EVN: За последната една година проблемите продължиха да се задълбочават

| от |

Становище на EVN България Електроснабдяване

640_fab5b1633c3d7ce50ac2a6ac123f9a8b

Във връзка с обявеното днес решение на ДКЕВР за откриване на процедура за отнемане на лицензията за извършване на дейността обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена на EVN България Електроснабдяване, дружеството заявява, че продължава да вярва в правотата и законосъобразността на своите действия.

EVN България Електроснабдяване приема тази процедура като още една възможност, която ще демонстрира недостатъците в системата и проблемите, създадени от нерешени въпроси.
Както и досега, EVN България Електроснабдяване ще продължи да изпълнява отговорно всички свои задължения към доставчици и клиенти.

Една година след като EVN България Електроснабдяване постави въпроса за сериозния недостиг и недофинансиране, които съществуват в енергийната система, дискусията от последните дни потвърди по категоричен начин това становище.

За последната една година, проблемът не само не беше решен, но напротив – продължи да се задълбочава. EVN България Електроснабдяване приема осъзнаването на проблема като положителна стъпка, защото разбирането на институциите за неговата важност, е предпоставка за решаването му. Ето защо компанията смята, че този на пръв поглед неясен спор, е първата стъпка към това всички заинтересовани страни да намерят общо решение като отговорни и наистина загрижени за енергийния сектор партньори.

Как се стигна до тук?

Република България е поела ангажимент да насърчава изкупуването на цялата произведена от ВЕИ енергия /по цени определени от ДКЕВР/ чрез електроснабдителните компании и Национална електрическа компания (НЕК) в изпълнение на политиката по насърчаване на това производство, а ДКЕВР чрез „цената за зелена енергия“ трябва да разпредели тези разходи справедливо към всички потребители. Именно защото става въпрос за държавна политика, разходите и приходите са концентрират в НЕК, като логиката при определяне на цените от ДКЕВР е: разходите са равни на приходите за една ценова година.

На практика снабдителните дружества трябва да плащат произведената на тяхната територия енергия на производителите й, а след това да си получат разходите за тази енергия от НЕК, защото всички събрани пари за зелена енергия ежемесечно се превеждат на НЕК. Този справедлив механизъм, съобразен със Закона за енергетиката и с европейското законодателство, функционираше до 2012 г., когато след своето ценово решение през месец юли ДКЕВР извърши изненадваща промяна на този механизъм.

Това стана след като се видя, че одобрените от комисията цени не са достатъчни, за да покрият реалните разходи. Тогава ДКЕВР намери изход с промяна на методиката, по която НЕК компенсира електроснабдителните компании. Новият механизъм избегна увеличаването на цените за крайните потребители, като даде право на НЕК да не възстановява пълния размер на сумите, които EVN България Електроснабдяване трябва да получи за изкупената енергия по преференциални цени от производители.

Според изменената методика EVN България Електроснабдяване беше компенсирано само частично за направените от дружеството разходи. В резултат дружеството на практика беше принудено да префинансира със собствени средства НЕК за извършени разходи, произтичащи от наложени му със закон задължения към обществото в размер на 248 млн. лв. В отговор EVN България Електроснабдяване подаде жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу променената от ДКЕВР методика за компенсиране на разходите и съдът призна, че претенциите на дружеството са основателни. Така през ноември 2013 г. ВАС окончателно отмени методиката от 2012 г. Логично беше след отмяната на методиката ДКЕВР да вземе решение как да бъдат уредени отношенията в системата. Такова решение до този момент не е прието.

Според съдебната практика и правната теория действието на съдебно решение, с което окончателно се отменя един административен акт, води до отпадане с обратна сила на предизвиканите от него правни последици. Така в действие остават и се прилагат онези правила, действали до отмяната на променената методика. А според нея, НЕК трябва да компенсира напълно EVN България Електроснабдяване за разходите, свързани с изкупуване на енергия от ВЕИ.

Това съдебно решение и изискването в Закона за енергетиката крайните снабдители да бъдат изцяло компенсирани за своите разходи, бяха част от основанията, с които EVN България Електроснабдяване пристъпи към извършване на прихващания в периода от март до юни 2013 г. на част от дължимите на EVN България Електроснабдяване суми. Бяха прихванати общо 104 млн. лв. Прихващането, като способ за погасяване на взаимно дължими парични вземания, е законна и широко разпространена търговска практика, която се използва в цял свят. Тази практика е предвидена и в законодателството на Република България.

За периода от месец юли до 31 декември 2013 година EVN България Електроснабдяване продължи да плаща текущите си задължения както към НЕК, така и към останалите си договорни партньори. Към настоящия момент EVN България Електроснабдяване все още не е получило от НЕК средства в размер на 144 млн. лева, дължими за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от ВЕИ и произтичащи от наложени им задължения към обществото.

Важно е да се отбележи, че дължимите от НЕК пари към EVN България Електроснабдяване във връзка с разходите за зелена енергия се признават като такива и от Националната агенция по приходите на Република България. Самата НЕК поиска в своето ценово заявление през пролетта на 2013 г. средствата за компенсиране на разходите за зелена енергия, които компанията дължи на електроснабдителните дружества, да бъдат предвидени от ДКЕВР в приходите ѝ за ценовия период 2013 – 2014 г., което означава, че НЕК също признава тези суми за дължими.

През цялото това време EVN България Електроснабдяване направи всичко възможно да намери решение в рамките на законите на Република България и в диалог с отговорните институции. Компанията многократно сигнализира държавните институции за ситуацията в енергийния сектор, с цел да се започне дискусия по проблема с некомпенсираните разходи за ВЕИ в системата.

От юли 2012 г. досега EVN България Електроснабдяване изпрати общо 105 писма до институциите по този въпрос:

  • 51 писма до ДКЕВР
  • 20 писма до МИЕТ
  • 24 писма до НЕК
  • 5 до БЕХ
  • 2 писма до Народно събрание
  • 3 до Министерство на финансите

Въпросът беше поставян пред всеки от шестимата нови председатели на ДКЕВР и седмината изпълнителни директори на НЕК през последните 20 месеца. Само през 2014 г. компанията на два пъти официално поиска срещи с ръководството на НЕК за решаване на тези въпроси.

До този момент в компанията не е получен ангажиращ отговор от нито една от институциите. Отправени бяха искания към ДКЕВР да предвиди в ценовите си решения тези разходи, но трите ценови решения през 2013 г. не само не предвидиха тези средства, а напротив – увеличиха недостига на средства в системата. Последното решение на ДКЕВР от 30.12.2013 г. добави към този проблем и абсурда, че EVN България Електроснабдяване е задължено да купува нощната енергия на цена от 107 лв. за мегаватчас, а е задължена да я продава на цена от 87 лв. за мегаватчас.

До този момент EVN България Електроснабдяване не разполага с информация, че НЕК е предявила пред компетентен съд своите претенции към компанията ни. Ето защо EVN България Електроснабдяване не приема обвиненията, че дестабилизира енергийната система и е заплаха за националната сигурност. EVN България Електроснабдяване вече двадесет месеца финансира енергийната системата за своя сметка, без яснота до кога ще продължи това.

Това са разходи, които не зависят от това кой е собственик или кой притежава лицензията за дейността по снабдяване с електрическа енергия. Те ще продължат да съществуват, както и необходимостта от намиране на експертно решение. Тази криза в българската енергетика, създадена не от EVN България Електроснабдяване може да бъде преодоляна единствено и само чрез нови правила в системата. Без да се отказва от правата си относно отворените си вземания, EVN България Електроснабдяване ще допринесе за постигането на тези необходими нови правила като отново ще предостави краткосрочна ликвидност на НЕК в размер на 32 милиона лева.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Нова партида чудесни реклами

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.