Евровизия не е измислено конкурсче

| от | | |

Александър Николов

За всички, които ще кажат Стига с тази Евровизия, малко по-нагоре от този текст има секции Политика, Свят, Общество, където ще намерите новини, истории и анализи на различни теми: Сирия, Путин, Украйна, Ердоган, евроизборите. Ще се радвам, ако се насочите натам. За останалите, малко мои размисли по темата, като Кончита и нейната брада не заемат централно място :)

Кончита Вурст спечели тазгодишното издание на Евровизия и от всички страни потекоха яростни крясъци ЗА и Против. С дебелото подчертаване колко измислен и излишен е този конкурс и как никой не го гледа, а само се харчат едни пари. Това обединяваше повечето мнения.

Жена с брада (или мъж с рокля) обедини Европа на принципа на толерантността, обявиха някои. И тук яростно прозряха двойните стандарти. Защото същите преди години крещяха за срама на България, когато Мариана Попова се яви с Азис. Защо Кончита бе сравнена с Оскар Уайлд (наистина ли сериозно това?), а Азис го наричахте Васко Педераса?

Това са ценности на евро-педерасите и ЕС трябва да се разпусне гръмнаха в един глас атакисти, националистите на Льо Пен и въобще хора, известни с любовта си към Путин. Сериозно? ЕС=Евровизия? Ами къде отидоха Босна, Македония, Русия, Беларус, Турция, Израел, Азербейджан… Страни редовни участнички в конкурса.

И се започнаха геостратегическите анализи… Путин, Меркел… засега пожалиха Обама, но има време. Опорни точки от край до край и истерии от всички странни съединявайте се! Да, не е редно основното възражение срещу Кончита да е това, че е с брада. Както не е редно това да е причината да спечели. Толерантните (псевдо бих добавил аз) изтъкнаха това като основна и единствена причина, след което започнаха да казват „Стига сте се взирали в брадата“.

Но най-дразнещата за мен е общата опорна точка. Евровизия е един излишен конкурс, който не е дал нищо на музиката, средище на сладникав поп и мазен кич. Е тук мога да ви кажа само едно : Не разбирате, замълчете! Друго си е Златния Орфей нали? Или Мелодия на годината? А може би Пирин фолк? За да е нищо и никакво конкурсче може би го сравнявате с нещо велико и грандиозно и много ми се иска да разбера с какво? Кратка ретроспекция в последните години и някои песни, които излязоха от Евровизия, ще покажат на хората с истинска музикална култура (без стереотипи и комплекси, тесногръдие и провинциализъм), че не е нужно да се връщаме до ABBA и Селин Дион, за да видим, че смисъл има. Въпреки начина на гласуване (обещавам отделна статия по темата) и въпреки Кончита.

Eurovision 09 01

Какво е за мен Евровизия? Конкурс, от който всяка година ми харесват няколко песни. Една, пет или петнадесет няма значение. Събитие, показващо, че можем да сме единни въпреки културните различия. Именно в разнообразието на песните е чара на Евровизия. От метъл и рок през „сладникав“ поп до фолклорни мотиви, от ирландски гайди до турски кючек мотиви, от шеговити песни до прочуствени балади, от гласовити изпълнители до по-скоро актьори. И ако не можете да оцените това, то наистина не разбирате ценностите на Обединена Европа. Защото те наистина могат да бъдат открити в Евровизия. И тяхното лице не е Кончита, а хилядите песни появили се през годините. Не, не всички са мега хитове, но вие имате ли по-добро изпълнение? Ако да – явете се!

Годината е 2003. Русия изпраща на Евровизия Тату. Явно Русия все още изповядва еврогей ценностите.

През 2004 интересни са песните на Франция, Турция, Босна (изпълнителят ясно показва различна сексуалност, но розовата тениска не е като брада нали?), Сакис Рувас представя Гърция, Македония изпраща Тоше Проески.
Над всички са песента Лане мое, която представя Сърбия и Руслана за Украйна. Любопитна подробност – Украйна дава най-много точки на най-големия си конкурент Сърбия.

Годината е 2005. Аз лично препоръчвам песните на Португалия, Монако, Холандия, Унгария, Норвегия, Кипър, Израел, Сърбия, Швейцария… Няма начин да не намерите нещо за себе си. И разбира се Елена Папаризу!

2006. Годината на големия срам за България, нали лицемери? Мариана Попова отиде в Гърция с Азис!!! ШОК! УЖАС! СРАМ! СКАНДАЛ!
Песните на Швеция, Швейцария, Украйна, Ирландия заслужават интерес. Моите две любими са тези на Дима Билан за Русия и Ана Виси за Гърция. Първото място спечелиха финландците. A за мен емоцията беше различна. Бях в Атина. И мога да кажа – да това е Европа.

Последното е мега сладникав поп, нали?

2007. Най-доброто българско представяне от Елица и Стунджи. Украйна, Швейцария, Босна, Испания, Беларус, Македония, Гърция… доста хубави песни и тази година. Любопитното е, че песента на Кипър беше на френски, а тази на Норвегия на испански. Сърбия спечели с Молитва и в Белград не бяха възмутени от сексуалността на певицата.

2008. Този път сме в Белград. Чувството отново е невероятно. Армения, Исландия, Норвегия, Турция, Швеция, Гърция, Испания, Сърбия… различни, много различни песни, всяка със свой заряд и насторение… Победата е за Дима Билан. В Русия отново нито дума за сексуалността му.

2009. И отново намирам няколко песни, които да ми харесат. Португалия, Малта, Румъния, Исландия, Гърция, Великобритания, Турция.

Песента на Азербейджан остава в моят TOP предпочитани песни вече 5 години.

Победата е за песента от Норвегия, за която можем да кажем, че обедини Европа.

И за да завърша. През 2011 си намерих любим изпълнител. Между другото – гей.

P.S. И само едно напомняне. Dana International – също роден мъж, също печели Евровизия, през 1998. По спомен – тогава се вдигна далеч по-малко шум, песента се въртеше редовно по радиостанциите и никой не пищеше – може би защото кичът липсваше? (цитирам Динкова, Ани пусна го точно в момента, в който пишех това.)

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.