Европримка за Украйна

| от |
Един коментар на Борис Межуев за в. „Известия“
SENATE IRAQ
Американският политолог Збигнев Бжежински пусна в редовно подновявания си Туитър почти истеричен пост: „Европейският съюз трябва ясно да покаже на Украйна как смята да действа, ако Русия обяви на Украйна блокада“. Ако не видим тук фактически призив към (само търговска, надявам се) война срещу Русия, трудно ще схванем за какво става дума. Трудно ще проумеем какво подразбира прочутият геостратег под израза „ясно да покаже“…

По-рано Бжежински – пак в Туитър, посочи де факто, че наред с голяма част от американския политически елит ще прецени всеки отказ на украинския президент да подпише известното споразумение като „лично отмъщение“ на Янукович спрямо Юлия Тимошенко, чието освобождаване поставят като условие за асоцииране на Украйна много европейски държави, най-вече Германия.

Но както сочи развитието на нещата, съдбата на Тимошенко вече не е на дневен ред. ЕС май е готов да забрави за бившата премиерка и нейното здраве, да стори всичко, стига да не се провали злополучното споразумение. Виктор Янукович се опита да обясни в телевизионно интервю защо Украйна от чисто икономическо гледище засега няма готовност за асоциирано членство в ЕС – по
израза на президента, то ще е примка на шията на явно неукрепналата украинска икономика.
timoshenko
Всички тези дреболии всъщност не вълнуват никого. Вълнение обаче буди нещо друго, сочат открито американски експерти – осуети ли се подписването, Русия ще добави в актива си не една,
а цели две дипломатически победи. След „сирийската“ победа ще дойде и „украинска“. Две на нула в полза на Русия и Путин – за Запада това е вече прекалено. Това си е предизвикателство и
скандал.
Ето защо някои вече шантажират украинския политически елит и лично президента на Украйна. Петицията с искане да бъде обявен за персона нон грата, качена на сайта на Белия дом, навярно е
инициатива на отделни недоброжелатели и хора от полската и украинската емиграция. Естествено никой от администрацията не би стигнал дотам. Как обаче да оценим в този контекст активното
участие на Лорета Граужинене – председател на литовския Сейм, в киевските митинги? Тя спокойно говори на протестния „евромайдан“ и подгрява очакванията на демонстрантите, че ако стане нещо,
Европа ще им помогне.
Представете си какво ще последва, ако видим на някоя протестна проява, да речем, в Полша или в Мексико, бурно да агитират за някоя сила Сергей Наришкин или Валентина Матвиенко. Онези участници в митинга, които наистина са загрижени за суверенитета на страната си, трябва сигурно да се запитат най-напред допустимо ли е чужденци да участват така директно в работите на държавата им.
Почти съм убеден, че предстои да си кажат думата и американските конгресмени, търсещи повод да ударят своя президент, за чието историческо споразумение с Иран допринесе много лоялното сътрудничество на Русия – което е притеснен да признае споменатият Бжежински, при все че май приветства споразумението. Някой член на Сената или Камарата на представителите със сигурност ще пожелае да повтори постъпката на Ричард Лугър – през 2004 г. той се включи в „оранжевата революция“, с което укрепи вярата й в предстоящата победа.
Информационна война избухва и в мрежовото пространство – от сутринта на 27 ноември из Фейсбук са плъзнали слухове, че в Киев едва ли не се готви държавен преврат, почти неминуем, ако президентът на Украйна все пак не рискува да сложи подпис под споразумението. После май се разбра, че потенциалът на двата протестни площада не е достатъчен за масови безредици в столичния център, но виждаме как тревожността се разраства, подстрекавана от желаещи да превърнат все по-силната тревога във фактор за дипломатически натиск.
russia-ukraine-gas-prices.si
Вече е ясно, че при всяко положение няма начин 2013-а да приключи безпроблемно в Украйна – и вече не защото се цепи една страна, а защото видимо се разцепва цялата европейска цивилизация. Еврозападът и Евроизтокът стигнаха момента на челен сблъсък: в миг пламнаха отново всички болезнени точки и неразплетени възли, останали след рухването и разпада на
Съветския съюз.
Изглежда, сякаш е дошло време да уредим нещата – и то всички заинтересовани страни, – но днес залогът е толкова голям, че Европа все още няма такава готовност. Жалко! Все някой ден ще се наложи да седнем, да се разберем „на шест очи“, но днешното забавяне може да бъде платено с реалното благополучие на реални хора, ако не и с гражданското спокойствие в Киев – града, от
който води начало цялата руска земя.
 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.