделят Бразилия, САЩ и Холандия.

Дъмпингът вреди на развитието

„Проблемът не е в големите количества, изнасяни за Африка, а в ниските цени“, каза Франциско Мари, експерт от хуманитарната организация „Хляб за света“. През 1990-те години европейските доставчици започват да предлагат пилешките остатъци на изключително ниски цени. След като завладяват пазара и съсипват местната конкуренция, повишават цените. „Въпреки това продуктите и днес се продават на цени, пред които африканските производители на месо са безсилни“, казва Мари. Пакет замразено пилешко месо, внесено от чужбина, върви за около две евро. Местните селяни продават същото количество, само че собствено производство за четири евро.

„От една страна водим политика на развитие и уж помагаме на хората да излязат от мизерията. От друга страна обаче местните селски стопани не могат да се задържат на собствения си пазар заради нашите дъмпингови цени“, казва Мари.

Намеренията на еврокомисаря за земеделие Дачиан Чолош да спре всякакви субсидии за износ на аграрни продукти за Африка също няма да променят нищо, смята експертът. „От 2008 година насам няма никакви субсидии за износа на аграрни продукти за Африка. Затова и сегашните изявления на Чолош са празни приказки, които не могат да окажат никакво влияние“, казва Франциско Мари. Причината за ниските цени на пилешкото месо се коренят в масовото отглеждане на птици в Европа. Освен това продажбата на скъпото пилешко филе на европейския пазар покрива производствените разходи.

Сделки за милиони

През 2003 година парламентът в Гана се опита чрез повишаване на митото да защити пазара си от евтиния европейски внос. Малко по-късно обаче правителството в Акра отмени закона. „Това се случи по всяка вероятност под натиска на международната общност“, казва Кваме Кокро от националното сдружение за птицевъдство. Франциско Мари потвърждава това становище. „По същото време Гана преговаряше за опрощаване на кредит от Световната банка. И правителството щеше да изгуби много пари, ако беше одобрило решението на парламента“, казва той. Правителството в Акра заложи на политиката на отваряне на пазарите и бе длъжно да се съобразява с правилата на международните партньори. Върховният съд на Гана разгледа решението на парламента, но и до днес не се е произнесъл. Сега правителството се опитва да подпомогне птицевъдството чрез субсидии и малки кредити за селските стопани.

„Някои други африкански държави като Нигерия успяват да се противопоставят на международния натиск“, казва Мари и обяснява, че търговските партньори на Нигерия просто са зависими от петролните доставки на западноафриканската държава.

Камерун, Брегът на слоновата кост и Сенегал също успешно се съпротивляват срещу евтиното месо от Европа. И то от години насам. „Ние не можем да си позволим да съсипем местния пазар, само защото сме членове на Световната търговска организация“, казва директорът на държавния център за селско стопанство в Сенегал Мактар Диуф. През 2005 година Сенегал изцяло прекрати вноса на пилешки остатъци. Оттогава насам местното производство набира сили и в страната вече са създадени хиляди нови работни места. В последно време Сенегал дори снабдява съседни страни като Мали и Гвинея с пилешко месо собствено производство. „Става дума за сделки от порядъка на 150 милиона евро“, казва Диуф. Ето защо сенегалското правителство възнамерява да удължи забраната за внос на пилешки продукти до 2020 година.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.