Европа през 2014 г. – призраците се завърнаха

| от |

Анализ на Би Би Си.

За Европа 2014 беше годината, в която се завърнаха призраците, смятани за погребани.

70 години Европа се придържаше към един основен принцип – че границите не могат да бъдат променяни насила. В Крим и Източна Украйна руският президент Владимир Путин изтупа от праха и съживи стари, опасни доктрини. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди срещу „старото мислене за сфери на влияние, при което международното право се потъпква“.

Сега, когато годината си приближава към своя край, други снимки от друга ера се появяват отново – руски бомбардировачи Ту-95 са следени от самолети на НАТО в европейската въздушно пространство. За 24-часов период руски военни самолети бяха засечени 26 пъти. Бившият съветски лидер Михаил Горбачов заяви, че „светът е на ръба на нова Студена война“ – думи, които биха били немислими преди една година.

Преосмисляне от Русия

Никой в Европа не знае мащаба на амбициите на президента Владимир Путин или доколко сериозни са намеренията му да съживи територията на „Новорусия“ или бившата съветска империя. В имперска Русия „Новорусия“ беше символ на територията северно от Черно море, която по-късно стана част от Украйна.

От историческа гледна точка Германия е най-големият партньор на Русия в Европа. Ангела Меркел разговаря с Владимир Путин над 35 пъти. Говори се, че тя се чувствала измамена и въпреки интензивното лобиране от германската индустрия, подкрепи санкциите срещу Русия. Въпреки разделението, главно по икономически причини, Европа прие санкции и си изгради единно лице за пред обществото.

Кризата в Украйна изправи лидерите на Европа пред много смущаващи предизвикателства – мащаба на зависимостта на Европа от руска енергия, влиянието на руските пари в Европа, намаляването на бюджетите за отбрана.

Боледуваща еврозона

Смяташе се, че кризата в еврозоната е погребана през 2013 г. Тя също се завърна. Вече не става дума за криза на дълга, а за стагнация, причинена от липсата на търсене през 2014 г., белязано от ограниченията на политиката за строги икономии. В края на годината еврозоната е близо до рецесия. Икономиката й нарасна само с 0,2% през третото тримесечие и може да изпадне в дефлация. Трите най-големи икономики в еврозоната регистрираха спад на промишленото производство през ноември.

Заплахата вече не е страните да не могат да финансират дълговете си заради високите лихви по кредитите. Този риск беше в основни линии отстранен от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги през 2012 г., когато той обеща да направи всичко необходимо, за да защити еврото. В момента Италия взема заеми при лихва от 2%.

Новата заплаха е липсата на растеж и упорито висока безработица. Има нарастващи опасения, че без възстановяване на икономиката дълговото бреме отново ще стане непоносимо. Така че ЕС промени приоритетите си. Акцентът вече не е върху намаляването на дефицитите. Италия и Франция показаха известна гъвкавост при нарушаването на бюджетните правила на ЕС.

Гръцката драма не е свършила

Гърция, която до момента беше епицентърът на кризата, отново разтърсва пазарите. Изглеждаше, че страната най-сетне излиза от 6-годишната рецесия. Нейната икономика се сви с 25%, което е безпрецедентно в съвременната ера в Европа. Но през 2014 г. страната постигна растеж от 0,7% и дори бюджетен излишък. Безработицата намаля до 25,7%.

Но политическата несигурност се завърна. Гласуването за нов президент може да доведе до нови избори през 2015 година. Ако това се случи, фаворитът за победа според социологическите изследвания е Алексис Ципрас, лидерът на радикалната левица СИРИЗА. „Ние ще заменим спасителната програма на ЕС и МВФ още в първите дни на нашето правителство“, зарече се той. Ципрас иска преструктуриране на част от дълга на Гърция.

Тази перспектива разстройва властите в Брюксел до такава степен, че те открито вземат страна в гръцката криза и отправят предупреждения. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Предполагам, че гърците… знаят много добре какво ще означава за Гърция и за еврозоната грешен изборен резултат“. Начело на страната може да застанат „крайни сили“, допълни той.

През 2014 г. продължи трайният възход на крайните партии, много от които са против ЕС. Във Франция Националният фронт на Марин Льо Пен спечели европейските избори. Във Великобритания ЮКИП излезе начело. Макар че Матео Ренци постигна впечатляваща победа на изборите в Италия, вторият най-популярен лидер в страната в момента е Матео Салвини, лидерът на антиимиграционната партия „Северна лига“, който неотдавна заяви: „Европа днес не може да бъде реформирана според мен“. Дори в Германия евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ спечели политическо влияние.

Напрежение заради имигрантите

Въпреки обаче цялото това недоволство властта в ЕС, най-вече в Европарламента, остава твърдо в ръцете на традиционните партии. Имиграцията беше потвърдена като голям проблем в много страни след безработицата и икономиката.

През годината 207 000 имигранти пристигнаха с лодки в Италия. Над 3400 загинаха в Средиземно море. Германия получи над 180 000 молби за убежище. Швеция предприе политика на отворените врати към имигрантите от Сирия, но тя предизвика политическо напрежение. Крайнодясната партия „Шведски демократи“ предизвика предсрочни избори, които се надява да се превърнат в „референдум за имиграцията“.

Увеличаването на броя на бежанците, търсещи убежище в Германия, предизвика появата на протестно движение, част от което е свързано с крайна десница. До неотдавна всеки понеделник вечер хиляди хора организираха шествие в Дрезден, носейки германски знамена и протестирайки срещу „ислямизирането“ на страната им. Протестите бяха осъдени от Ангела Меркел.

На какво не обърнахме значително внимание:

– Ерата на бунтовническите партии; не само че подкрепата за традиционните партии намалява, но и нови, често популистки партии се издигат с удивителна скорост. В Испания „Подемос“, радикалната лява партия, беше сформирана само преди десет месеца. Тя вече има подкрепа от 23% и може да бъде сериозен играч на следващите избори. Тази несигурност може да затрудни сформирането на стабилни правителства.

– Младите; истинската цена на икономическата криза падна върху раменете на младите. Младежката безработица в Италия все още е 43,3% и 70% от новонаетите са на временни договори. В някои страни средната заплата на младежите между 22 и 29 години беше с 10% по-ниска през 2014 г. спрямо 2006 г. Младите смятат, че старото поколение е защитено на работното си място и им е отказан шанс да растат.

– Изборът на нов председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер; процесът беше сложен и неразбран от всички, но Юнкер често казва, че е бил избран. Тъй като беше кандидатът на партията, спечелила най-много гласове на европейските избори, това пренасочи власт към Европарламента.

Във Великобритания този нов европейски избирателен процес беше до голяма степен игнориран и за Дейвид Камерън беше шок, когато германски и други депутати казаха на Даунинг стрийт, че Ангела Меркел ще подкрепи Юнкер, призовавайки избирателите да гласуват за него.

Кой е горе? Кой е долу?

Меркел остава най-влиятелният политик в ЕС, въпреки че е по-изолирана от всякога. Тя иска Италия и Франция да направят повече, за да овладеят бюджетните си дефицити. Взетите до момента мерки не са достатъчни, казва Меркел, но нараства недоволството срещу строгите икономии. Макар че растежът е приоритет в еврозоната, Германия гордо управлява равен бюджет, т. нар. „черна нула“.

Рейтингът на френския президент Франсоа Оланд намаля до рекордните 13%. Безработицата остава упорито висока. Ако не намалее, той може да не е кандидат през 2017 г. „Френският народ ще бъде безмилостен и ще бъде прав“, казва френският президент. Въпреки неотдавнашните мерки за освобождаване на икономиката, френската дилема остава същата – как да реформира трудовото законодателство, смятани за съставна част от френския начин на живот.

Матео Ренци пращи от енергия и доверие. Той предприе политически реформи и е на път да въведе Закон за работните места, улесняващ назначаването и съкращаването на служители. Италия обаче остава в рецесия с дългове от 2 трилиона евро и е голямата тревога на европейските лидери. Преди 6 месеца Ренци каза, че „ако Европа си направи селфи днес, то ще бъде уморена, примирена снимка“.

А Дейвид Камерън? 2014 беше годината, когато лидерите в Евросъюза започнаха да свикват с възможността Великобритания да напусне ЕС след планирания референдум. Имаше много коментари, изразяващи желание Великобритания да остане, но и малка склонност за сериозни отстъпки или смекчаване на основните принципи на ЕС. Това, което Брюксел ще иска да разбере след изборите във Великобритания през май, е именно какво иска страната.

През 2014 г. Европа прозря своята уязвимост – надигаща се Русия, зависимостта от руската енергия, мащабната миграция, използването на меката сила в регион, където други не се свенят да прибягват до твърда сила, неспособност да съживи стагниращата си икономика.

Бившият президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой беше ясен: „Без работни места и растеж европейската идея е в опасност“. Всички погледи са насочени към президента на ЕЦБ Марио Драги, от когото се очаква да съживи европейската икономика през новата година, като изкупува суверенни ценни книжа. /БГНЕС

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.