Европа няма нужда от нови граници!

| от |

Онова, което доскоро беше немислимо, може да се окаже възможно: Шотландия би могла да стане независима държава. Но последното, от което Европа се нуждае в момента, са нови граници, пише в коментара си Кристоф Хаселбах от Дойче веле.

Някой явно иска да издига стени. Поне в преносния смисъл на думата. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд не иска, разбира се, да превръща древноримския Адрианов защитен вал в непропусклива граница между Шотландия и Англия. Салмънд обаче иска независима държава, която естествено би прокарала своите нови граници към Англия. Все едно колко пропускливи са те, самото им наличие ще постави мислена, а и практическа бариера между общности, които са свързани помежду си от над 300 години.

Възможно е ставащото в Шотландия да е само едно начало. Защото ако шотландците получат самостоятелност, как Испания би могла да откаже независимост на каталунците или на баските? И защо Фландрия да не се отдели от Белгия – един особено труден случай впрочем, защото Фландрия е по-гъсто населена и с по-силна икономика, докато Валония едва ли би могла да просъществува самостоятелно. Какво би станало в такъв случай с Валония? И дали някой ден на Бавария няма също да й хрумне да приеме прекалено буквално наименованието „самостоятелна държава“? /на немски: Freistaat – б.ред./ Дали и Южен Тирол и Бретан няма да решат да се обявят за независими?

Оплакванията на много от споменатите области, че са подтискани, са имали своето оправдание преди десетилетия и столетия, но не и сега. Днес Лондон вече не пречи на шотландските стремежи за самостоятелност, включително и в културната сфера. Нещо повече – отдавна вече те си имат и собствен парламент. С подобна самостоятелност се ползва и Каталуния. Регионалните правомощия за взимането на решения биха могли да се разширят и допълнително, както направи британският премиер Дейвид Камерън, макар и с голямо закъснение. Само че, за да се утвърди една общност в рамките на цялата нация, в днешна Европа вече не е нужно тя да има и самостоятелна държава.

Всичко опира до парите

От друга страна, финансовата криза показа, че когато ножът опре до кокала, подкрепа може да се очаква главно от националната държава, а не от ЕС. От британската помощ спечели впрочем и Кралската шотландска банка. Основният проблем както в Каталуния, така и в Шотландия или Фландрия явно е следният: един относително заможен регион иска да запази своето благосъстояние само за себе си, вместо да го предава на централната власт за разпределение измежду всички останали. Но нима това е основателна причина да се иска независима държава?

Икономическият аргумент и бездруго е доста слаб. Защото ако Шотландия се отдели от Обединеното кралство, както Шотландия, така и Кралството като цяло ще се окажат с отслабени позиции. Разходите ще се удвоят – при наличието на две отделни правителства със съответните им отделни министерства, две отделни армии, две отделни администрации. А вследствие на независимостта биха възникнали и редица въпроси, на които все още не е намерен отговор.

Например, може ли да запази даден гражданин британското си гражданство, ако живее в Шотландия? Как ще се поделят общите фирми и общите дългове? Каква валута ще има новата държава? /Салмънд иска да запази британската лира, но Лондон е против./ Ще трябва ли Шотландия наново да кандидатства за членство в НАТО и в ЕС? /Досегашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че Шотландия ще трябва да мине по обичайната процедура за приемане; и в такъв случай дори само една-единствена страна-членка, например Великобритания или Испания, би могла да осуети приема в общността, налагайки своето вето./

Много открити въпроси

Дори ако повечето въпроси се решат с помощта на добра воля, сегашната несигурност вече оказва неблагоприятно въздействие над британската валута и британската икономика. Ако референдумът за Шотландия бъде спечелен от привържениците на отделянето й от Обединеното кралство, това неминуемо ще доведе до продължителен период на „вакуум“, както и до още по-големи икономически сътресения. И за какво е всичко това? Предимството, което ЕС има даже в очите на евроскептичните британци, е вътрешният пазар, свободата на придвижване за лица, фирми и капитал в рамките на ЕС.

Много по-добре от европейския вътрешен пазар вече функционират малките национални вътрешни пазари, например британският между Шотландия и останалата част от Обединеното кралство. Да се попречи на тази свобода с нови граници би означавало връщане към миналото на раздробените държавици. Европа няма никаква нужда от нови граници. Скъпи шотландци, Адриановият защитен вал е на повече от 2000 години и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Нека той да си остане единствено туристическа атракция!

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.