Европейци, не се оставяйте да ви лъжат!

| от |

Онези, които се връщат към националния уют и разкрасената си национална история, се „вдетиняват”. С тази метафора един швейцарски политолог подкрепя тезата си, че ЕС е най-доброто, което може да се случи на хората, предава Дойче веле.

В много държави новият национализъм печели все повече подкрепа от гласоподавателите. Модерните общества се чувстват все по-несигурни – и това избива в национализъм. Светът наоколо ни става необозрим и опасен, а глобализацията ни принуждава непрекъснато да увеличаваме оборотите и да се нагаждаме. Голяма грешка е обаче да се оттеглим вътре в националните си граници. Защото подвижният световен капитал може да бъде обуздан единствено с повече международни и международноправни ограничения. Европейският съюз има грешки и недостатъци, но без него Европа е в опасност. Това са част от тезите на швейцарския професор Дитер Фрайбургхаус, които ви предлагаме по публикации в печата и в неговата уебстраница.

Популистите и националистите напоследък постигат все по-добри резултати на изборите в цяла Европа. Партията за независимост на Великобритания, „Истинските финландци”, френският „Национален фронт”, „Алтернатива за Германия”, „Новият фламандски алианс”, „Единна Русия” и тям подобните са в подем. Между тези партии има известни различия, но няколко важни теми ги свързват: страхът от глобализацията, враждебността към емигрантите, евроскептицизмът, недоверието към политическата класа. Те въздигат като най-висши ценности собствения народ и собствената нация. Тези партии разказват една разкрасена приказка за собствената история и проповядват само онова, което народът иска да чуе. Как да си обясним този процес?

Национализмът като „вдетиняване”

Когато отделният човек, нападнат от страхове, подири спасение, завръщайки се на по-долни стъпала от развитието на своята личност, психолозите говорят за „регресия”. Симптомите са добре познати: вдетиняване, плачливост, особено податливост на заболявания. Такива хора изпитват потребността от силен родител, който да ги брани и да се грижи за тях. Когато народите искат да се оттеглят вътре в своите национални граници, когато масово се вайкат, когато настояват за силна държава и идеализират собственото си минало – това много напомня за описаната регресия. Но от какво точно се страхуват народите? На пръв поглед – от чуждото, от исляма, от катунарите, от някакви далечни, външни управници и изобщо от всякаква намеса на външния свят в собствените дела. Всъщност обаче истинските причини се крият много по-дълбоко.

Да, светът стана по-несигурен

Да започнем от това , че светът наоколо стана по-несигурен. Близо половин век Западна Европа живя в мир и под закрилата на САЩ. Светът беше ясно разделен на две – приятели и врагове. Тази схема се разпадна, а днес Русия дори създава повече ядове, отколкото едновремешният СССР. Китай пък, макар и далеч, е огромен и непредвидим. Арабският и североафриканският свят са затънали в революции и граждански войни. Надига се бежанска вълна. Ислямският тероризъм виси като постоянна заплаха. „Биг Брадър” ни следи на всяка крачка, а ние сами не знаем дали това да ни успокоява или тревожи. Почвата е пълна с отрови, моретата – с боклук, експертите непрекъснато ни заплашват с климатична катастрофа. С две думи: живеем в необозрим и пълен със заплахи свят, който се променя с главоломна бързина. Струва ни се, че заплахите винаги идват отвън, така че логично гледаме да се сгушим в познатия ни домашен уют. Само дето националната държава изобщо не може да ни опази от тези заплахи.

Хората се чувстват несигурни и поради икономическата глобализация. Потоците от стоки и информация все по-мощно и по-бързо обикалят земното кълбо. Вече изобщо не знаем откъде идват стоките, които потребяваме. Доволни сме от това, че стават все по-евтини, в същото време обаче час по час се шокираме от новините за ужасните трудови условия в Третия свят, за пораженията върху природата, за генетично изменената царевица или месото с изтекъл срок на годност. Невидими офшорни фирми контролират важни сектори от икономиката, големи банки плащат глоби за милиарди, други пък получават държавни помощи за милиарди, Евросъюзът спасява цели държави от фалит. Всичко това идва в повече дори на хората с добро въображение и поражда закономерни страхове. От тяхна гледна точка в малкия им свят глобализацията също нахлува отвън, макар че всъщност, без да го съзнават, и те са част от нея.

Националистите ще ви излъжат

Нека обаче да припомним и нещо много важно. Допреди няколко десетилетия Западът владееше технологиите, а останалият свят доставяше суровините и евтината работна ръка. Условията на този стокообмен трайно работеха в полза на Запада, в резултат от това благоденствието непрекъснато нарастваше, а социалната държава процъфтяваше. Днес обаче по света има все повече държави, където заплатите са ниски, а квалификацията и технологиите са на високо равнище. Тези държави са сериозна конкуренция на Запада. За него важи едно условие: да произвежда и изнася толкова, че да може да поддържа възнагражденията на сегашното равнище. Тоест, ние трябва да ставаме все по-добри, все по-хитри, все по-иновативни и все по-работливи. Страните, където това не се случи, ще затънат в безработица и дългове. В тези страни властта ще вземат правителства, които обещават на хората мед и масло, но изобщо не са в състояние да прокарат болезнени реформи. Положението ще се влошава, избирателите ще се чувстват все по-излъгани, гневът срещу политическата класа ще нараства, а демокрацията ще изгуби народното доверие. Хората по стар навик ще хвърлят вината или върху големия капитал, или върху международните организации, брюкселските бюрократи, в краен случай – върху германската канцлерка Меркел. Навсякъде ще избуят протекционистки тенденции, а националистите ще наберат сила. Мнозинството хора, които очакват собствената им държава да ги закриля, логично ще подкрепят решенията тя да се въоръжава и да бъде силна за самоотбрана. Оттук до агресията навън остава само една мъничка крачка. Тези сценарии са ни добре познати – не само от миналото.

Имате ли по-добра идея от капитализма?

Капитализмът е единственият икономически модел, който следва принципа „благоденствие за всички”. Но той е ненаситен, той взривява границите на човешката и на световната природа. Непрекъснато го разтърсват кризи, които оставят подире си полкове от губещи. През последните две столетия западните държави се научиха да озаптяват капитализма, така че ползите от него да се разпределят за всички, а вредите да бъдат минимални. Напоследък обаче капиталът с такава лекота прескача държавните граници, че националните регулации са по-скоро в състояние да го прогонят, отколкото да го опитомят. Топят се шансовете сами да определяме съдбата си, суверенитетът ерозира.

В световен мащаб капитализмът може да се постави под контрол само с помощта на наднационални споразумения и регулации. А пътят до тях е изключително труден, защото както конкуренцията между държавите-производителки, така и последните остатъци от националния суверенитет непрекъснато пречат на тези регулации. Освен всичко друго, САЩ вече не са толкова активни в ролята си на единствена световна сила и не налагат този нов ред. А досегашната история показва, че нов международен ред възниква единствено под диктата на един хегемон.

Животът в Европа никога не е бил по-добър

Но това правило има и едно изключение: Европейският съюз. Катастрофите от последните векове в такава степен са травмирали европейските държави, че те са готови да се откажат от част от суверенитета си в полза на един общ континентален ред. Това им помогна заедно да създадат нови общи правила. За тяхното спазване обаче трябва да бдят една обща политическа институция и един общ съд, а бъдещите правила да се приемат с мнозинство. Тези условия бяха достатъчни, за да се изгради функциониращ общ пазар с 500 милиона потребители. В ЕС е подсигурено свободното придвижване на стоки, капитали, услуги и хора, а търговията и обменът, разбирателството и взаимопомощта са гаранция за мирното бъдеще. Дори не е възможно да се опише колко много направи ЕС за мирния преход в Средна и Източна Европа. Никога досега животът на този континент не е бил толкова добър.

Разбира се, този процес на интеграция е изключително труден. Както всички човешки конструкции, така и ЕС има много недостатъци и грешки. В Евросъюза все още няма истинска демокрация, в него работят прекалено амбициозни бюрократи, засега не е въведено и ефикасно разделение на отговорностите между Брюксел и страните-членки, а еврото сякаш развива повече центробежни, отколкото центростремителни сили. И все пак, най-сериозният легитимационен проблем на ЕС е създаден от националните политици, които винаги приписват на Брюксел вината за онова, което сами не могат да свършат у дома. Така възникват изкривеният образ на ЕС и сбърканите дискусии, които са добра почва за избуяването на национализма и екстремизма.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Предстои ни авантюристична и любовна седмица

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 23.01. до 29.01):

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака на Стрелеца, което й разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични и общителни през първите два дни от седмицата.

Те ще бъдат идеални за пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, както и за решаване на правни въпроси .

Най-много успех се очаква да имат през периода огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да поставят началото на ново начинание, което в бъдеще да им донесе парични постъпления и да подобри имиджа им.

Oт сряда до петък на обяд Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни и половина ще сме доста по-сериозни и насочени към решаването на важни задачи.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци, да имат усещането, че срещат пречки и ограничения отвън. Важно е да влагат достатъчно старание в нещата, които зависят предимно от тях, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова повече ще постигат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще се намира в знака Водолей, като в събота в 2.00 сутринта настъпва Новолуние в същия знак, тогава Луната съвпада с градусите на Слънцето.

Заради събитието е възможно да сме прекалено едностранчиви и да не виждаме противоположната гледна точка. Поради тази причина е важно да избягваме спорове или конфронтации със заобикалящите ни. Най-добре е да се фокусираме върху себе си и търсенето на вътрешен баланс, а не върху другите и изискванията ни към тях.

Също така може да се очаква през тези дни да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се протака.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Новолунието за неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите ги, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Най-важното е да се концентрират върху собствените задачи и да не си позволят да загубят почва под краката, отстоявайки се на всяка цена за неща, които нямат кой знае какво значение, и заради които могат да развалят отношенията си с важни за тях хора.

През цялата седмица движението на планетата Венера, планетата, която отговаря за хармонията, партньорствата и разбирателството ще съвпада с това на Марс, небесното тяло, което описва начина, по който се отстояваме и началото на нещата.

Този аспект е с много силен романтичен привкус, още повече, че се случва в знака Риби, най-отнесения и романтичен знак от зодиака, Венера отговаря за анимата и женското начало, докато Марс е олицетворение на анимуса и мъжкото начало.

Докато действат съвместно енергиите на двете планети, бихме могли да очакваме да сме силно влюбени и привлечени към някого от обкръжението. Периодът е много добър за стартиране на отношения, както и за прекарване на време с любим човек. Ще сме любвеобилни и раздаващи се.

Най-силно ще действа съвпада на Марс и Венера на водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изключителен подем, както в личните, така и в професионалните партньорства и ще успеят да изпъкнат, както в личен, така и в професионален план.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.