Европа трябва да престане да се крие под завивките

| от |

Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“

Светът е навлязъл в епоха на несигурност. Ако европейците имаха нужда от напомняне, това стана с ескалацията на насилието в Украйна. Европа е изправена пред избор: да се бори с предизвикателствата или да се скрие под юргана. Сигналите, които идват, не са много окуражаващи. Репресиите в Украйна бяха посрещнати с колебание в европейските столици. Последните решения за налагане на санкции срещу управляващите в Киев са закъснели.

7europ-map-eu

Лесният извод – аз самият съм го правил – е, че Европа възнамерява да се превърне в една по-голяма Швейцария. Политическата й енергия се изразходва при стабилизирането на еврото. Бъдещето предвещава бавен икономически растеж, фискални съкращения и още спорове за окончателната форма на паричния съюз. Колкото повече остаряват европейците, толкова по-малко склонни са да поемат рискове. Нямат нито желание, нито пари за авантюри в чужбина.

Ситуацията обаче започва да се променя. Бездействието крие собствени опасности. Дори германските политици, които по традиция не обичаха да насочват вниманието си към нещо друго освен ръста на продажбите на глобалните пазари, започват да го казват. На Мюнхенската конференция за сигурността тази година германският президент Йоахим Гаук смъмри сънародниците си, които се оправдават с историята, за да ограничават международните отговорности на Германия. За европейците големият геополитически факт на следващото десетилетие е оттеглянето на САЩ. То е колкото психологическо, толкова и физическо. Изтеглянето от Афганистан, фокусирането върху Азия и отказът от ангажимент в Сирия свидетелстват за намерението на Америка да свие хоризонта си. Администрацията на САЩ е решена занапред да преценява много по-внимателно от гледна точка на националния интерес преди да предприема действия зад граница. Европа ще трябва сама да се грижи за задния си двор.

Съседният на Европа регион е по-голям, отколкото обикновено се счита. До неотдавна ЕС определяше близката чужбина като бившите комунистически държави на изток и арабските държави в Южното Средиземноморие. Сега той усеща влиянието на вълненията в региони доста отвъд тези граници. Това заключение е добре обосновано в доклад, публикуван от ФРИДЕ, аналитичен център за външна политика в Мадрид. Динамиката на отношенията в близкото и недотам близко съседство на Европа и мощните механизми, чрез които несигурността и вълненията се разпространяват, изискват разширяване на дефиницията.

Северноафриканската пустиня някога беше бариера; появата на „Ленд крузър“-ите на „Тойота“ и на сателитата навигация я превърнаха в магистрала. Не може да бъде разбран Магреб, без да се направи връзка със Сахел или на отношенията на Европа с арабския свят, без поне да се спомене за Иран. Отношенията с Русия не могат да пренебрегнат Кавказ.

Според някои наблюдатели тези усложнения са основание за още по-дълбоко свиране под завивките. Но този избор е погрешен. Страните от ЕС са критично зависими от вноса на енергия. Според оценката на ФРИДЕ, съседският в по-широк план  регион на ЕС разполага с 60 процента от доказаните петролни резерви в света и с 80 процента от тези на природен газ. Европа не може да избегне плащането на цената за неконтролираната миграция, джихадисткия тероризъм и международната престъпност. Бившият испански министър и еврокомисар Педро Солбес, който сега оглавява ФРИДЕ, формулира това съвсем сбито: „За Европа вече не може да има дългосрочна сигурност и напредък, ако е обградена от конфликти, човешко страдание и несвободни режими.“

Някои неща Европа не може да направи. Тя може да предложи подкрепа и кураж за политическа реформа в Украйна, но не може да свали от власт спонсорираната от Русия клептокрация. Без участието на САЩ, тя не може да обърне военния баланс в Сирия. Всичко отвъд краткосрочните, бързи военни операции изисква американска логистика, разузнаване и целеполагане. Фактът, че Европа не може да свърши всичко, не бива да се възприема като оправдание за бездействие – това е естествената логика на разсъждение. Въпреки всичките си проблеми, Европа остава втория по богатство район в света. Тя има могъщи икономически, търговски, финансови и дипломатически мишци и сериозен военен капацитет. Съществуват възможности, които могат да бъдат използвани, както и рискове, които трябва да бъдат посрещнати. Африка често се разглежда като континент на провалени или крехки държави. Други гледни точки обаче виждат там струпване на млади, богати на ресурси нации, които с известна помощ биха могли почти да настигнат други икономики във възход. Казано по друг начин, Африка е огромен, потенциално разрастващ се пазар пред прага на Европа. Това, от което се нуждаят правителствата там, е яснота какво може да предложи Европа: търговия и инвестиции, финансови услуги, изграждане на управленски и институционен капацитет и понякога, относително умерена военна подкрепа, опит, или обучение.

Отсъствието на консенсус сред правителствата, които ревниво охраняват националните интереси и суверенитета на държавите си, изпразниха от съдържание т.нар. стратегически партньорства на ЕС с Москва и Пекин. На места като Африка, обаче, Европа може да мобилизира по-малки коалиции на желаещите да подкрепят затруднените правителства и регионални организации. Това вече се случва в Мали и в Централноафриканската република. Франция и Великобритания са явните лидери, но и други държави, толкова различни една от друга като Белгия, Полша и Естония също имат желание да поемат част от отговорността. След порицанието на Гаук тази седмица, станахме свидетели как Берлин се включи в нов френско-германски ангажимент за разширяване на външнополитическото сътрудничество.

Европа вече има постигнати успехи – например в прокарването на пътя към сериозни ядрени преговори с Иран, в стабилизирането на Балканите или в борбата с пиратите отвъд Африканския рог. Тя няма капацитет за големи военни операции, но може да действа като фактор за стабилност. И може би – отвреме-навреме все пак трябва да бъдем оптимисти – най-после е осъзнала, че когато си стиснем очите, светът не престава да съществува.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.