ЕЦБ изследва солидността на банките от еврозоната

| от |

25 от 130-те големи банки от еврозоната биха се провалили на тестовете за устойчивост, прилагани от Европейската централна банка (ЕЦБ), показват резултатите от проучване, което ще бъде огласено в неделя във Франкфурт.

Информацията е на в. „Дейли Телеграф“, който цитира вътрешен меморандум, до който се е добрала агенция Блумбърг.

Една на всеки пет банки не би издържала тези тестове, чиято цел е да се даде представа за способността на банките да поемат удари в условия на напрежение и дори на криза, пише британският всекидневник.

Това безпрецедентното изследване на ЕЦБ (quality review“ – AQR) на балансите – нещо като радиография на активите и кредитите на 130 банки от зоната на еврото (плюс Литва) – е основен етап преди въвеждането на банков съюз и цели да установи доколко банките са солидни преди да се предприеме тази стъпка. /БГНЕС

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Три лесни рецепти за работещи жени

| от Спонсорирано съдържание |

Да си добра в работата, грижовна майка и мила съпруга – тоест три в едно, е мисията на всяка жена, която за нещастие често пъти изглежда само мираж.

Особено за средностатистическата жена в България. Връщаш се изморена от работа, за да започнеш отначало: чакат те децата, разхвърлената къща. А всички те гледат въпросително: Какво има за вечеря?

В тази ситуация трябва да дишаш дълбоко, да изпържиш едни яйца, но всяка вечер не става. Затова има няколко варианта: взимате жена да ви готви, майка ви идва на помощ, купувате храна за вкъщи или… Опитайте с Мултикукър. С него готвенето е лесно и бързо. Така за броени минути вечерята е спасена, а вие поднасяте на семейството здравословна, прясно приготвена храна. Ще ви излезе и по-евтино.

Предлагам ви три лесни и бързи рецепти, специално адаптирани за готвене с Мултикукър.

Пилешка супа

Пилешка--Телешка-супа_Thumb

Особено ако децата ви са малки, супите са задължителни. Пилешката е традиционна, много полезна, защото съдържа месо, което е и лесно смилаемо. При болни деца е много подходяща.

Нужни са ви:
125 г. пилешки гърди
2 литра вода
1 морков
1 глава лук
1 връзка магданоз
1 стрък целина
1 скилидка чесън
½ праз лук
сол на вкус
1 кубче бульон
черен пипер
листа дивисил

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: BOIL/STEW

Готвене: 1 час 45 минути

Начин на приготвяне:

Сипете 2 л. вода в съда за готвене и сложете пилешкото месо. Натиснете MENU бутона, изберете програмата BOIL. Задайте време за готвене 10 минути и затворете капака. Натиснете бутона START. След като приключи предишната програма, изберете програмата STEW и задайте 40 минути време за готвене. Затворете капака. Добавете всички зеленчуци, солта и бульона и задайте програма STEW с време за готвене 40 минути. Може да добавите и фиде, което обаче, при мултикукъра трябва предварително да сте сварили. Или просто две лъжици от вчерашните макарони.

Всички обичат макарони, и малки и големи. Те са хранителни и се приготвят бързо. Тайната на успеха тук е в соса. Карбонара е сос, типичен за град Рим. Малко е тежък за стомаха, защото има сметана, бекон и яйца. Но определено ще си оближете пръстите.

Спагети карбонара

Спагети-карбонара_Thumb

1 лъжичка зехтин
½ глава лук
1 скилидка чесън
200 г спагети
100 г бекон
180 мл готварска сметана
540 мл вода
сол и пипер на вкус

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: FRY/STEW

Готвене: 30-40 минути

Начин на приготвяне:
Нарежете на ситно лука и смачкайте чесъна. След това сипете зехтина, лука и чесъна в съда за готвене. Натиснете MENU бутона, изберете FRY програмата. Натиснете COOKING TIME и задайте 10 минути време. Натиснете START и разбърквайте от време на време.
Счупете спагетите на две и ги сложете в съда за готвене заедно с останалите съставки. Смесете всички съставки.Изберете STEW програмата. Затворете капака и натиснете START. Когато готвенето свърши, Multicooker автоматично преминава в режим KEEP WARM. След като готвенето приключи, не забравяйте да изключете уреда от кабела.

Цялата вода се абсорбира по време на готвенето. Количеството вода зависи от това как предпочитате да приготвите спагетите. С повече вода пастата ще стане по-мека, с по-малко ще бъде по-сурова, напълно по италиански – т.е ал денте.

И накрая един много вкусен десерт, подходящ за зимните вечери.

Бананова торта с шоколад

Бананова-торта-с-шоколад_Thumb

125 грама масло
150 грама захар
ванилова захар
2 яйца
2 банана
1 чаена лъжичка бакпулвер
250 грама брашно
70 грама млечен шоколад
1 чаена лъжичка масло за намазване на тавата
1 чаена лъжичка пудра захар за украса

Заготовка : 10 минути

Порции : 8

Program: BAKE

Готвене: 50 минути

Начин на приготвяне:
Смесете маслото с ваниловата захар. Добавете яйцата едно по едно и разбийте сместа. Добавете след това обелените и смачкани банани, а после и брашното, смесено с бакпулвера.В края добавете шоколадовите кубчета. Оставете малко шоколад за украса. Намажете вътрешната страна на съда за готвене с масло, изсипете отгоре сместа с бананите и я разстелете равномерно. Поръсете с шоколадови кубчета. Изберете програма BAKE (печене), при 150° температура и задайте време за готвене 50 минути. След това затворете капака. В края на програмата отворете капака и оставете тортата да изстине. Когато програмата свърши, Philips Multicooker автоматично ще превключи в режим KEEP WARM (поддържане на температурата). След като готвенето приключи, изключете уреда от контакта.

Остава да си сипете чаша вино и с радост да се насладите на приготвените от вас вкусни ястия. А спестеното време подарете на вашите близки.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.