Ето защо обичаме Висшата Лига

| от |
Последните дни от живота в Премиер Лиг доведоха до много емоции, нерви и може би сърдечни пристъпи.
Без съмнение най-очакваната срещата бе на Анфилд, където всички очакваха Червените да спечелят поредната стъпка към дългоочакваната титла. Но Челси на Жозе Моуриньо им объркаха тотално сметките и всички, които обичат Ливърпул останаха обезсърчени от провала.
Rodgers-Mourinho_2894196b
Старата лисица от Сетубал надхитри всички, както своите критици, така и феновете си. Той спази обещанието си да пусне т.нар. резерви, но съвсем не се бе отказал да гони победата. За пореден път Сините от Лондон излязоха доста добре подредени, но предвид липсата на някои креативни играчи схемата беше доста затворена и напълно логично. Жозе много добре съзнаваше силата на домакините, които отнасяха всеки отбор в началото с по два гола. Дори Сити не бяха пожалени, макар и по-късно да се върнаха в онзи луд мач наскоро. Ливърпул имаха няколко добри положения, но като цяло бяха ограничени откъм голови възможности. На другия полюс защитата на Челси се представяше доста спокойно и самоуверено, особено от новака в центъра на отбраната Калас. През целия двубой трудно можеше да се разбере, че младокът излиза за пръв път титуляр и то в такъв мач. Напред Демба Ба дебнеше за опасност пред Миньоле, който нямаше много работа.
Проблемът при хората на Брендън Роджърс бе очевидната липса на Хендерсън в центъра на полузащитата. Неговото отсъствие се оказва ключово, защото Алън и Лукас нямат същите функции, не са толкова креативни. Те двамата можеха да играят в момента, когато в мача със Сити Небесносините ги бяха притиснали. Но при дефанзивният стил на Челси определено липсваше разнообразие в средата. Това доведе до позицията на Джерард, който играеше като чист либеро. Грешката, която допусна може да се случи на всеки, но фактът, че зад него нямаше кой да го покрие беляза критичния момент от срещата. Ба вкара най-важния си гол напоследък, въпреки че като цяло не направи много добър мач.
Да не забравяме и дузпата, която подмина съдията: за мен си беше дузпа, защото ръката на защитника не беше прибрана, а топката летеше към вратата. Да, някои може и да я оспорят, но в крайна сметка дори да е 50/50, бе в полза на Червените.
Второто полувреме започна както и първото: гостите се бяха прибрали дълбоко в своята половина и бавеха топката за щяло и нещяло. Но в крайна сметка това се оказа печеливш ход и в самия край Челси довършиха яловите домакини.
Радостта на Жозе бе неописуема и напълно заслужена в случая. Но тя не бе само за Челси, а и за другия отписан за титлата о време отбор. Сега всичко беше в ръцете на Ман Сити, които окрилено от развоя на Анфилд се хвърлиха за трите точки срещу Кристъл Палас в Лондон.
628x471
Ранният гол на Джеко успокои Гражданите и осуети плана на Пюлис за завързан мач. Завръщането на Яя се оказа доста ключово, който поднесе топката на главата на босненеца, а в края на полувремето направи невероятен пробив и след двойно със Насри завърши по брилянтен начин атаката. Така гостите убиха интригата и второто полувреме се доиграваше.
По този начин интригата за титлата отново се завърза и Сити могат да вземат титлата отново по голова разлика както преди две години, но за тази цел трябва да победят Евертън навън и след това имат две домакинства. Определено не сме имали такъв вълнуващ сезон от зората на Висшата Лига, като все още всичко може да стане, дори Челси имат теоретично шанс за титлата.
Разбира се, Моуриньо категорично отхвърли тази възможност, като изказа задоволство, че неговия отбор е победил новия шампион два път през кампанията. Защото който измежду Сити и Ливърпул да успее, ще са загубили два пъти от Челси, което си е прецедент и доста интересен факт.
В битката за спасение интригата не е по-малка, като Съндърланд, които бяха отписвани доскоро вече са основен фаворит за оставане. Те победиха Кардиф с убедителното 4-0 над Кардиф, които ще им е доста трудно да се измъкнат.
Норич от своя страна се озоваха под чертата и определено са пътници, ако не вземат 4т. докрая. Фулъм не успяха да запазят ценната преднина от два гола срещу Тигрите и ще се борят със зъби и нокти до самия край за живота си.
Целият този драматизъм в последните кръгове напълно оправдава статуса на първенството като най-вълнуващото и конкурентно на планетата.
А кой знае какви обрати ни чакат в последните кръгове, когато ще узнаем кои ще са новите крале на Англия.
 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.