Европейци, не се оставяйте да ви лъжат!

| от |

Онези, които се връщат към националния уют и разкрасената си национална история, се „вдетиняват”. С тази метафора един швейцарски политолог подкрепя тезата си, че ЕС е най-доброто, което може да се случи на хората, предава Дойче веле.

В много държави новият национализъм печели все повече подкрепа от гласоподавателите. Модерните общества се чувстват все по-несигурни – и това избива в национализъм. Светът наоколо ни става необозрим и опасен, а глобализацията ни принуждава непрекъснато да увеличаваме оборотите и да се нагаждаме. Голяма грешка е обаче да се оттеглим вътре в националните си граници. Защото подвижният световен капитал може да бъде обуздан единствено с повече международни и международноправни ограничения. Европейският съюз има грешки и недостатъци, но без него Европа е в опасност. Това са част от тезите на швейцарския професор Дитер Фрайбургхаус, които ви предлагаме по публикации в печата и в неговата уебстраница.

Популистите и националистите напоследък постигат все по-добри резултати на изборите в цяла Европа. Партията за независимост на Великобритания, „Истинските финландци”, френският „Национален фронт”, „Алтернатива за Германия”, „Новият фламандски алианс”, „Единна Русия” и тям подобните са в подем. Между тези партии има известни различия, но няколко важни теми ги свързват: страхът от глобализацията, враждебността към емигрантите, евроскептицизмът, недоверието към политическата класа. Те въздигат като най-висши ценности собствения народ и собствената нация. Тези партии разказват една разкрасена приказка за собствената история и проповядват само онова, което народът иска да чуе. Как да си обясним този процес?

Национализмът като „вдетиняване”

Когато отделният човек, нападнат от страхове, подири спасение, завръщайки се на по-долни стъпала от развитието на своята личност, психолозите говорят за „регресия”. Симптомите са добре познати: вдетиняване, плачливост, особено податливост на заболявания. Такива хора изпитват потребността от силен родител, който да ги брани и да се грижи за тях. Когато народите искат да се оттеглят вътре в своите национални граници, когато масово се вайкат, когато настояват за силна държава и идеализират собственото си минало – това много напомня за описаната регресия. Но от какво точно се страхуват народите? На пръв поглед – от чуждото, от исляма, от катунарите, от някакви далечни, външни управници и изобщо от всякаква намеса на външния свят в собствените дела. Всъщност обаче истинските причини се крият много по-дълбоко.

Да, светът стана по-несигурен

Да започнем от това , че светът наоколо стана по-несигурен. Близо половин век Западна Европа живя в мир и под закрилата на САЩ. Светът беше ясно разделен на две – приятели и врагове. Тази схема се разпадна, а днес Русия дори създава повече ядове, отколкото едновремешният СССР. Китай пък, макар и далеч, е огромен и непредвидим. Арабският и североафриканският свят са затънали в революции и граждански войни. Надига се бежанска вълна. Ислямският тероризъм виси като постоянна заплаха. „Биг Брадър” ни следи на всяка крачка, а ние сами не знаем дали това да ни успокоява или тревожи. Почвата е пълна с отрови, моретата – с боклук, експертите непрекъснато ни заплашват с климатична катастрофа. С две думи: живеем в необозрим и пълен със заплахи свят, който се променя с главоломна бързина. Струва ни се, че заплахите винаги идват отвън, така че логично гледаме да се сгушим в познатия ни домашен уют. Само дето националната държава изобщо не може да ни опази от тези заплахи.

Хората се чувстват несигурни и поради икономическата глобализация. Потоците от стоки и информация все по-мощно и по-бързо обикалят земното кълбо. Вече изобщо не знаем откъде идват стоките, които потребяваме. Доволни сме от това, че стават все по-евтини, в същото време обаче час по час се шокираме от новините за ужасните трудови условия в Третия свят, за пораженията върху природата, за генетично изменената царевица или месото с изтекъл срок на годност. Невидими офшорни фирми контролират важни сектори от икономиката, големи банки плащат глоби за милиарди, други пък получават държавни помощи за милиарди, Евросъюзът спасява цели държави от фалит. Всичко това идва в повече дори на хората с добро въображение и поражда закономерни страхове. От тяхна гледна точка в малкия им свят глобализацията също нахлува отвън, макар че всъщност, без да го съзнават, и те са част от нея.

Националистите ще ви излъжат

Нека обаче да припомним и нещо много важно. Допреди няколко десетилетия Западът владееше технологиите, а останалият свят доставяше суровините и евтината работна ръка. Условията на този стокообмен трайно работеха в полза на Запада, в резултат от това благоденствието непрекъснато нарастваше, а социалната държава процъфтяваше. Днес обаче по света има все повече държави, където заплатите са ниски, а квалификацията и технологиите са на високо равнище. Тези държави са сериозна конкуренция на Запада. За него важи едно условие: да произвежда и изнася толкова, че да може да поддържа възнагражденията на сегашното равнище. Тоест, ние трябва да ставаме все по-добри, все по-хитри, все по-иновативни и все по-работливи. Страните, където това не се случи, ще затънат в безработица и дългове. В тези страни властта ще вземат правителства, които обещават на хората мед и масло, но изобщо не са в състояние да прокарат болезнени реформи. Положението ще се влошава, избирателите ще се чувстват все по-излъгани, гневът срещу политическата класа ще нараства, а демокрацията ще изгуби народното доверие. Хората по стар навик ще хвърлят вината или върху големия капитал, или върху международните организации, брюкселските бюрократи, в краен случай – върху германската канцлерка Меркел. Навсякъде ще избуят протекционистки тенденции, а националистите ще наберат сила. Мнозинството хора, които очакват собствената им държава да ги закриля, логично ще подкрепят решенията тя да се въоръжава и да бъде силна за самоотбрана. Оттук до агресията навън остава само една мъничка крачка. Тези сценарии са ни добре познати – не само от миналото.

Имате ли по-добра идея от капитализма?

Капитализмът е единственият икономически модел, който следва принципа „благоденствие за всички”. Но той е ненаситен, той взривява границите на човешката и на световната природа. Непрекъснато го разтърсват кризи, които оставят подире си полкове от губещи. През последните две столетия западните държави се научиха да озаптяват капитализма, така че ползите от него да се разпределят за всички, а вредите да бъдат минимални. Напоследък обаче капиталът с такава лекота прескача държавните граници, че националните регулации са по-скоро в състояние да го прогонят, отколкото да го опитомят. Топят се шансовете сами да определяме съдбата си, суверенитетът ерозира.

В световен мащаб капитализмът може да се постави под контрол само с помощта на наднационални споразумения и регулации. А пътят до тях е изключително труден, защото както конкуренцията между държавите-производителки, така и последните остатъци от националния суверенитет непрекъснато пречат на тези регулации. Освен всичко друго, САЩ вече не са толкова активни в ролята си на единствена световна сила и не налагат този нов ред. А досегашната история показва, че нов международен ред възниква единствено под диктата на един хегемон.

Животът в Европа никога не е бил по-добър

Но това правило има и едно изключение: Европейският съюз. Катастрофите от последните векове в такава степен са травмирали европейските държави, че те са готови да се откажат от част от суверенитета си в полза на един общ континентален ред. Това им помогна заедно да създадат нови общи правила. За тяхното спазване обаче трябва да бдят една обща политическа институция и един общ съд, а бъдещите правила да се приемат с мнозинство. Тези условия бяха достатъчни, за да се изгради функциониращ общ пазар с 500 милиона потребители. В ЕС е подсигурено свободното придвижване на стоки, капитали, услуги и хора, а търговията и обменът, разбирателството и взаимопомощта са гаранция за мирното бъдеще. Дори не е възможно да се опише колко много направи ЕС за мирния преход в Средна и Източна Европа. Никога досега животът на този континент не е бил толкова добър.

Разбира се, този процес на интеграция е изключително труден. Както всички човешки конструкции, така и ЕС има много недостатъци и грешки. В Евросъюза все още няма истинска демокрация, в него работят прекалено амбициозни бюрократи, засега не е въведено и ефикасно разделение на отговорностите между Брюксел и страните-членки, а еврото сякаш развива повече центробежни, отколкото центростремителни сили. И все пак, най-сериозният легитимационен проблем на ЕС е създаден от националните политици, които винаги приписват на Брюксел вината за онова, което сами не могат да свършат у дома. Така възникват изкривеният образ на ЕС и сбърканите дискусии, които са добра почва за избуяването на национализма и екстремизма.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.