Ето защо обичаме Висшата Лига

| от |
Последните дни от живота в Премиер Лиг доведоха до много емоции, нерви и може би сърдечни пристъпи.
Без съмнение най-очакваната срещата бе на Анфилд, където всички очакваха Червените да спечелят поредната стъпка към дългоочакваната титла. Но Челси на Жозе Моуриньо им объркаха тотално сметките и всички, които обичат Ливърпул останаха обезсърчени от провала.
Rodgers-Mourinho_2894196b
Старата лисица от Сетубал надхитри всички, както своите критици, така и феновете си. Той спази обещанието си да пусне т.нар. резерви, но съвсем не се бе отказал да гони победата. За пореден път Сините от Лондон излязоха доста добре подредени, но предвид липсата на някои креативни играчи схемата беше доста затворена и напълно логично. Жозе много добре съзнаваше силата на домакините, които отнасяха всеки отбор в началото с по два гола. Дори Сити не бяха пожалени, макар и по-късно да се върнаха в онзи луд мач наскоро. Ливърпул имаха няколко добри положения, но като цяло бяха ограничени откъм голови възможности. На другия полюс защитата на Челси се представяше доста спокойно и самоуверено, особено от новака в центъра на отбраната Калас. През целия двубой трудно можеше да се разбере, че младокът излиза за пръв път титуляр и то в такъв мач. Напред Демба Ба дебнеше за опасност пред Миньоле, който нямаше много работа.
Проблемът при хората на Брендън Роджърс бе очевидната липса на Хендерсън в центъра на полузащитата. Неговото отсъствие се оказва ключово, защото Алън и Лукас нямат същите функции, не са толкова креативни. Те двамата можеха да играят в момента, когато в мача със Сити Небесносините ги бяха притиснали. Но при дефанзивният стил на Челси определено липсваше разнообразие в средата. Това доведе до позицията на Джерард, който играеше като чист либеро. Грешката, която допусна може да се случи на всеки, но фактът, че зад него нямаше кой да го покрие беляза критичния момент от срещата. Ба вкара най-важния си гол напоследък, въпреки че като цяло не направи много добър мач.
Да не забравяме и дузпата, която подмина съдията: за мен си беше дузпа, защото ръката на защитника не беше прибрана, а топката летеше към вратата. Да, някои може и да я оспорят, но в крайна сметка дори да е 50/50, бе в полза на Червените.
Второто полувреме започна както и първото: гостите се бяха прибрали дълбоко в своята половина и бавеха топката за щяло и нещяло. Но в крайна сметка това се оказа печеливш ход и в самия край Челси довършиха яловите домакини.
Радостта на Жозе бе неописуема и напълно заслужена в случая. Но тя не бе само за Челси, а и за другия отписан за титлата о време отбор. Сега всичко беше в ръцете на Ман Сити, които окрилено от развоя на Анфилд се хвърлиха за трите точки срещу Кристъл Палас в Лондон.
628x471
Ранният гол на Джеко успокои Гражданите и осуети плана на Пюлис за завързан мач. Завръщането на Яя се оказа доста ключово, който поднесе топката на главата на босненеца, а в края на полувремето направи невероятен пробив и след двойно със Насри завърши по брилянтен начин атаката. Така гостите убиха интригата и второто полувреме се доиграваше.
По този начин интригата за титлата отново се завърза и Сити могат да вземат титлата отново по голова разлика както преди две години, но за тази цел трябва да победят Евертън навън и след това имат две домакинства. Определено не сме имали такъв вълнуващ сезон от зората на Висшата Лига, като все още всичко може да стане, дори Челси имат теоретично шанс за титлата.
Разбира се, Моуриньо категорично отхвърли тази възможност, като изказа задоволство, че неговия отбор е победил новия шампион два път през кампанията. Защото който измежду Сити и Ливърпул да успее, ще са загубили два пъти от Челси, което си е прецедент и доста интересен факт.
В битката за спасение интригата не е по-малка, като Съндърланд, които бяха отписвани доскоро вече са основен фаворит за оставане. Те победиха Кардиф с убедителното 4-0 над Кардиф, които ще им е доста трудно да се измъкнат.
Норич от своя страна се озоваха под чертата и определено са пътници, ако не вземат 4т. докрая. Фулъм не успяха да запазят ценната преднина от два гола срещу Тигрите и ще се борят със зъби и нокти до самия край за живота си.
Целият този драматизъм в последните кръгове напълно оправдава статуса на първенството като най-вълнуващото и конкурентно на планетата.
А кой знае какви обрати ни чакат в последните кръгове, когато ще узнаем кои ще са новите крале на Англия.
 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).