„Файненшъл таймс“: Отварянето на границите на ЕС е взаимно и справедливо

| от |

DavidХората, които настояват да имат право да работят в чужбина, трябва да приемат, че договорката по този въпрос работи в двете посоки, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Отворените граници на Европейския съюз доведоха до най-голямото преселение в Европа в мирно време, каза миналата седмица пред вестника Дейвид Камерън. Като британски премиер той би трябвало да е наясно с масовата миграция. Само че никой в ЕС не мигрира повече от британците, отбелязва авторът на статията.

Според доклад на Световната банка от 2011 г. извън страната си живеят 4,7 милиона британски граждани. Следват ги емигрантите от Германия и Италия с по около 3,5 милиона души, живеещи в чужбина, и Полша – с 3,1 милиона емигранти.

Разбира се, не всички британци са се преселили в други европейски страни – най-популярната дестинация за британските емигранти е Австралия. Мнозина са обаче и британците, установили се в друга страна в ЕС.

Камерън заяви, че в Обединеното кралство са дошли един милион централно- и източноевропейци. По данни на британското външно министерство в Испания са се заселили около 800 000 британци, а във Франция – 400 000, напомня всекидневникът.

Има достатъчно основания за имиграцията и за отварянето на границите на ЕС и ако не политиците, то най-облагодетелствани от това – бизнес лидерите – би трябвало да го направят.

В някои отношения Камерън е прав. Не би трябвало просто да дойдеш от друга страна и да искаш помощи за безработица и жилище. За да получиш социални облаги, първо трябва да допринесеш за тях. Така е редно. Също толкова редно е и обаче, ако искаш право да търсиш работа  в чужда страна, същото да важи и за чужденците в твоята, пише „Файненшъл таймс“. Причината за статията на Камерън е, че от 1 януари догодина – седем години след като страните им с присъединиха към ЕС – българите и румънците ще имат право да търсят работа навсякъде в съюза. След притока на поляци и граждани от други нови страни в ЕС, обществеността се тревожи от нов наплив.

Камерън твърди, че днешният Европейски съюз е много различен от този преди 30 години и се характеризира с големи разлики в благосъстоянието между отделните страни членки. Преди 30 години Великобритания беше една от най-бедните държави в тогавашната Европейска икономическа общност. Свободната търговия и движение допринасят значително за обогатяването на страните и първата вълна имигранти от бившите комунистически държави в ЕС го доказа. Това важи и за Великобритания.

Имиграцията може да бъде разрушителна и да създава неудобства, но страна, която затваря границите си, обръща гръб на света и на възможностите, които той предоставя, заключава статията.

Най-малко 385 000 румънци и българи ще дойдат във Великобритания за пет години след отпадане на ограниченията от 1 януари, „алармира“ вчера друг британски вестник – „Дейли телеграф“, позовавайки се на данни на американския мозъчен тръст Институт за демокрация. Според института от очакваните 77 000 годишно 44 000 ще са от България – най-бедната от страните в ЕС, а 33 000 – от Румъния. В доклад, цитиран от вестника, мозъчният тръст предупреждава, че Великобритания ще отвори границите си за немалка група хора без образование и квалификация, които възнамеряват да се възползват от предоставяните от държавата различни социални придобивки.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.