Евгений

| от | |

Да, познахте по заглавието. Също като Вальо това е поредната разтърсваща, едновременно разплакваща и радваща история-интервю с автор Юлия Кошаревска. 

„Како, имаш Евгений Янев в приятели във Фейсбук!?”

„Да. Защо?”

„Той ми е учител! Това е странно!”

Вероятно нямаше да е странно, ако с брат ми нямахме само 4 години разлика, а Евгений не беше колкото мен – на 20.

Според данни на Националния статистически институт, в общообразователните училища на територията на страната има едва 289 учители под 25 годишна възраст. Мнозинството от преподавателите са във възрастовата група 50-54 години.

През дванайсетте ми години в училище май съм имала само една изключително млада учителка и май тя не беше избрала професията от любов към учениците, а от липса на ясна идея какво иска да прави.

Случаят с Евгений далеч не е такъв – той от малък си се представя като учител и дори за миг не спира да се развива. В момента е студент втора година в СУ, а  от повече от година се занимава професионално с разработване на софтуерни продукти. Това е възможно благодарение на високото ниво на обучение, което получил в  Технологичното училище „Електронни системи” към Технически университет.

Познавам го покрай групата Матура в София 2012, където наред с опитите да си намериш някой, от когото да препишеш в деня на матурата, се обсъждаше и кой къде ще учи след това. Евгений също беше приет в Бристол, за да учи програмиране, но изведнъж му загубих дирите…

Защо се отказа от Бристол?

„Бях решил да напусна България с идеята, че ще постигна нещо повече извън границите на държавата, тъй като винаги съм имал големи амбиции. И честно казано до последно не знаех накъде да поема, тъй като това решение до голяма степен би предопределило бъдещото ми развитие. Съветвах се с доста хора, но в крайна сметка решението си го взех сам. Реших, че искам да остана в страната, колкото и зле да е сегашното и положение и да се опитам с каквото мога да допринеса за нейното благосъстояните. А относно собствената реализация сметнах, че човек ако е кадърен може да постигне каквото иска навсякъде, не е ограничен от никакви рамки.”

Какво точно преподаваш?

„Преподавам Програмно осигуряване на десети клас, като бих казал че този предмет полага основите на това, което ще изучават бъдещите програмисти. Хубавото е това, че тъй като за първа година съм преподавател, с мен има още трима бивши възпитаници на ТУЕС, с които се радвам, че си помагаме и заедно успяваме да правим часовете по-интересни за учениците. Четиримата водим на две паралелки, като в зависимост от това кой кога е зает, влизаме в съответния клас. Хубавото е това, че тъй като сме повече, винаги поне двама от нас са на разположение.” 

Това обичайна практика ли е в ТУЕС?

„Идеята бивши възпитаници да се връщат и да преподават не е нова, мога да кажа, че доста от преподавателите с които съм се сблъсквал са млади, интелигентни хора, които имат желанието да правят това. Тези хора са наистина в крак с технологиите и тенденциите и имат наистина на какво да научат другите, защото са успели в техните области, а най-важното, желание не им липсва.”

Имаше ли някой учител, който успя да те мотивира повече от всички други?

О, да, определено. Господин Кирил Митов, преподавател по Технология на програмирането за 11 клас. Този учител беше първият, който ми направи наистина силно впечатление в маниера на преподаване и връзка с учениците. Правеше часовете интересни и разчупени и си казах, че трябва да има повече такива хора. Това е и човекът, който по-късно ме потърси да се върна в ТУЕС.

Всички сме имали и не особено вдъхновяващи учители. Сещаш ли се за някой, с който ти си се сблъскал и къде мислиш, че е сгрешил? 

„Винаги има такива хора и това е нормално. В момента се сещам за една учителка, която ни преподаваше по математика. За мен лично тя не беше добър преподавател, правеше часовете изключително натоварени. Учениците се чувстваха неспокойни, изправени на нокти, материалът се усвояваше трудно. Най-яркият ми спомен е как ни даваше задача в час и първият решил я получаваше шестица. Обстановката още повече се нажежаваше, а смятам, че в час децата трябва да се чувстват спокойни, което много повече ще допринесе към научаването.

Ти си само 4 години по-голям от учениците ти. Как гледат на теб? 

Оказа се, че работата на учителя не е толкова лесна, колкото изглежда и определено сега гледам с други очи на нещата. А фактът, че съм с 4 години по-голям от учениците прави нещата още по-трудоемки, защото да спечелиш респекта на някого, който е на твоята възраст, е сложна задача. Опитвам се да се държа с учениците като с равни, забранил съм да ми казват „господине“ . Случва се от време на време им се карам, но с желанието те да седнат и да научат, защото както споменах тук им се полагат основите, и ако изпуснат много впоследствие трудно ще наваксат. Естествено има такива ученици, които са по-напред с материала, други не толкова, но се опитваме доколкото можем, а и доколото самите те ни позволят, да предадем материята еднаква за разбиране от всички.

Имаше ли вече някой безценен ученически бисер? 

„След първото контролно, което им пуснахме, имаше някои доста фрапантни редове код, които на драго сърце бяха споделени впоследствие с целия клас. Доста смях падна… но съм сигурен, че съответните лауреати повече няма да допускат тези грешки и са си взели поука.”

 evgeni

Евгений е от хората, които променят статистиката, а не са част от нея. Ако съберем повече от тях на едно място (или ако ги пръснем по света, но им дадем обща цел), скоро ще видим реални резултати.

А както казваше една от моите вдъхновяващи учителки: „Къща не се гради от покрива, а от основите.” За това предлагам да първата цел да е образованието!

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.