Европа в плен на скритите дългове

| от |

Португалия, Ирландия и Гърция се справят все по-добре в бюджетната област, докато британците срещат все повече трудности, информира Дойче веле. А в Германия проблемите са най-вече в социалната система – там са „скритите“ дългове.

В повечето европейски държави курсът към консолидация дава добри резултати. Нивото на държавните задължения постепенно се стабилизира, а продължителната тенденция на рязкото им нарастване изглежда се обръща. Гърция, Ирландия и Португалия отбелязват значителни успехи благодарение на мерките за икономии. Но все още малко държави в Европа се отличават с устойчива фискална политика, защото повечето от тях имат скрити задължения, които са дори по-големи от официално обявяваните. Поради това на този етап и дума не може да става за някакво успокоение, твърдят германските икономисти Бернд Рафелхюшен и Щефан Мог.

Експертите от германската фондация „Пазарна икономика” са направили класация на общата задлъжнялост на страните именно от гледна точка на нейната устойчивост. В нея, към официалните данни за задълженията, се прибавят и претенциите от страна на гражданите към съответните пенсионни или здравни осигуровки. И колкото по-големи са обещанията за предоставяне на услуги в едно застаряващо общество, толкова по-голяма е тази скрита дългова тежест.

Отличничките Естония и Латвия

Латвия е единствената държава в Европейския съюз, чиято бюджетна политика в момента е стабилна. Със задължения в размер на 38 процента от брутния си вътрешен продукт, страната без усилия изпълнява условията на европейския Пакт за стабилност и растеж, според който задълженията не бива да превишават 60% от БВП. Латвия е за пример и по отношение на скритите задължения – 17 на сто от брутния вътрешен продукт.

В тази класация Германия заема петото място. Към официалните държавни дългове от 80 процента се добавят и почти толкова скрити. Фактически размерът на дълга би трябвало да възлиза даже на 170 процента от БВП, тъй като класацията не обхваща приетия през лятото пакет от мерки в сферата на пенсионното осигуряване.

Италия и Португалия, например, стоят много по-добре от Федералната република в това отношение, макар да са пострадали от кризата. И двете държави имат големи бюджетни проблеми със стигащите до 130 процента от БВП официални задължения. Но социалните им системи са много по-солидно финансирани, отколкото в Германия. В челото на списъка е и Естония с най-ниските задължения в целия ЕС – едва 10 процента от БВП.

Икономистите оценяват положително това, че в 13 от проучените 27 държави от Общността, през 2014 общите задължения са спаднали в сравнение с предходната година. В шест страни, включително Германия, те са останали непроменени. Въпреки отбелязания напредък обаче, потребността от консолидация остава висока. Това се отнася в особено голяма степен за Люксембург, която заема последното място в класацията. Основната причина за това са прекомерно щедрите социални услуги за жителите на Великото херцогство, което очевидно няма да може да си позволи тази щедрост в дългосрочен план, както посочва Рафелхюшен. Докато официално държавните задължения на Люксембург възлизат на 24 процента от БВП, скритата задлъжнялост се изчислява на над 1 000 на сто от БВП и е по-висока отколкото в която и да било друга държава от Европейския съюз. В Ирландия общата задлъжнялост също е много висока, но пък за една година тя е спаднала значително – от 1 270 на 875 процента от БВП.

Германия тласка Европа към пропаст?

Икономистите предупреждават, че Европейският съюз по никакъв начин не трябва да се отклонява от курса на икономии. И по този начин влизат в задочен дебат с лауреата на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, който отдавна смята икономиите за грешен път за излизане от кризата. Според него, най-напред трябва да бъде стабилизиран икономическият растеж – чрез по-високи разходи, и едва след това да се мисли за консолидирането на бюджета. Кругман предрича предстояща катастрофа, за която обаче няма да са виновни икономически слабите страни по периферията на ЕС, нито дори Франция, а именно Германия, която най-безсрамно руинирала своите съседи, твърди американският нобелист.

Според данните на германските експерти, средната обща задлъжнялост в Европейския съюз е 340 процента, т.е. надхвърля повече от три пъти годишния БВП. И по отношение на официалното ниво на задълженията мнозинството европейски страни са отвъд бариерата от 60 процента. А и държавният дефицит, който съгласно Пакта за стабилност не бива да надхвърля 3% от БВП, е по-висок в немалко членки на Общността. Наред с Франция и Испания, най-вече Великобритания от години нарушава този критерий. И това се дължи не само на високите държавни задължения – от почти 90 на сто, но и на скритите си задължения, за които се смята, че достигат 500 процента от БВП на страната.

„Проблемът на британците не е в твърде щедрата социална държава, а в ограничените приходи”, казва в тази връзка Рафелхюшен. Ако не се вземат предвид разходите за обслужване на лихвите, в момента Великобритания има най-високия държавен дефицит от всички страни в Европейския съюз. А Германия, ако нямаше задължения, можеше да отбележи бюджетен плюс от 2,1 процента от БВП. И гърците биха имали значителен излишък, ако не трябваше днес да плащат лихвите за лошата си финансова политика от миналото.

Успехите на южноевропейците в бюджетната област опровергават всички онези, които твърдят, че само с нови задължения Европа може да се пребори със слабия икономически растеж, твърди Рафелхюшен. „Нивото на задълженията в момента е високо и ако експанзивната фискална политика продължи, това няма да доведе до нищо”, подчертава ученият. Все пак би било добре, ако с оглед на моментните извънредно ниски лихви правителствата преоформят кредитите в дългосрочни. Британците вече са се заели с това доста сериозно.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Кой обра номинациите за „Златна малинка“ 2017?

| от chronicle.bg |

Днес се очаква да се разберат номинациите за „Oскар“ 2017 и традиционно няколко часа преди това стават ясни и номинациите за „Златна малинка” (Razzie Award), които се връчват за най-лошите постижения във филмовото изкуство през изминалата година.

Носителите получават малинка, направена от пластмаса и покрита със златиста спрей-боя. Всяка „статуетка“ струва по-малко от 5 долара, включително данъците от 7%. И въпреки пародийния характер на наградите, звезди от ранга на Сандра Бълок и Холи Бери лично са се появявали на церемонията за „Златна малинка“, за да приемат евтиния трофей.

Тази година, очаквано, поне според нас, лидери сред номинираните са „Зулендър 2″, отличен в девет категории, и наистина много слабия „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ – отличен в осем категории.

Представяме ви и пълния списък с номинираните:

НАЙ-ЛОША КАРТИНА
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР

Бен Афлек – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джерард Бътлър – „Боговете на Египет“
Хенри Кавил – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Робърт де Ниро -„Ох, на дядо!“
Динеш Де Соуза – като себе си в „Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
Бен Стилър -„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОША АКТРИСА

Меган Фокс – „Костенурките нинджа: На светло“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Беки Търнър като Хилари Клинтън в в „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Наоми Уотс – „Дивергенти 3: Предани“
Шайлийн Уудли – „Дивергенти 3: Предани“

НАЙ-ЛОША АКТРИСА В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Джулиан Хау / „Ох, на дядо“
Кейт Хъдсън / „Денят на мама“
Обри Плаза / „Ох, на дядо“
Джейн Сиймор / Петдесет нюанса по-тъмно
Села Уорд / „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Кристен Виг / „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Никълъс Кейдж/ „Сноудън“
Джони Деп/ „Алиса в огледалния свят“
Уил Фарел / „Зулендър 2″
Джеси Айзенбърг / „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джаред Лето / „Отряд самоубийци“
Оуен Уилсън / „Зулендър 2″
НАЙ-ЛОШ РЕЖИСЬОР

Динеш де Соуза и Брус Шоули – „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Роланд Емерих – „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Алекс Прояс – „Боговете на Египет“
Зак Снайдър – „Батман срещу Супермен: Зората на
справедливостта“
Бен Стилър – „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ СЦЕНАРИЙ

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Отряд самоубийци“