Евгений

| от | |

Да, познахте по заглавието. Също като Вальо това е поредната разтърсваща, едновременно разплакваща и радваща история-интервю с автор Юлия Кошаревска. 

„Како, имаш Евгений Янев в приятели във Фейсбук!?”

„Да. Защо?”

„Той ми е учител! Това е странно!”

Вероятно нямаше да е странно, ако с брат ми нямахме само 4 години разлика, а Евгений не беше колкото мен – на 20.

Според данни на Националния статистически институт, в общообразователните училища на територията на страната има едва 289 учители под 25 годишна възраст. Мнозинството от преподавателите са във възрастовата група 50-54 години.

През дванайсетте ми години в училище май съм имала само една изключително млада учителка и май тя не беше избрала професията от любов към учениците, а от липса на ясна идея какво иска да прави.

Случаят с Евгений далеч не е такъв – той от малък си се представя като учител и дори за миг не спира да се развива. В момента е студент втора година в СУ, а  от повече от година се занимава професионално с разработване на софтуерни продукти. Това е възможно благодарение на високото ниво на обучение, което получил в  Технологичното училище „Електронни системи” към Технически университет.

Познавам го покрай групата Матура в София 2012, където наред с опитите да си намериш някой, от когото да препишеш в деня на матурата, се обсъждаше и кой къде ще учи след това. Евгений също беше приет в Бристол, за да учи програмиране, но изведнъж му загубих дирите…

Защо се отказа от Бристол?

„Бях решил да напусна България с идеята, че ще постигна нещо повече извън границите на държавата, тъй като винаги съм имал големи амбиции. И честно казано до последно не знаех накъде да поема, тъй като това решение до голяма степен би предопределило бъдещото ми развитие. Съветвах се с доста хора, но в крайна сметка решението си го взех сам. Реших, че искам да остана в страната, колкото и зле да е сегашното и положение и да се опитам с каквото мога да допринеса за нейното благосъстояните. А относно собствената реализация сметнах, че човек ако е кадърен може да постигне каквото иска навсякъде, не е ограничен от никакви рамки.”

Какво точно преподаваш?

„Преподавам Програмно осигуряване на десети клас, като бих казал че този предмет полага основите на това, което ще изучават бъдещите програмисти. Хубавото е това, че тъй като за първа година съм преподавател, с мен има още трима бивши възпитаници на ТУЕС, с които се радвам, че си помагаме и заедно успяваме да правим часовете по-интересни за учениците. Четиримата водим на две паралелки, като в зависимост от това кой кога е зает, влизаме в съответния клас. Хубавото е това, че тъй като сме повече, винаги поне двама от нас са на разположение.” 

Това обичайна практика ли е в ТУЕС?

„Идеята бивши възпитаници да се връщат и да преподават не е нова, мога да кажа, че доста от преподавателите с които съм се сблъсквал са млади, интелигентни хора, които имат желанието да правят това. Тези хора са наистина в крак с технологиите и тенденциите и имат наистина на какво да научат другите, защото са успели в техните области, а най-важното, желание не им липсва.”

Имаше ли някой учител, който успя да те мотивира повече от всички други?

О, да, определено. Господин Кирил Митов, преподавател по Технология на програмирането за 11 клас. Този учител беше първият, който ми направи наистина силно впечатление в маниера на преподаване и връзка с учениците. Правеше часовете интересни и разчупени и си казах, че трябва да има повече такива хора. Това е и човекът, който по-късно ме потърси да се върна в ТУЕС.

Всички сме имали и не особено вдъхновяващи учители. Сещаш ли се за някой, с който ти си се сблъскал и къде мислиш, че е сгрешил? 

„Винаги има такива хора и това е нормално. В момента се сещам за една учителка, която ни преподаваше по математика. За мен лично тя не беше добър преподавател, правеше часовете изключително натоварени. Учениците се чувстваха неспокойни, изправени на нокти, материалът се усвояваше трудно. Най-яркият ми спомен е как ни даваше задача в час и първият решил я получаваше шестица. Обстановката още повече се нажежаваше, а смятам, че в час децата трябва да се чувстват спокойни, което много повече ще допринесе към научаването.

Ти си само 4 години по-голям от учениците ти. Как гледат на теб? 

Оказа се, че работата на учителя не е толкова лесна, колкото изглежда и определено сега гледам с други очи на нещата. А фактът, че съм с 4 години по-голям от учениците прави нещата още по-трудоемки, защото да спечелиш респекта на някого, който е на твоята възраст, е сложна задача. Опитвам се да се държа с учениците като с равни, забранил съм да ми казват „господине“ . Случва се от време на време им се карам, но с желанието те да седнат и да научат, защото както споменах тук им се полагат основите, и ако изпуснат много впоследствие трудно ще наваксат. Естествено има такива ученици, които са по-напред с материала, други не толкова, но се опитваме доколкото можем, а и доколото самите те ни позволят, да предадем материята еднаква за разбиране от всички.

Имаше ли вече някой безценен ученически бисер? 

„След първото контролно, което им пуснахме, имаше някои доста фрапантни редове код, които на драго сърце бяха споделени впоследствие с целия клас. Доста смях падна… но съм сигурен, че съответните лауреати повече няма да допускат тези грешки и са си взели поука.”

 evgeni

Евгений е от хората, които променят статистиката, а не са част от нея. Ако съберем повече от тях на едно място (или ако ги пръснем по света, но им дадем обща цел), скоро ще видим реални резултати.

А както казваше една от моите вдъхновяващи учителки: „Къща не се гради от покрива, а от основите.” За това предлагам да първата цел да е образованието!

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.