Фантомът Путин

| от |

Той управлява най-голямата държава в света, а от няколко дни насам държи в напрежение цяла Европа. Макар да е начело на Русия вече 14 години, този човек си остава загадка, пише Дойче веле. Кой всъщност е Путин?

0221_putin_ukraine_630x420

Путин е загадъчен от самото си рождение – никой не си спомня детските му години, никой не може да каже със сигурност кога и къде точно е роден. Според официалната информация Владимир Путин е роден през октомври 1952 година в някогашния Ленинград. Но има и източници, които твърдят, че Путин е роден на територията на днешна Грузия, а когато е бил на девет години, е бил даден за осиновяване. Доказателства в подкрепа на тази версия няма, но фактът, че дори биографите на Путин не успяват да намерят някого, който да си спомня за него като дете, разпалва още повече подозренията и спекулациите.

И наистина: ако си направим труда да изчетем всичко изписано и да изслушаме всичко изговорено за Путин, пред нас ще изникне една изключително противоречива личност. Потвърждава го и книгата на руско-американската журналистка Маша Гесен, за която „Нойе Цюрхер Цайтунг“ пише, че е може би най-задълбочената биография на Путин. На 350 страници Гесен рисува картината на едно „алчно чудовище, което не може да устои на изкушението да заграбва“, посочва швейцарското издание.

Човек без лице

Маша Гесен описва Путин като човек без лице. В смисъл, че пътят, отвел го до върха, е пълен с участъци, които до ден-днешен си остават на тъмно. Например времето, в което Путин е агент на КГБ. Или пък годините, в които обитава различните етажи на държавната администрация, заемайки длъжности с малко отговорности, но с огромно влияние. Когато през 1999 година тогавашният президент Борис Елцин го назначава на премиерския пост, Путин е де факто напълно непознат на руснаците. Този човек изниква сякаш от нищото, което определено си има и предимства. Така си мисли в онези години олигархът Борис Березовски, който по това време е зает с поръчението да намери удобен наследник на Елцин. С тази задача го натоварва самият Елцин, който е наясно, че руснаците са крайно разочаровани както от него, така и от начина, по който се осъществява политическата промяна. От страх, че Русия ще се сдобие с ново ръководство, което ще се опита да трупа точки, изтъквайки неговите провали, Елцин решава да възложи на Березовски задачата да му намери такъв наследник, който няма да му търси сметка за провалите. Березовски предлага Путин, Елцин го одобрява и го издига директно на премиерския пост. Няколко месеца по-късно Елцин се оттегля предсрочно, а начело на държавата застава именно Путин. Точно по план.

Березовски, който с времето се превръща в един от най-отявлените критици на някогашното си протеже, беше казал за Путин, че е станал президент по случайност. Подобно изказване прави и бившият сталинист Александър Проханов, според когото Березовски е искал да използва Путин като марионетка. „Путин обаче не беше този, за когото го смятаха“, казва Проханов през 2013-та в интервю за списание „Шпигел“.

И действително: Путин не е човекът, продължил едва започналия процес на демократизация, а човекът, спрял промените. Само за една година той успява да се разправи с всички неудобни медийни магнати и установява държавен контрол върху три федерални телевизиии. А преди изборите за президент през 2004 година прави необходимото, за да намали драстично шансовете на своите потенциални конкуренти.

Той ли е кукловодът?

Мнозина сигурно се питат защо е важно да знаем как преди почти цяла вечност Путин идва на власт. Важно е, защото този период от живота му показва кой всъщност е той. И колко добре умее да заблуждава хората. Един пример: Путин не спира да се изявява като борец срещу злото, наречено корупция. В същото време обаче не е ясно как точно е натрупал огромното си богатство, за което някои наблюдатели твърдят, че възлиза на сумата между 40 и 60 милиарда долара.

Кризата в Украйна повдига още малко завесата. Въпрос на време е да разберем какъв точно е Путин: империалист и патриот, който мечтае да върне на Русия мощта от времето на Съветския съюз? Или по-скоро човек, който е безумно влюбен във властта? По всяка вероятност той е от всичко по малко и точно това го превръща в онзи изкусен стратег, който все успява да излезе от битките като победител, макар и често това да се дължи най-вече на слабостта на неговите противници, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

„Нойе Оснабрюкер Цайтунг“ отива още по-далеч и сравнява Путин с кукловод, който отлично знае кога кое въженце да дръпне. Кризата около Украйна може да се разглежда като един вид глобално театрално представление, в което фигурите се движат според плановете и желанията на руския президент. Путин е калкулирал всичко, включително възмущението на Запада, и знае добре, че ЕС и САЩ ще имат различни виждания относно подхода спрямо Русия. Споровете им по този въпрос ще ги отслабят и дискредитират, а от това ще спечели самият той“, коментира изданието.

 

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).