Европейски милиарди за Украйна

| от |

ЕС иска да подпомогне Украйна с милиарди евро. Все още обаче не е ясно какъв ще е точният размер на сумата. САЩ, МВФ, а вероятно и Русия също ще се включат в отпускането на помощи, пише Дойче веле.

ashton

Катрин Аштън, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика, замина на поредното си посещение в украинската столица. Целта на визитата ѝ в Киев е провеждането на разговори с новото държавно ръководство за отпускане на финансови помощи от Брюксел. Един от говорителите на ЕК заяви, че Аштън предлага международен помощен пакет за „краткосрочно, средносрочно и дългосрочно подпомагане на украинската икономика“. Все още обаче е неясно за каква сума точно става въпрос.

Временно изпълняващият длъжността финансов министър на Украйна Юри Колобов предложи свикването на международна донорска конференция за Украйна. Според него финансовите нужди на страната му възлизат на около 25 милиарда евро. От Еврокомисията обаче досега не са потвърдили, че такава конференция ще бъде организирана.

По време на протестите в Киев, Брюксел постоянно подчертаваше, че договореното споразумение за асоцииране и свободна търговия е готово за подпис. И сега ЕК потвърди, че само от Украйна зависи кога и дали споразумението ще бъде подписано.

Европейски пари ще има, но за кого?

Председателката на фракцията на Зелените в Европарламента Ребека Хармс подчерта в интервю за Дойче Веле, че сега ЕС и САЩ трябва спешно да изработят помощен пакет за Украйна. Тя бе на посещение в Киев, където се срещна и разговаря с освободената от затвора Юлия Тимошенко. Преди отпътуването си за Брюксел, Ребека Хармс изтъкна, че ЕС трябва да помогне на новото украинско ръководство и при провеждането на реформи в съдебната реформа. „Не бива да се стига до политическо правосъдие и отмъщение срещу старите властници“, каза тя.

Миналата година преговорите на Украйна с МВФ за отпускането на финансова помощ се провалиха, защото двете страни не можаха да постигнат единодушие по условията. „Това не бива да се повтаря“, каза Хармс. Тя изтъкна също така, че е крайно време да бъде сложен край на изтичането на капитали от Украйна и прането на пари. „Ако това се случи, Западът ще трябва да вложи значително по-малко средства за подпомагането на страната“, каза тя.

Шефката на МВФ Кристин Лагард от своя страна заяви преди броени дни, че реформите в Украйна трябва поне да бъдат подети, преди на страната да се дават обещания за финансова помощ. А външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че в четвъртък (27.02.) във Вашингтон лично ще проведе разговори с МВФ относно евентуални заеми за Украйна.

В същото време пълномощникът на федералното правителство за Източна Европа Гернот Ерлер настоява за включването на Русия в общата акция за подпомагане на Украйна. „Предлагам в разговорите да бъде включена и Русия, защото тя също има интерес Украйна да се стабилизира“, каза Ерлер пред германската телевизия АРД и добави: „Основният ни проблем досега е, че не е ясно с кого точно да преговаряме за условията за отпускане на помощи. Все още в Украйна няма дееспособно преходно правителство. А все пак никой не иска да дава пари без нищо в замяна.“

Според рейтинговите агенции Украйна е на ръба на неплатежоспособността. Страната е застрашена от държавен фалит.

Все още са възможни и санкции

След политическите катаклизми в Киев, Русия спря изплащането на втория транш от помощните си заеми за Украйна. Руският президент Владимир Путин бе обещал на стария режим на Янукович помощи в размер на 18 милиарда долара. В замяна на това Янукович прекрати споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС. Русия обяви и 30-процентна отстъпка от първоначално договорената цена на природния газ за Украйна.

Същевременно заплахата на ЕС за санкции срещу политици, отговорни за насилието в Украйна, не е отшумяла. ЕК потвърди, че все още работи по списък с имена на хора, чиито банкови сметки ще бъдат замразени и на които може да им бъде забранено да влизат на територията на ЕС. „Налагането на тези санкции зависи от развитията в Украйна“, каза говорителят на ЕК Оливие Бейли. Председателката на фракцията на Зелените в Европарламента Ребека Хармс също потвърди, че все още съществува опцията за налагане на санкции. „Трябва да изясним къде са потънали парите, които са присвоили елитите благодарение на президента Янукович. И ЕС трябва да стори всичко възможно, тези пари да бъдат върнати на страната“, заяви Ребека Хармс в разговор с Дойче Веле.

 

 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times