Фатва срещу “Ислямска държава“

| от |

Влиятелни британски мюсюлмани издадоха фатва срещу „Ислямска държава“ – с надеждата да подтикнат симпатизантите на ислямистите към размисъл. Оправдани ли са тези очаквания? И какво захранва успехите на екстремистите? Обзор на Дойче веле.

Британските имами едва ли можеха да формулират по-категорично позицията си. В издадената от тях фатва срещу терористичната групировка „Ислямска държава“ се казва следното: „Организацията „Ислямска държава“ е еретична, екстремистка групировка и религията забранява както подкрепата за нея, така и присъединяването към структурите ѝ. Дълг на всеки британски мюсюлманин е активно да се противопоставя на тази отровна идеология, особено когато става дума за разпространението ѝ във Великобритания“. Религиозният декрет е подписан от влиятелни религиозни водачи на британските мюсюлмани, а издател на фатвата е Усама Хасан, експерт по теологическите въпроси от британския мозъчен тръст „Куилиам“

Тежки обвинения

„Ислямска държава“ избива журналисти, цивилни граждани и имами, които отказват да се присъединят към организацията. Освен това групировката поробва жените и децата на своите противници, пише във фатвата. „Насилието срещу шиитски мюсюлмани, християни и язиди е ужасно престъпление и противоречи на ислямското учение и ислямската толерантност, проповядвани в големите ислямски империи“, пишат авторите на фатвата. Това не е първият религиозен декрет срещу „Ислямска държава“. В края на юли теолози от Саудитска Арабия издадоха фатва срещу терористичната организация, а преди няколко седмици същото сториха и теолози от университета в Кайро.

Кой може да спре ислямистите?

Религиозният декрет на британските имами няма да остане без последствия – въпросът е кой как ще го интерпретира, казва Щефан Розини, експерт по близкоизточните въпроси от хамбургския институт ГИГА. Розини е на мнение, че бойците и привържениците на „Ислямска държава“ няма да се впечатлят особено от фатвата. „Защото от тяхна гледна точка всички мюсюлмани, които не отдават почит на халифа на „Ислямска държава“, са вероотстъпници. В този смисъл имамите, издали фатвата, са за тях хора, които не заслужават вниманието им“, казва Розини, но добавя, че религиозният декрет може да промени мисленето на част от онези мюсюлмани, които подкрепят „Ислямска държава“ предимно в политически план. Съответната теологическа дискусия би могла да подкопае доверието в организацията, казва експертът: „Тази групировка може да бъде победена само от сунитската религиозна общност, от сунитските религиозни водачи. Те трябва да ѝ отнемат религиозната легитимност, като подложат на критична проверка критериите за обявяване на халифат и като опровергаят религиозното оправдание за терора, извършван в Ирак и Сирия“, посочва Розини.

Издателят на фатвата Усама Хасан също смята, че религиозният декрет ще окаже въздействие поне върху онези мюсюлмани, които се ориентират по сунитските авторитети. От друга страна в Ирак и Сирия воюват и хора, които преследват съвършено различни цели. На първо място те искат да наложат властовите си амбиции. „Затова се съюзяват с религиозно мотивирани бойци, които са истински вярващи. Самите те обаче не са. Така религията се обединява с политиката и се превръща в кървава борба за власт“, казва Усама Хасан и допълва, че в този случай религиозните съображения играят второстепенна роля – те просто служат като предтекст за прокарването на съвършено други цели. „Тук става дума за вдъхновена от религията идеология, която можем да окачествим като доведен до крайност политически ислям. А този краен политически ислям оправдава насилието в името на голямата цел: създаването на ислямска държава“, казва Усама Хасан.

„По Божия воля!“

Подобно мнение застъпва и германският експерт Щефан Розини. Според него, „Ислямска държава“ гради своето господство върху една псевдорелигиозна конструкция от времената на ранния ислям. „Организацията „Ислямска държава“ представя провъзгласения от нея халифат като приемник на първите четирима халифи, наричани още Праведните. А първата петъчна проповед на халиф Ибрахим (лидера на „Ислямска държава“) беше изпъстрена с религиозни символи от ранния ислям. Всичко това се прави, за да се симулира религиозна автентичност“, казва Розини.

Тези религиозни емоции се усилват още повече, когато са придружени от военни успехи, защото тези победи на практика служат като потвърждение, че „Ислямска държава“ действа по Божия воля. Ето защо тази организация може да бъде победена само ако се сложи край на военните ѝ успехи, а успоредно с това авторитетни теолози поставят под въпрос религиозната легитимност на халифата, посочва Розини.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.