Европейският парламент – демократичен отдушник на европейските институции

| от |

234_video

Ален Жан-Робер от Франс прес

Европейският парламент се опитва да се наложи като незаменим фактор на европейската политическа сцена, но макар да разполага с широки правомощия и да се противопоставя понякога на страните членки, ролята му при определянето и контрола на политиката на ЕС остава незначителна.

Сдобиването с нови правомощия и преодоляването на „демократичния дефицит“, от който страда съюзът, са едни от залозите на европейските избори. Пред постигането му обаче има многобройни пречки.

Ако иска да убеди в легитимността си държави, които по начало не са много склонни да се разделят с част от правомощията си, Европейският парламент ще трябва да заложи на мобилизирането на избирателите, при положение че участието в изборите неизменно бележи спад от 1979 г. насам.

В последните пет години Парламентът се изяви не само гласувайки хиляди резолюции, понякога заклеймяващи, в полза на защитата на правата на човека. Той се възползва в голяма степен от новите пълномощия за съвместни решения, възложени му от Лисабонския договор, и показа, че не може да бъде объркван с обикновена камара за регистриране на решения, взети от Еврокомисията и европейските столици.

Без одобрението на Парламента Европейската комисия – изпълнителният орган на ЕС – не може да поеме функциите си. Неговите компетенции обхващат 85 области, от земеделието до енергийната политика. Миналата година за пръв път евродепутатите внесоха поправки в реформа за общата селскостопанска политика – един от стълбовете на европейската политика.

През 2012 г. те отхвърлиха също, с голямо мнозинство, международното споразумение Акта (Acta) за фалшифицирането, договаряно дискретно в продължение на години от десетина страни от ЕС. Текстът беше преценен като опасен за личните свободи и за генеричните медикаменти.

Монопол на Еврокомисията

Парламентът отхвърли също почти единодушно проект на ЕК, замислен „да опрости“ търговията със семена, но оспорен както от промишлените производители на семена, така и от еколозите, които съзряха в него заплаха за биоразнообразието.

Друг подвиг на ЕП бе, че промени европейския закон за тютюнопушенето, за да регламентира в по-голяма степен продажбата на електронни цигари, а след продължителна битка със страните членки той успя да запази програмата за подпомагане с продоволствия на най-бедните, която някои страни, сред които и Германия, искаха да премахнат.

По най-деликатните теми обаче резултатите са смесени. След продължила с месеци борба ЕП бе принуден да отстъпи пред държавите по въпроса за многогодишния бюджет на ЕС (2014-2020 г.). За първи път в историята на ЕС бюджетът на общността е сериозно орязан, след като страните наложиха желания от тях режим на икономии.

Освен това пледоариите в полза на взаимно гарантиране на държавните дългове на страните бяха отминати с надменно пренебрежение от страните.

В действителност обширни области от европейската икономическа политика се изплъзват от контрола на Европарламента. Евродепутатите присъстваха като обикновени свидетели на учредяването на тройката (ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), наложила болезнени реформи на четири страни (Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър) ползващи се от програма за подпомагане.

В някои случаи евродепутатите сами приеха ограничаването на парламентарния контрол. Именно това се случи през 2011 г., когато те одобриха пакет от шест правни мерки, известен като „сикс пак“, даващи право на ЕК да санкционира, без да се консултира с ЕП, страните със свръхдефицит, които не намаляват дълга си и не коригират дисбаланса в икономиката си.

По време на кампанията основните партии, представени в Европарламента, пледираха за повече парламентарни компетенции, но нищо не подсказва, че те ще бъдат чути. ЕП не може да предприеме законодателна инициатива и засега Еврокомисията запазва монопола си в това отношение.

/БТА/      

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.