„Европа търси талант“ или как не бива да се запълват висшите постове в ЕС

| от |

0000005858_w663

Пол Тейлър, Ройтерс

Ако „Европа търси талант“ беше телевизионно шоу, щяха да го свалят от екран още преди години като състезание без никаква тръпка, предвидено да възнаграждава посредствеността.

Малко неща могат да накарат Европейския съюз да изглежда по-непривлекателен за гражданите си и широкия свят, отколкото непрозрачния процес на запълване веднъж на пет години на висшите властови позиции в 28-членния блок.

Победителите се избират с пазарлъци късно пред нощта не толкова заради опита, управленските им умения и познания, а понеже никой не е достатъчно склонен да им наложи вето. В списъка се отбелязват правилните кутийки, а на журито се предлагат услуги в замяна на подкрепата за съответния кандидат.

28-те държавни и правителствени ръководители в ЕС, някои от които също може да се окажат кандидати, съставляват  журито по подбора.

Провалът им да постигнат пакетна сделка миналата седмица за това кой ще бъде новият ръководител на европейската дипломация, новият председател на Европейския съвет, който да ръководи срещите им и постоянният председател на съвета на финансовите министри на еврозоната, изглеждаше огромен, но не представлява катастрофа.

Лидерите отново ще опитат да вземат решение в края на август и тогава може би ще разполагат с по-добре квалифицирани кандидати.

Но първият опит привлече вниманието към някои от характеристиките на една потайна система, която отдава по-голямо значение на критерии като партийна принадлежност, равновесие между половете, баланс между влиянието на малките и големите страни и справедливото разпределение на местата между Севера, Юга, Изтока и Запада, отколкото на идеите или способностите.

След като опита да подпомогне сключването на такава сделка, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отбеляза с разочарование, че всички тези фактори са много трудни за балансиране, когато има на разположение само два или три поста, а за постигането на консенсус са нужни 28 нации.

Срещата на върха не можа да постигне решение, тъй като Полша и балтийските държави искаха една от висшите позиции да бъде дадена на кандидат от бившите комунистически страни, които са членове на ЕС от вече десетилетие.

41-годишната италианска външна министърка Федерика Могерини, която заема поста едва от 4 месеца, изглеждаше, че се насочва към външнополитическата длъжност със силната подкрепа на социалистическия премиер Матео Ренци, до момента, когато източноевропейците издигнаха възражения, настоявайки, че й липсва опит и че тя е прекалено мека с Русия в контекста на украинската криза.

Освен младостта й, ключови предимства са, че тя е жена и е от левоцентристкото политическо пространство, което би балансирало избрания председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който е мъж от център-дясното.

Прямата президентка на Литва Далия Грибаускайте обаче заяви, че няма да гласува за „прокремълски“ настроен кандидат.

Ренци беше толкова разочарован от проваления опит да превърне скорошната си победа на европейските избори във висша позиция за Италия, че предложи занапред Ван Ромпой да изпраща на лидерите SMS-и, ако не е възможна сделка, за да им спести разходите за път.

Датската премиерка, 47-годишната Хеле Торнинг-Шмит влезе в надпреварата като фаворит за наследник на Ван Ромпой, но Франция не беше доволна, че страната й не е член на еврозоната, където има 18 държави, а длъжността предвижда председателство на срещи на върха, посветени на паричния съюз.

При толкова непрозрачни критерии рано издигнатите фаворити често отпадат от надпреварата и по-късно в играта се появяват изненадващи претенденти, което не позволява да се отдели време за хладнокръвна оценка на пригодността им.

Изборът през 2009 г. на първия върховен представител на ЕС за външната политика, който трябваше да бъде и заместник-председател на ЕК и ръководител на зараждащата се Европейска служба за външно действие, представлява истинска карикатура на тези обрати.

Основната група лидери на ЕС тогава се съгласиха, че постът трябва да бъде даден на британец, надявайки се, че Лондон ще номинира тогавашния външен министър Дейвид Милибанд, който се радваше на уважението на своите колеги.

Но Милибанд предпочете да остане у дома, надявайки се да оглави Лейбъристката партия и постът беше даден в последната минута на Катрин Аштън, която тогава беше еврокомисар за търговията, но нямаше външнополитически опит.

Избягването на едно проблематично гласуване в парламента беше ключов фактор за избора й, тъй като тя беше член на Камарата на лордовете, неизбираемата горна камара на британския парламент.

Разочарован европейски дипломат тогава запита: „Ако отговорът е Катрин Аштън, какъв е бил въпросът?“

Срамежлива пред медиите, но осъзнаваща статуса си, Аштън положи усилия да добие авторитет сред големите външни министри на Европа – и изглежда успя. Един слаб неин наследник сега би им бил по-удобен.

Докато Аштън отбеляза някои успехи като посредничи за първото споразумение между Сърбия и Косово и водеше преговорите по временното ядрено споразумение между Иран и световните сили, критици твърдят, че тя прекалено често не успява да действа в съседните на Европа региони.

Никоя самоуважаваща се компания, публична администрация или благотворителна организация не би се захванала да назначава председателя, изпълнителния или финансовия си директор по начина, по който ЕС го прави.

Обявените кандидати са малко и не се предвиждат интервюта за работа или възможности за разискване на програма. Претендентите често са принудени да отричат интереса си към позицията, към която се стремят заради страх от политическо унижение у дома, ако бъдат отхвърлени.

Евроскептични политици твърдят, че се сключват задкулисни лични сделки като доказателство за „демократичния дефицит“ в Европа и за липсата на връзка между гласоподавателите и  европейските институции.

Но възможните алтернативи като например прякото избиране на личностите на висшите длъжности в ЕС или даването на пълна свобода на държавите членки в избора на председател, така че да се състави екип от изявени таланти, са неприемливи за 28-те национални правителства.

По ирония на съдбата, институцията, замислена да представлява общия европейски интерес, Европейската комисия, е последният бастион на суверенното равенство – всяка държава получава едно комисарско място.

Трудно е да си представим Германия или Франция – да не говорим за Великобритания – да позволят на председателя на Комисията да си избере, да речем един изтъкнат икономист, критично настроен към правителството или експерт по търговия от опозиционна партия, макар и гениален.

Предвид не най-добрия процес на назначения, цяло чудо е, че някои от висшите представители на ЕС се оказаха велики лидери.

Жак Делор, който беше алтернативна кандидатура през 1984 г., след като лидерите отхвърлиха друг французин, за когото се смяташе, че е твърде федерално ориентиран, беше най-ефективният ръководител на ЕС от създаването на Съюза.  По време на десетилетието, през което ръководеше Комисията, Делор изгради единния пазар и постави основите на единната валута евро.

След Делор, някои правителства тайничко се заклеха никога вече да не избират силна личност. Неговите наследници бяха избирани отчасти заради съгласието си да се съобразяват с големите държави членки. Самият Ван Ромпой се появи късно в надпреварата, след като кандидатурата на Тони Блеър за първи председател на Европейския съвет не беше приета.

Докато обичащият медийното внимание Блеър можеше да бъде внушителен играч на полето на външната политика и да кръстосва земното кълбо, скромният Ван Ромпой си стоеше през повечето време у дома, търпеливо изграждаше компромиси и удържа еврозоната единна по време на дълговата криза.

В крайна сметка, системата за избор в ЕС може би има някои предимства. /БТА/

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Chr хороскоп: Време за приключения и отстояване на позициите

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.04. до 30.04)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Овен. Този транзит ще направи първите два дни от седмицата изключително подходящи за управление на хора и ресурси, спортни активности, авантюризъм или отстояване на позициите.

През периода най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети и асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще изпъкнат с уменията, външния си вид или интелекта си. Много е вероятно също така да срещнат хора, които да ги подкрепят и да им помогнат в начинанията.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Телец, като в сряда в 16.00 часа настъпва новолуние в същия знак. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето. Събитието ще направи тези два дни неподходящи за стартиране на дейности, започване на финансови операции, сключване на сделки, въвеждане в ход на планове с цел бъдеща реализация, подписване на договори и купуване на важни неща.

Най-добре е да използваме периода за правене на равносметка и изготвяне на бъдещ план или стратегия, с които бихме могли да напреднем в избрана от нас посока.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за неподвижните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Много е важно да избягват излишните разправии, понеже няма да са обективни и трудно ще стигат до компромис. Най-важното за тях е да се концентрират върху собствените задачи и да не гледат в чуждата паница.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Близнаци и заради това й разположение е възможно да станем доста по-приказливи, общителни и любопитни.

Тези два дни ще бъдат подходящи за учене на нови неща, кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да намерят своето място сред заобикалящата ги среда и ще осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще жънат успехи, както на професионалното, така и на личното поприще.

В неделя Луната ще се намира в знака Рак, което ще направи последния ден от седмицата идеален за отделяне на време за семейството и домашните задължения, преподредба на дома и кулинарни експерименти.

Повечето от нас ще бъдат изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите.

Водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще се оставят да бъдат обгрижвани от другите или сами ще обгрижват някого.