Федерика Могерини – дипломатът, който ще седи срещу Путин и Лавров

| от |

„Неопитна? За жена на моята възраст това е комплимент“, убедена е тя

Майка на две деца, 41-годишната Могерини все по-често попада под светлините на прожекторите в международната дипломация. Въпреки че е две години по-възрастна от Ренци, тя е най-младият министър на външните работи в историята на Италия с изключение на Галеацо Чано, зет на Бенито Мусолини.
Могерини е категорична, че относителната й младост в никакъв случай няма да й попречи да върши работата си успешно: „Не може, от една страна, да настоявате за смяна на поколенията, а от друга страна, да очаквате от по-младите политици да имат 40-годишен стаж зад гърба си.“
Млада и съсредоточена върху работата си, настоящият външен министър въплъщава ценностите и идеалите, които реформаторски настроеният министър-председател използва да съживи италианската политика.
На изборите за Европейски парламент преди малко повече от месец гласоподавателите в южноевропейската страна му се отблагодариха за готовността да предприеме промени, като 40.8% от всички гласуваха за неговата Демократична партия. Измежду социалдемократите в Европейския парламент в момента Италия се радва на най-висока представителност.
От февруари насам Могерини полага огромни усилия, за да докаже правилността на избора на Ренци и да опровергае обвиненията, че й липсва достатъчно опит.
„Неопитна? За жена на моята възраст това е комплимент“, убедена е тя.
Младата министърка се отличава със значителен оптимизъм, който ще й послужи добре по време на председателството на Италия на Европейския съвет. Участието на Рим в решаването на най-неотложните проблеми пред Европа е по-важно от всякога. Сред тези проблеми се открояват увеличаващата се популярност на антиевропейските партии, бежанската криза в Средиземноморието и кръвопролитията в Близкия изток.
Повече от ясно е, че Италия на Матео Ренци и други европейски страни, управлявани от лявоцентристки партии, възнамеряват да играят все по-важна роля на международната сцена. Неотдавна по време на среща между Съвета за САЩ и Италия Могерини обяви, че Рим е готов да поеме отговорността на посредник между „Русия и Украйна и между Саудитска Арабия и Иран“.
Същевременно тя от години поддържа добри контакти с американските демократи и не пропуска възможност да подкрепи посланията на американския президент Барак Обама, заради което „Кориере дела Сера“ наскоро я обвини в наивен „обамаизъм“ и „слаба дипломация“.
В същото време „Файненшъл таймс“ пише, че Могерини е смятана за водач на страните, обявили се против допълнителни санкции срещу Русия. Освен Италия в тази група попадат и България, Кипър, Гърция, Словакия, Унгария, Австрия и Испания. Италианските лидери вярват, че ЕС трябва да насочи дипломатическите си усилия към постигане на така нужното примирие между Украйна и Русия, както и към преговорите между Киев и „Газпром“ за цената на доставките на природен газ.
В миналото Могерини е участвала дейно в борбата срещу апартайда, половата дискриминация и ядрените оръжия. Приятели и познати я определят като „трудолюбива, начетена и с отлични контакти“. Съпартийниците й винаги са я ценели високо и знаят много добре, че могат да разчитат на нея.
Въпреки неоспоримите си успехи Могерини е здраво стъпила на земята.
Когато пътува по държавни дела, винаги лети в икономична класа. Като всички останали пътници на борда на самолета от Виена до Рим министърката получава сандвич със сирене в целофанова опаковка, който изяжда, докато работи по документация във връзка с кризата в Украйна.
Публичният дълг на Италия в размер на 2.1 трилиона евро прави икономиите неизбежни. Докато Могерини не се притеснява изобщо, много от служителите в министерството й се страхуват от последствията от орязването на бюджета. Въпреки че посланиците на Италия продължават да получават около два пъти по-големи заплати от германските си колеги, бюджетът на италианското външно министерство представлява частица от бюджета на германското.
Могерини е изправена пред предизвикателството да ореже бюджета на външното министерство с още 108 милиона евро – значителен товар с оглед на кризата, в която Италия се намира през последните няколко години.
Според министърката „упадъкът на италианската външна политика продължава вече 20 години и негативните последствия от дългогодишното управление на Берлускони все още се усещат навсякъде. Плюс това се наблюдава тенденция към ограничено и консервативно мислене и липса на дългосрочна перспектива“.
В доста срещи на върха през последните години европейските лидери си задават въпроса „къде са италианците“. В тяхно отсъствие Германия, Франция и Великобритания свикнаха с ролята си на лидери.
Могерини настоява за „конструктивно сътрудничество“ между страните – членки на ЕС. Тя също така вярва, че европейските лидери трябва да се придържат към една и съща позиция както у дома, така и н Брюксел. „Това, за което се говори в Рим или Берлин, трябва да бъде приложено на практика в Брюксел.“
За разлика от опозиционните лидери Бепе Грило и Силвио Берлускони Могерини е категорично „за“ добри взаимоотношения между Италия и Германия. Разчитайки на подкрепата на германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер, Могерини смята, че е подготвена да опровергае съмненията, че предстоящите промени в европейските институции, които съвпадат с председателството на Италия на Европейския съвет, ще доведат до хаос.
Любопитен факт е, че след Втората световна война едно правителство пада средно всяка година в Италия, което означава, че италианците много добре познават хаоса в пълния смисъл на думата. Министърката на външните работа е убедена, че хората ще подкрепят това правителство, защото в него виждат последната възможност за промяна.

Руски Дневник

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.